Решение № 15225 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2019 г.
ВАСVI отделение12.11.2019 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 353 от 19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 602 по описа за 2018 г. на Административен съд – Велико Търново. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15225 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Велико Търново, срещу решение № 353 от 19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 602 по описа за 2018 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена заповед № РД-09-728/14.06.2018 г. на Директор на РЗОК В. Търново. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО и чл. 152 от НРД ДД 2017 г. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "ИПМПП – ДК – Д-р Г. Пеев" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Елена, обл. Велико Търново, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е отменил заповед № РД-09-728 от 14.06.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Велико Търново, с която на "Индивидуална практика за първична медицинска помощ – Дентален кабинет – д-р Г. Пеев" ЕООД – изпълнител на първична извънболнична дентална помощ по договор с НЗОК № 040818 от 2.05.2018 г. – е наложена санкция на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО и чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2017 г. "частично прекратяване на договор" спрямо лекаря, отчел неизвършената дейност - д-р Г. Пеев. За да постанови решението си, Административен съд – Велико Търново е приел, че приложената санкция по правния си резултат е цялостно прекратяване на индивидуалния договор, което е допустимо само в хипотезата на повторност на нарушението съгласно чл. 152, ал. 2 от НРД ДД 2017 г. (отм.);. При извършеното тълкуване на приложимите материалноправни норми съдът се е позовал на съдебна практика по този вид дела. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 152, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2017 г. (НРД ДД 2017 г. - отм. 1.04.2018 г.), послужило като основание за прилагане на санкцията, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" с изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, при наличие на една от двете алтернативни предпоставки, установени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО: отчитане на дейност, която не е извършена; извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации. В разглеждания случай фактическите предпоставки, обосновали прилагане на санкцията по чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2017 г., са били спорни между страните. На 3.01.2018 г. не е извършена дейност обтурация на зъб с код 44 на ЗОЛ С. Драгова, но останалите отчетени дейности - обстоен преглед на зъбния статус с код 101 и обтурации с код 301, са били извършени през 2017 г. Според твърдението на лекаря по дентална медицина, подкрепено в съдебното производство от свидетелските показания на медицинската сестра и зъботехника, извършените през 2017 г. дентални дейности са отчетени през следващата година, за да не изисква заплащане от ЗОЛ и да не му се възлага финансова тежест. Разпитана като свидетелка, ЗОЛ Драгова също е потвърдила, че не е представила своевременно здравноосигурителната си книжка. На основание чл. 10, ал. 2 от НРД ДД 2017 г. денталната помощ по ал. 1 се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, който е основен и се определя с Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (Наредба № 2 от 2016 г.) (ДВ, бр. 24 от 2016 г.). Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) "пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК", са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. С чл. 1, ал. 2 от индивидуален договор № 040818/02.05.2018 г. страните са договорили извършването на дейности от обхвата на пакета по Приложение № 3 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 2 от 2016 г. С чл. 2 възложителят НЗОК се е задължил да закупува и заплаща следните видове дейности от пакета: 1. За ЗОЛ на възраст до 18 години - обстоен преглед със снемане на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист и един допълнителен преглед за бременни; обтурация с амалгама или химичен композит; екстракция на временен зъб, включително анестезия; екстракция на постоянен зъб, включително анестезия; лечение на пулпит или периодонтит на временен зъб; лечение на пулпит или периодонтит на постоянен зъб; 2. За ЗОЛ на възраст над 18 години: обстоен преглед със снемане на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист и един допълнителен преглед за бременни; обтурация с амалгама или химичен композит; екстракция на постоянен зъб, включително анестезия; дейност по възстановяване на функцията на дъвкателния апарат при цялостно обеззъбена горна челюст с горна цяла плакова зъбна протеза, в т. ч. контролни прегледи за период от 4 години – при ЗОЛ на възраст от 65 до 69 години вкл.; дейност по възстановяване на функцията на дъвкателния апарат при цялостно обеззъбена долна челюст с долна цяла плакова зъбна протеза, в т. ч. контролни прегледи за период от 4 години – при ЗОЛ на възраст от 65 до 69 години вкл. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения не са съобразени с вида на предвидената санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Редакцията на текста и използваните пунктуационни знаци водят до тълкуване в смисъл, че при първо констатирано нарушение прекратяването не се прилага за всички договорени дейности от пакета и засяга само лекаря, който не е извършил отчетената дейност. В случая нарушението е извършено по отношение на ЗОЛ на възраст над 18 години, за което е отчетена неизвършена обтурация /код 301 и договорът би следвало да се прекрати частично за дейностите по чл. 2, т. 2. В противен случай би се стигнало до цялостно прекратяване на договора, което е възможно само в хипотезата на повторно нарушение на основание чл. 152, ал. 2 от НРД ДД 2017 г. (В този смисъл Решение № 9090 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4025/2017 г., VI о., Решение № 6284 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12375/2018 г., VI о., Решение № 4145 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2018 г., VI о., Решение № 14355 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5/2018 г., VI о. и др.). В Приложение № 1 към ИД е посочен само един лекар по договора и това е управителят на лечебното заведение. Не е договорено оказване на извънболнична дентална помощ и от други лекари по дентална медицина, което също е довело до цялостно, а не до частично прекратяване на индивидуалния договор. Като е стигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил, Административен съд – Велико Търново е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,