Решение № 7638 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13233/2019 г.
ВАСVIII отделение17.06.2020 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 486 от 06.12.2018 г. по адм. дело № 194/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, поправено с решение № 68 от 07.02.2019 г. и решение № 363 от 09.10.2019 г., постановени по същото дело от същия съд в обжалвана част. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на М. Колева, в качеството й на ЕТ "Сим - М. Колева" с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. "Юрий Гагарин" № 47, вх. "А", ет. 2, ап. 6, разноски за касационното производство в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7638 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13233/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Велико Търново, подадена чрез юрк. Найденова, против решение № 486 от 06.12.2018 г. по адм. дело № 194/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, поправено с решение № 68 от 07.02.2019 г. и решение № 363 от 09.10.2019 г., постановени по същото дело от същия съд, в частта с която е отменен по жалба на М. Колева, в качеството й на едноличен търговец (ЕТ) с фирма "Сим - М. Колева" с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. "Юрий Гагарин" № 47, вх. "А", ет. 2, ап. 6, ревизионен акт (РА) № Р-04000417002327-091-001 от 11.12.2017 г., на ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАПРА № П- 04000418028875-003-001 от 14.02.2018 г., потвърден след обжалване по административен ред с решение № 47 от 27.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в следните му части, предмет на настоящото дело: 1. с която са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДЦФЛ: за 2013 г. - в размер на 288. 49 лв. и лихви в размер на 105. 98 лв.; за 2014 г. - в размер на 263 лв. и лихви в размер на 69. 89 лв.; за 2015 г. - в размер на 428 лв. и лихви в размер на 66. 87 лв.; 2. с която са определени допълнителни задължения за годишни изравнителни вноски за Държавно обществено осигуряване за самоосигуряващо се лице: за 2013 г. в размер на 299. 50 лв. и лихви в размер на 110. 02 лв.; за 2014 г. в размер на 421. 50 лв. и лихви в размер на 111. 99 лв.; за 2015 г. в размер на 716. 45 лв. и лихви в размер на 122. 15 лв.; 3. с която са определени допълнителни задължения за годишни изравнителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице: за 2013 г. в размер на 134. 61 лв. и лихви в размер на 49. 45 лв.; за 2014 г. в размер на 189. 44 лв. и лихви в размер на 50. ЗЗ лв.; за 2015 г. - в размер на 322 лв. и лихви в размер на 54. 90 лв. и Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на М. Колева, в качеството й на ЕТ "Сим - М. Колева" разноски по делото в размер на 789. 84 лв. В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал основното и допълнително заключение на ССЕ, във връзка с определянето на пазарните цени на извършваните от ЕТ счетоводни услуги, защото вещото лице е ползвало като аналози същите дружества, използвани и от ревизираното лице, но е допуснало множество технически грешки при част от сравнимите месечни абонаменти. Счита, че заключението на вещото лице е необосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 596 лв. общо за двете инстанции. Ответникът – ЕТ "Сим – М. Колева", чрез адв. Евтимов оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд в оспорената част. Претендира присъждане на разноски по делото в размер на 240 лв., съобразно представени доказателства за платен адвокатски хонорар за касационна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени предявените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Предмет на настоящия спор е първоинстанционното решение, поправено с двете решения за ОФГ в частта, в която РА е отменен. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С решението в обжалваната му пред настоящата инстанция част е отменен РА № Р-04000417002327-091-001 от 11.12.2017 г., на ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАПРА № П- 04000418028875-003-001 от 14.02.2018 г., потвърден след обжалване по административен ред с решение № 47 от 27.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в следните му части: 1. с която са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДЦФЛ: за 2013 г. - в размер на 288. 49 лв. и лихви в размер на 105. 98 лв.; за 2014 г. - в размер на 263 лв. и лихви в размер на 69. 89 лв.; за 2015 г. - в размер на 428 лв. и лихви в размер на 66. 87 лева; 2. с която са определени допълнителни задължения за годишни изравнителни вноски за Държавно обществено осигуряване за самоосигуряващо се лице: за 2013 г. в размер на 299. 50 лв. и лихви в размер на 110. 02 лв.; за 2014 г. в размер на 421. 50 лв. и лихви в размер на 111. 99 лв.; за 2015 г. в размер на 716. 45 лв. и лихви в размер на 122. 15 лв.; 3. с която са определени допълнителни задължения за годишни изравнителни вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице: за 2013 г. в размер на 134. 61 лв. и лихви в размер на 49. 45 лв.; за 2014 г. в размер на 189. 44 лв. и лихви в размер на 50. ЗЗ лв.; за 2015 г. - в размер на 322 лв. и лихви в размер на 54. 90 лв. Съдът е приел, че ревизията правилно е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като от събраните по делото доказателства се доказват предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи. В хода на ревизията от ЕТ е предоставена информация за неотчетени приходи от стопанската му дейност - за услуги, предоставени на ЕТ "ИППМП дентален к-т д-р Б. Корчева", "Азалия - 2013" ЕООД, "Юнира 2004" ЕООД, "КВ Гео" ЕООД, както и получаването на суми от множество други клиенти, с обяснение, че с тях се покриват разходи за материали. По делото не е било спорно, че ЕТ през ревизирания период е извършвал счетоводни услуги, в нает за целта офис в гр. Горна Оряховица. За да отмени РА в посочените по-горе части съдът е кредитирал заключенията по основната и допълнителна ССЕ и въз основа на тях е приел, че определените от органите по приходите основи за начисляване на подоходен данък и ЗОВ, са неправилно определени като размер. Първоинстанционният съд е намалил установените с РА задължения, като е възприел изчисленията на съдебните експертизи. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че решението на административния съд, в обжалваната част е необосновано. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, ведно с показанията на разпитаните свидетели и заключенията на вещите лица и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи. По делото не е спорно, че вещото лице по назначените експертизи е работило съобразно използваната методика от приходните органи. Определените пазарни цени на извършваните от ЕТ "Сим - М. Колева" услуги са изчислени съобразно метода на сравнимите неконтролирани цени по Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ. За да определи пазарните цени на счетоводните услуги вещото лице е използвало проучването извършено от приходните органи и е работило по дадените пред тях данни от две счетоводни къщи - "Коректконсулт - Н. Николов" ЕООД и "Камия консулт" ЕООД, извършвали същата дейност при съпоставими условия в рамките на ревизирания период, на територията на гр. Горна Оряховица. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че разликите в определените пазарни цени от приходните органи и вещото лице, се дължи на обстоятелството, че вещото лице е взело предвид по-благоприятен за ревизираното лице вариант при гранични стойности на определени критерии. Например, при 56 обработени документа съдебната експертиза е ползвала осреднената цена за "до 50 документа", вместо ползваната от органите по приходите такава за "50 до 100 документа", която е значително по-висока. Съдът правилно е възприел за съответстващ на икономическата и житейска логика, възприетия от съдебната експертиза подход за определяне на цените на извършените от жалбоподателя услуги, при гранични стойности. В тази връзка първоинстанционният съд правилно се е позовал на свидетелски показания, които установяват по убедителен начин, че предлаганите от ЕТ "Сим - М. Колева" цени на счетоводни услуги, са били относително ниски през процесния период. По делото пред административния съд са разпитани: П. Илиев, Ю. Гасеров, П. Крусев, Т. Донев и А. Църцев, първият от които земеделски производител, а останалите - управители на дружества, клиенти на жалбоподателя през процесния период "Колорит прес" ООД, "Спирит" ООД, "Автоспектър" ООД, "Донев" ЕООД, "Димаго" ООД, "Димаго I" ООД и "Димаго II" ООД. Без изключение свидетелите потвърждават заявеното и в писмените обяснения дадени в ревизионното производство от името на съответните субекти, относно начина на договаряне на услугите и тяхната стойност, видове ползвани счетоводни услуги, ориентировъчен обем на предоставени документи, заплащането в брой, издаването на фактура веднъж на три месеца. Всички свидетели сочат, че цените са определяни след устно договаряне, което предполага известно намаление спрямо първоначално обявените от доставчика. В тази връзка съдът правилно е съобразил и обстоятелството, че самите счетоводни къщи, ползвани като аналози, са посочили, че представените ценоразписи на услугите им са офертни такива, цените са ориентировъчни и подлежат на корекции в процеса на договаряне с клиентите. Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част, както и в частта, с коята Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 789. 84 лв. и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на М. Колева, в качеството й на ЕТ "Сим - М. Колева" следва да се присъдят разноски по делото в размер на 240 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. По делото е представен договор и фактура за платен хонорар в посочения размер. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,