Решение № 12899 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15278/2014 г.

Решение № 12899 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15278/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Атанаска Иванова Тунтова с адрес: гр. Пловдив, ж. к. "Тракия", бл. 190, вх. А, ет. 7, ап. 20 /съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 159, ет. 2, офис 10/, подадена чрез процесуалния й представител адв. Венета Янкова, против решение № 1879/14.08.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3166/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ № 161301224/24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в обжалваната и потвърдена част с решение № 989/19.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са приложени разпоредбите на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗДДФЛ и не е приспаднат авансово внесеният данък, както и че задълженото лице е друго, а именно собственикът на предприятието на ЕТ към края на проверяваната календарна година. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА изцяло, или да бъде намален размерът на задълженията, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП -оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Стоянов по съображения, изложени в писмено възражение, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161301224/24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в обжалваната и потвърдена част с решение № 989/19.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице е определено задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 1895.31 лв. и лихва в размер на 615.40 лв. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, постановено съобразно приложимите материалноправни норми. Установено е в ревизионното производство, че с НА № 92/9.02.09 г . ЕТ "Нанси - Атанаска Тунтова" продава на Костадин Василев Язов търговски обект с идеални части от дворното място, в което е построен. Не е спорно, че недвижимият имот е собственост на предприятието на ЕТ, заведен като ДМА, но във връзка с продажбата му в счетоводството на ЕТ не са отчетени приходи през 2009 г. при спазване принципа на съпоставимост на приходите и разходите по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Във връзка с продажбата на ДМА на основание чл. 78 ЗКПО органите по приходите са коригирали счетоводния финансов резултат със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, но не са били отчетени от данъчно задълженото лице /приход от продажба на имот, собственост на ЕТ в размер на 58 780.90 лв. и разход за придобиване на имота - 45 000 лв./ Определена е от ревизиращия екип данъчна основа, представляваща облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ, в размер на 12 635.41 лв., върху която на основание чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е определен дължим данък в размер на 1895.31 лв. Както точно е констатирал съдът в мотивите на решението, данъчната основа, формирана по този начин, не е следвало да бъде намалявана с начислените в РА осигурителни вноски, доколкото с решението на решаващия орган РА е отменен в тази част. Независимо от това с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 155, ал. 8 и чл. 160, ал. 5 ДОПК както решаващият орган, така и административният съд, са потвърдили определения в РА размер на данъка. Неоснователна е претенцията на жалбоподателката за приспадане от определения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ данък на удържания от работодателя данък върху доход от трудово правоотношение в размер на 1447.53 лв. и данък в размер на 12.65 лв. върху доход от извънтрудови правоотношения с община Пловдив, Район "Централен". Данъчната основа по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е общата годишна данъчна основа по чл. 17, включваща годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, но не и тази по чл. 28 вр. чл. 26 за доходите от стопанска дейност като ЕТ. Данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е 10 на сто. Данъкът по чл. 48, ал. 2 върху данъчна основа по чл. 28, ал. 2 е в размер на 15 на сто. Разпоредбата на чл. 48, ал. 4 ЗДДФЛ касае намаляване на определения по ал. 1 на чл. 48 данък, а не на този по ал. 2. Разпоредбата на ал. 3 регламентира приспадане на авансово удържан и/или внесен съответен данък по ал. 1 или по ал. 2. Не са налице по делото доказателства за авансово внесен данък по ал. 2. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция приема, че при определянето на размера на дължимия данък административният съд не е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗДДФЛ. Правилно и законосъобразно също така съдът е приел, че разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ТЗ регламентира солидарна отговорност на отчуждителя и правоприемника при прехвърляне предприятието на ЕТ. Поради това прехвърлянето на предприятието на ЕТ, вписано в търговския регистър на 16.02.09 г., не задължава органите по приходите да установят дължимите данъци в ревизионно производство на правоприемника. Съгласно декларацията на правоприемника след прехвърлянето на предприятието той не е осъществявал търговска дейност и не е водил счетоводство. Данните по делото сочат на вписано заличаване на ЕТ в търговския регистър. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК е неоснователна, тъй като на данъчната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение