Решение № 22 от 24.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 574/2013 г.

Решение № 22 от 24.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 574/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Я. Д. и Х. Г., подадена чрез упълномощения от тях повереник срещу решение № 12 от 28.01.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, постановено по внохд № 519/2012 г., с което е изменена присъда № 312 от 29.10.2012 г. на Окръжен съд /ОС/-Стара Загора, по нохд 501/2012 г. В депозираната касационна жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на наказанието, несъответно на тежестта на извършеното престъпление и на личната опасност на подсъдимия М. Л. Поставя се акцент на установения в хода на наказателното разследване факт, че съпричастното към инкриминираното пътнотранспортно произшествие лице е управлявало моторното превозно средство в пияно състояние. Обръща се внимание и на характеристичните данни на дееца, който злоупотребявал с алкохол, грубо незачитайки правовия ред в страната. Предлага се ревизия на атакувания съдебен акт в санкционната част, чрез увеличаване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание на 16.04.2013 г. частните обвинители Д. и Г., и договорният им адвокат, уведомени, не се явяват пред ВКС. Повереникът на частния обвинител А. Н. - майка и законен представител на малолетната Я. Х. участва лично в настоящата процедура и обосновава справедливост на въззивното решение. Подсъдимият Л. и неговият защитник пледират за правоприлагане на чл. 354, ал. 1, т. 1 от процесуалния закон. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 312 от 29.10.2012 г., обявена по нохд № 501/2012 г., Старозагорски ОС, след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е признал М. Ф. Л. за виновен в това, че на 23.06.2012 г. в с. Найденово, при управление на лек автомобил, марка "Джип", с регистрационен номер R844MJM, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 3, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1, пр. 2 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Х. Х., като деянието е извършено в пияно състояние /с алкохолна концентрация в кръвта 1,64 промила/, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б", вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален ОБЩ режим, и на лишаване от правоуправление за срок от ТРИ ГОДИНИ. Със същия съдебен акт ОС - Стара Загора е ангажирал и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като уважил предявения иск от Х. Г. Г. и Я. Г. Д. за сумата от 2 803 /две хиляди осемстотин и три/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от престъплението. При реализирания контрол по внохд № 519/2012 г., Пловдивски АС с решение от 28.01.2013 г. е изменил първоинстанционната присъда, като я отменил в частта за осъществено от М. Л. нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, оправдавайки го по това обвинение и я потвърдил в останалата част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В обсега на приетите от решаващия орган фактически положения, при диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК - съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, в предвидената в чл. 371, т. 2 от НПК алтернатива, настоящият състав не констатира наличие на визираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Налагането на наказание се основава на нормативно регламентирани и последователно провеждани начала - на принципа на законоустановеност на наказанието /определяне на санкцията в пределите на предвиденото от особената норма наказание и при стриктно спазване на установените в общата част разпоредби на чл. 18, вр. чл. 58 от НК за опита; чл. 21, ал. 1, вр. чл. 58 от НК за съучастието; чл. чл. 23 и 24 от НК за съвкупностите от престъпления; чл. чл. 36 и 60 от НК за целите/ и на принципа на индивидуализация на наказанието, словно отразен в чл. 54 и чл. 55 от НК /отмерване на санкцията в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, със смекчаващите и отегчаващи обстоятелства по делото/. Наказателната отговорност на М. Л. е правилно лимитирана. Въззивният съд е оценил задълбочено обществената опасност на инкриминираното престъпно деяние по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "б", вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК и отдал изискуемото се правно значение на фактическите данни, свързани с личността на подсъдимото лице. Компетентно е обсъдена очертаната от приобщените доказателства конкретика на транспортното престъпление, сочеща на извършени множество нарушения на правилата за движение по пътищата /чл. 5, ал. 3, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1, пр. 2 и ал. 2 от ЗДвП/, в причинно-следствена с общественоопасните последици и с юридически усет е коментирана честотата на тези престъпни посегателства, обективирана в официалната статистика. С демонстриран професионализъм е интерпретиран и квалифициращият елемент на инкриминираното престъпление - пияното състояние на дееца, доказано чрез отчетената с назначената химическа експертиза алкохолна концентрация в кръвта на М. Л. /1,64 промила/ Безспорно положение в доктрината и практиката на съдилищата е, че визираните в престъпния състав признаци очертават в тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което особената материалноправна норма запретява като престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на престъпното посегателство е ценена от закона при фиксиране на установеното в него наказание, поради което и те не могат след това да се явяват едновременно и такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и да бъдат релевантни при отмерване на следващата се наказателна санкция. Изведеното заключение се отнася за всички обективни и субективни параметри на деянието, предвидени в основен, квалифициран или по-леко наказуем престъпен състав, поради което и същите не следва да се вземат допълнително предвид като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, при лимитиране на наказателната отговорност /чл. 56 от НК/. По своето естество такъв е акцентираният от процесуалния представител на частните обвинители факт, че съпричастният към инкриминираното пътнотранспортно произшествие подсъдим е управлявал процесното моторно превозно средство, след употреба на алкохол. В съответствие с инкорпорирания по делото доказателствен материал /справка за съдимост, препоръка от Д. Д. - кмет на с. Сърневец, писмо № 47715/8.08.2012 г. от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора, свидетелските показания на Й. З. и И. И./, са и правните изводи на Пловдивски АС за личната опасност на М. Л, формирани при съблюдаване на чистото му съдебно минало; липсата на санкции за административни нарушения по ЗДвП; трудовата му ангажираност в Кралство Великобритания; добрите характеристични данни, очертаващи прояви на добросъседски отношения с живущите в населеното място, в което е закупил имот и временно пребивава през летните месеци, финансова подкрепа на църквата и подпомагане на възрастните хора; безупречното процесуално поведение и оказаното съдействие на надлежните органи при разкриване на обективната истина в наказателния процес; изразените искрено съжаление и дълбоко разкаяние за случилото се. В контекста на изложеното голословни са възраженията в касационната жалба за игнориране на фактическите данни по делото за М. Л., индициращи на грубо незачитане на правовия ред в страната и за злоупотреба с алкохол, последното от които не намира категорична доказателствена опора включително в разказа на допуснатите по искане на повереника на частните обвинители и разпитани пред въззивната инстанция свидетели - В. Ц. и П. П., установяващи че подсъдимият "посещавал заведението в с. Сърневец и употребявал бира и спиртни напитки" Очертаните обстоятелства, релевантни при индивидуализация на наказателната отговорност, анализирани в аспекта на предписаните от разпоредбата на чл. 36 от НК цели на специалната и генерална превенция, обосновават справедливост на размера и начина на изпълнение на определената, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, санкция - ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, и не налагат увеличаването й, по реда на чл. 354, ал. 3, т. 1, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Мотивиран от предложената аргументация, настоящият състав счита, че в пределите на възложените от закона правомощия при инстанционния контрол, следва да остави в сила атакувания въззивен съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение