Решение № 12455 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8174/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. А. Ш., чрез процесуалния му представител адв. И. Иванов, против решение 16249 от 13.05.2025 г., постановено по адм. дело 2983/2025 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът сочи неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и поради необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърденията са за наличие на предпоставките за предоставяне на исканата международна закрила предвид доказателствата за въоръжен конфликт в Сирия, който създава реална опасност за живота на жалбоподателя. Прави се искане за отмяна на оспореното решение, както и на решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания за правилното прилагане на закона. Изложените в жалбата доводи и искания се поддържат в съдебно заседание лично от касационния жалбоподател, както и от неговия пълномощник адв. А. Троянова, която е представила и писмена защита. Изразява се становище за повторно достигнато ниво на безогледно насилие в Сирия, отговарящо на критериите на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, като се позовава на данни в резолюции на ООН и изявления на Съвета на Европейския съюз. Претендират се разноски по приложен списък. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет, чрез пълномощника си гл. юрк. Е. Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита обжалваното съдебно решение за правилно. Прилага справки за обществено политическата обстановка в Сирия, актуални към края на м. септември 2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, административният съд е отхвърлил жалбата на И. А. Ш., гражданин на Сирия, срещу решение 1903 от 25.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, съобразно данните от проведеното интервю, че чужденецът е роден през [година] в гр. Дамаск, Сирия, по етническа принадлежност е [етническа принадлежност], по религиозна [вероизповедание]; че през 2018 г. е заживял в бежански лагер в гр. Идлиб; че семейството му родители и две сестри е останало в село, близо до гр. Дамаск, а двама негови братя се намират в България; че е напуснал страната си на произход на 25.11.2024 г. и преминавайки транзит през Турция, е влязъл нелегално в България на 27.11.2024 г., където е подал молба за закрила. Жалбоподателят е посочил, че няма проблеми с етническата и религиозната си принадлежност; не е членувал в политически партии, въоръжени групировки и паравоенни формирования; не е арестуван; не е призоваван в армията; не е бил жертва на насилие; пряк свидетел е на военни действия и е виждал много разрушения, причинени от войната. Чужденецът е заявил, че причина да напусне страната са военният конфликт, хуманитарната и икономическата криза, както и страхът за живота поради отправените му заплахи от маскирани лица от неизвестни въоръжени групировки с искане да се присъедини към тях и да се сражава за тях. В съдебното производство са приети документите към административната преписка, както и справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република. При горните обстоятелства, за да отхвърли жалбата срещу решението на председателя на ДАБ, съдът е приел от правна страна, че същото е постановено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на административното производство, както и другите събрани доказателства, съдът е стигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне международна закрила на чужденеца. Приел е за правилни констатациите на органа, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход, не са свързани с обосновани опасения от преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти, в каквото връзка е преценил за лишени от достоверност твърденията на И. А. Ш. за отправени му смъртни заплахи от въоръжени групировки предвид отказа да се присъедини към тях. Сочи се, че същият е изложил общоизвестни факти за страната, с които е направил опит да изгради бежанска история, която да му послужи за получаване на закрила. С оглед на горното, съдът е приел за недоказано, че Ш. е преследван в Сирия и че по отношение на него съществуват реални заплахи от каквото и да било естество, които да обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. С горните доводи е мотивиран извода за отсъствие на материално-правното основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие и на причините, вписани в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, относими към хуманитарния статут. Посочено е, че в разглеждания случай, няма твърдения от страна на чужденеца, за наличие на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание, т.е. на тежки посегателства по см. на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. От друга страна, сред подробно обсъждане на представените справки съдът е преценил, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер на въоръжен конфликт, поради което не е налице и хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Последната е обсъждана в съответствие с разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, респ. на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО, както и на практиката на СЕС, преценката на които е извършена въз основа на конкретните данни в представените по делото справки за актуалното положение в Сирия, сочещи на промяна в политическата и икономическа ситуация в посока нормализиране на същата и излизане от досегашното състояние на вътрешен и международен въоръжен конфликт. Оспореното съдебно решение е правилно. Направените фактически констатации от съда се подкрепят от събраните доказателства, които са изследвани подробно и задълбочено, и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл, както и за нарушение на правилата на чл.75, ал.2 ЗУБ, са неоснователни. Не са налице сочените в жалбата отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Изложените мотиви в оспореното решение, се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях на основание чл.221, ал.2 АПК. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Жалбоподателят не твърди, че се страхува от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. По делото не е доказано, твърдението на лицето за оказано му насилие и отправени смъртни заплахи от въоръжени групировки поради отказ да се присъедини и воюва заедно с тях. Както правилно са констатирали административният орган и съдът, горните доводи на чужденеца са недостоверни поради липса на яснота и конкретика относно източника на заплахите и се основават на общоизвестна информация, а целта е създаване на бежанска история, необходима за получаване на търсената закрила. Видно е, че изложената теза за наличие на заплахи не се поддържа в касационната жалба, а пред настоящата инстанция, жалбоподателят излага същите общи твърдения за опасност от групировките в страната. От друга страна, както в административното, така и в съдебното производство не се сочат нарушения на основните права на жалбоподателя, както и действия на преследване по смисъла на чл.8, ал.5 ЗУБ, вкл. опасност от призоваване за отбиване на военна служба. Както се посочи, кандидатът за закрила не е доказал преследване от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ за да бъде принуждаван да воюва. Същият е заявил, че не желае да се връща в Сирия заради войната /чести престрелки/, хуманитарната криза и тежкото икономическо положение /разрушени домове и квартали, липса на ток и вода/. Предвид изложеното, основателно съдът е приел, че молителят е напуснал държавата си по произход по горните причини, а стремежът му е бил да намери по-добро място за живот, които обаче не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец. Бежанската история на жалбоподателя и събраните доказателства потвърждават правилността на крайния извод в оспореното решение за отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ. Законосъобразни и в съответствие с фактите по делото са и формираните от съда доводи за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ на жалбоподателя. Наведените от последния твърдения в обратен смисъл са неоснователни, вкл. за повърхностно анализиране на ситуацията в страната на произход. Правилно е прието от административния съд, че не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, включително вследствие на събития, настъпили, след като е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/. Липсват доказателства, а и лицето не твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата си вследствие на наказание, вкл. смъртно наказание или екзекуция, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Противно на наведените в касационната жалба доводи, по делото не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а именно реална опасност от посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Последните са преценявани от административния съд въз основа на събраните доказателства и съобразно относимите разпоредби на Директива 2004/83/ЕО на Съвета, съотв. Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета, Европейската конвенция за правата на човека, както и на практиката на СЕС. Същият подход е приложен и от административния орган, който подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до заключение, че не са установени основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Извършен е анализ на представената от жалбоподателя бежанска история и актуалната информация относно Сирия с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Изследване на ситуацията в страната на произход е направено и в обжалвания съдебен акт към момента на постановяването му, като от съда са обсъдени и анализирани и допълнително представените пред него от дирекция Международна дейност при ДАБ справки, съдържащи информация относно положението в Сирия. Изведен е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в тази страна да е на нива, обосноваващи съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. От данните в актуалната справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, е видно, че на територията на Сирия, макар и обстановката да е нестабилна, конфликтът се намира в състояние на застой и е констатирано значително успокояване на обществено-политическата ситуация. Налице са констатации, че общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, с очаквания за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Според последните справки за обстановката в Сирия, включително представените пред касационната инстанция, позоваващи се на международно признати и независими източници и изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните по произход , е налице значително нормализиране на политическата ситуация и постепенно излизане от досегашното състояние на вътрешен и международен въоръжен конфликт. Касае се за данни, събрани от Върховния комисариат за бежанците на ООН и обобщени в бюлетина от м. септември 2025 г., според които се наблюдава тенденция на отпадане на наложените на Сирия санкции и разширяване на международната подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на страната поради намаляване на случаите на насилие срещу цивилни граждани и ограничаване на териториалния им обхват. Цитираният източник на информация е официален такъв и най - актуален като времеви период, поради което следва да се приеме за достоверен и да се кредитира изцяло, вкл. с приоритет спрямо приложените от касатора извлечения от резолюции на Общото събрание на ООН, на Съвета за сигурност на ООН и на Съвета на Европейския съюз. Последните са от по-ранен период, а най-скорошната информация за случаи на насилие през м. март 2025 г. и м. юли 2025 г., касае отделни провинции в южната част на Сирия. От друга страна, с оглед динамиката в развитието на ситуацията в страната, съществена за преценката за необходимостта от международна закрила е общата и трайна тенденция за постепенна стабилизация в обществено-икономическо и политическо отношение, установена с обобщените данни от ВКБООН. Тук е мястото да се посочи, че дори да се приеме, че вътрешен конфликт е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. В конкретния случай следва да се отчете, че жалбоподателят не сочи конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за неговия живот и сигурност в Сирия /твърденията за заплахи от въоръжени групировки са общи и недостоверни/. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че част от близките му продължават да живеят в страната по произход и към момента, а и опасностите, на които би било изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат. Не без значение са и безспорните данни, обобщени в бюлетина на ВКБООН от м. септември 2025 г., за масово завръщане на сирийски бежанци в техните родни места, който процес е следствие на благоприятното политическо развитие и подобрената сигурност като се осъществява със сериозна международна подкрепа. Налице са данни за голям брой завърнали се лица конкретно в провинциите на Северна Сирия, вкл. Дамаск, където според жалбоподателя е неговото предишно местопребиваване и където се намира неговото семейство. Изводите от изложеното са за липса на доказателства за наличие на обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца, за който не се установява, че би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Отделните случаи на насилие и въоръжени конфликти, не доказват ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. "в" от Директивата, както и на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице и обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. С тази разпоредба от законодателя е предвидена възможността за предоставяне на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер. Безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Видно от данните по делото такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя, поради което не са осъществени и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в чл.4, ал.3 от ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма доказателства и факти, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Следва да се посочи също, че данните за предоставен хуманитарен статут на лица, за които не е спорно, че са братя на жалбоподателя, не установяват предпоставките по чл. 8, ал. 9, съотв. по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, доколкото братята не са сред членовете на семейството по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. От друга страна, преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. В съвкупност изложеното, потвърждава извода на административния съд, че жалбоподателят доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по делото, на жалбоподателя не се следват деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,