Решение № 8987 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2011 г.

Решение № 8987 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Цветанка Маркова, в качеството й на процесуален представител на Мариела Димитрова Павлова, срещу решение № 466 от 18.03.2011 г. по адм. дело № 1137 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу акт за регистрация по ЗДДС № 240420900021648 от 9.09.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на същото и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу акт за регистрация по ЗДДС под № 240420900021648 от 9.09.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора. В мотивите на съдебния акт подробно е обсъдена фактическата страна по делото, а именно, че с оспорения акт е осъществена регистрация по ЗДДС на лицето, с качеството нотариус, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Този административен акт не е обжалван по административен ред, както и по съдебен ред относно незаконосъобразността му, и е влязъл в сила. В жалбата, с която е бил сезиран съдът, са изложени съображения за нейната допустимост, поради характера на оспорения акт като индивидуален административен акт, както и с оглед на искането за прогласяване нищожност на същия този акт. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения както относно вида на акта, като се е позовал на съдебна практика, така и относно неоснователността на възраженията на жалбоподателя. Последните се основават на постановен съдебен акт по повод проведено съдебно-административно производство по жалба срещу решение на на Комисията за защита на лични данни относно издадено нейно задължително предписание до Националната агенция по приходите за отмяна регистрацията по ЗДДС на друго физическо лице със същото качество на нотариус (решения по адм. дело № 11031/2009 г. на ВАС, пето отделение и по адм. дело № 9706/2010 г. на ВАС, II колегия, петчленен състав). Съдът е направил извод, че процесният административен акт не е нищожен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се установяват твърдяните нарушения. Първоинстанционният съд е направил преценка за допустимост на жалбата, като правилно е приел, че оспореният административен акт - акт за регистрация по ЗДДС, издаден на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, представлява индивидуален административен акт. От друга страна, независимо, че същият има позитивен за адресата му характер и поражда права и задължения за него, така както е посочено и в цитираното от съда определение № 5365 от 12.05.2008 г. по адм. дело № 2321 по описа за 2008 г. на ВАС, I а отд., то същият няма конститутивно действие, като приходната администрация преценява дали са налице условията за задължителна регистрация в посочената правна разпоредба. На още по-голямо основание следва да се приеме, че същият този адресат може да поиска прогласяване на неговата нищожност, както е в случая, понеже той има интерес регистрацията му да има валидно действие и да породи правни последици. По повод твърдяната нищожност правилно първоинстанционният съд е приел, че такава не се установява. Изложените съображения, че оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в законоустановената форма, като не се установява такова нарушение на материалния закон, което да обосновава нищожност на административният акт, са точни и съответстват на установеното по делото. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, застъпена и в касационната жалба, че оспореният акт се явява нищожен поради нарушаване на субективните му права, предмет на регламентация в Закона за защита на личните данни, както и позоваване в подкрепа на същата на друго, съдебно-административно производство по оспорване на административен акт, с адресат друг правен субект, различен от него. От една страна това предпоставя произнасяне по унищожаемостта на процесния административен акт, а проведеното съдебно производство е такова по проверка на твърдяната негова нищожност, а от друга цитираните съдебни актове са по повод други правоотношения, извън процесните. Постановеният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,