Решение № 8470 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2012 г.

Решение № 8470 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пазарджик против решение № 693/23.12.2011 г. по адм. дело № 6/2011 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, ДКЦ "Ескулап - Цитомед" ООД, гр. Пазарджик не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 693/23.12.2011 г. по адм. дело № 6/2011 г. Административен съд - Пазарджик е отменил мълчалив отказ на директора на РЗОК - Пазарджик за коригиране на определените регулативни стандарти по молба вх. № 13/29-04-994/24.11.2010 г., подадена от ДКЦ "Ескулап - Цитомед" ООД, гр. Пазарджик. Върнал е административната преписката на директора на РЗОК - Пазарджик, за изрично произнасяне с излагане на фактически и правни основания, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането за закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Определил е срок за издаване на административен акт. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел че неизлагането на мотиви към мълчаливия отказ е основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Освен посочените основания административният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 146, т. 4 от АПК без да изложи конкретни мотиви в тази насока. Решението е неправилно. Съгласно указанията дадени с определение № 15293/21.11.2011 г. по адм. дело № 4534/2011 г. на Върховния административен съд, предмет на оспорване пред административния съд е мълчалив отказ на директора на РЗОК гр. Пазарджик за коригиране на определени регулативни стандарти с протокол за първото тримесечие в частта "Направления за специализирана медицинска дейност" (СМД) с 529 броя и в частта "Направления за медико-диагностична дейност" (МДД) със 17 503,41 лв., и протокол за второто тримесечие в частта "Направления за СМД" с 551 броя и в частта "Направления за МДД" с 19872,32 лв. По делото е установено, че ДКЦ "Ескулап - Цитомед" ООД е сключил с НЗОК, чрез РЗОК - гр. Пазарджик индивидуален договор № 13/ РД-29-391/15.02.2010 г. за осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ, който влиза в сила от 01.01.2010 г. С протокол № 13/ РД-13-96/02.03.2010 г., подписан от РЗОК и ИМП са определени броя и стойността на назначаваните високоспециализирани МДД за първото тримесечие на 2010 г., а с протокол № 13/РД-13-206/11.05.2010 г. - за второто тримесечие на 2010 г. С молба вх. № 13/29-04-994/24.11.2010 г. подадена от ДКЦ "Ескулап - Цитомед" ООД до директора на РЗОК гр. Пазарджик, е поискано на основание чл. 8, ал. 2 от Правила за реда за определяне на броя на СМД и стойности на МДД за назначавани от изпълнителите на първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, коригиране на определените с посочените два протокола регулативни стандарти, както следва: за първото тримесечие на 2010 г. - за "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) с 529 броя и за "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) - със 17 503,41 лева, за второто тримесечие на 2010 г. - за "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) с 551 броя и за "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) - с 19872,32 лева. Протоколите за определяне броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД представляват неразделна част от индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ. Това е регламентирано изрично в чл. 22, ал. 2, т. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. (НРД - 2010 г.). В чл. 8, ал. 1 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-153/21.12.2009 г. на НЗОК на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. (Правилата), е предвидено че преди определяне на индивидуалните брой/стойности, РЗОК заделя резерв не по-малко от 10 на сто от общия брой/стойност, определени от ЦУ на НЗОК. В ал. 2 от същия чл. е регламентирана възможност за коригиране на определените с протокола към индивидуалния договор брой на СМД и стойност на МДД, като е предвидено, че от резерва по ал. 1 РЗОК определя броя на назначаваните СМД и стойността на МДД през тримесечието на нови договорни партньори, коригира издадените такива при мотивирано искане от страна на изпълнител. От съдържанието на тази разпоредба следва, че РЗОК има правомощието да измени (да коригира) определените индивидуален брой на СМД и стойност на МДД за тримесечие, въз основа на мотивирано искане от изпълнителя на медицинска помощ и в рамките на заделения резерв по ал. 1. Съгласно § 4 ПЗР на Правилата РЗОК определя индивидуалния брой на назначаваните СМД и стойността на МДД на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални параметри за съответното тримесечие. Регламентираното в чл. 8, ал. 2 от Правилата правомощие на РЗОК е свързано със задължението на същия орган да се произнесе по направеното мотивирано искане за коригиране на определените брой на СМД и стойност на МДД, като уважи това искане или го отхвърли. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Според чл. 6, ал. 1 АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Безспорно е, че мълчаливият отказ като правна фикция не може да съдържа формалните реквизити на административния акт - наименование, подпис на издателя, указание пред кого и в какъв срок може да бъде обжалван и др. и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК са неправилни. Мълчаливият отказ е приравнен по правни последици на изричен отказ, с който непроизнасянето от компетентен административен орган в срок, се счита за изричен отказ да бъде издаден административен акт с поисканото съдържание. От фактите по делото е видно, че молбата за изменение на регулативните стандарти за първото и второто тримесечия на 2010 г. е депозирана на 24.11.2010 г. след констатациите на РЗОК за допуснатите от лечебното заведение превишения. Последното е действало недобросъвестно като не е заявило в дължимите срокове по чл. 8, ал. 2 от Правилата претенциите си за корекции, както и не е представило надлежни доказателства в хода на всяко от процесните тримесечия, обосноваващи медицинската целесъобразност на надвишенията. При тези фактически положения, настоящият състав на Върховния административен съд намира формирания мълчалив отказ за законосъобразен. Макар и разумното, добросъвестно и справедливо изпълнение на административните правомощия (чл. 6, ал. 1 АПК) да изключват непроизнасянето в срок по направените искания от изпълнителя на медицинска помощ, съобразявайки, че тези искания са заявени значително след изтичането на разумния срок за тяхното депозиране и поради това сочат недобросъвестно изпълнение на задължения, те не могат да изключат отговорността на лечебното заведение и сами по себе си не обуславят незаконосъобразност на мълчаливия отказ. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и вместо отмененото съдебно решение следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването на ДКЦ "Ескулап - Цитомед" ООД, гр. Пазарджик срещу мълчалив отказ на директора на РЗОК - Пазарджик за коригиране на определените регулативни стандарти по молба вх. № 13/29-04-994/24.11.2010 г. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на РЗОК - Пазарджик искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на ДКЦ "Ескулап - Цитомед" ООД, гр. Пазарджик под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 300.00 лева за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение