Решение № 5041 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 640/2009 г.

Решение № 5041 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 640/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на Бойка Антонова Банкова от гр. Сливен и на директор Дирекция "ОУИ" гр. Бургас срещу решението от 23.10.2008 г. по адм. д. № 658/2007 г. на Административен съд Бургас, VIII-ми състав, с което е отменен обжалваният РА, потвърден с Решение № РД 10-246/31.05.2007 г. на изпълняващ правомощията на директор "ДОУИ" гр. Бургас, относно установените допълнителни задължения, в частта с която са определени такива над 48 559, 66 лв., съобразно вариант 9 от закл. на ССЕ. В касационната жалба на Б. Банкова, отнасяща се до неотменения размер на установените допълнителни задължения (общо за 48 559, 66 лв.) по вариант 9 от закл. на вещото лице се поддържа неправилност на приетото от съда, че след като въпросните ф-ри, издадени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД са подписани от лица, работещи на трудов договор при касатора в качеството му на ЕТ е налице реално извършена доставка, защото счита, че в качеството и на собственик на ЕТ не е упълномощавала тези лица да я представляват при осъществяване на стопански операции. От това пък касаторът счита, че в конкретния случай е налице фиктивно фактуриране от страна на "доставчиците" по спорните фактури, което не може да послужи като основателен аргумент за завишаване на данъчната основа, а от там и на дължимия за съответния период ДДС и пряк данък, след като същият не е страна по тези сделки. Моли да се отмени решението и се присъдят разноски. Във втората касационна жалба- на ДОУИ гр. Бургас, отнасяща се фактически до изменената-намалена част на установените с РА данъчни задължения за общо 19 717, 05 лв. като разлика между 68276, 71 лв. и 48 559, 66 лв., съгласно вариант 9 на закл. на вещото лице, общо се поддържа незаконосъобразност. Счита, че липсата на подпис не прави недействителна фактурата, респ. от това да се приеме, че не е налице доставка. Моли отмяна на решението в тази част с присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира и двете жалби за неоснователни по съображения, изложени в хода по същество. Касационните жалби са допустими като постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, като и двете са основателни. С обжалваното решение фактически е изменен - намален с 19717, 05 лв. размерът на установените с обжалвания РА допълнителни данъчни задължения на ДЗЛ и потвърдилото го решение, независимо че на практика липсва такъв диспозитив, а с диспозитива на съдебното решение е отменен РА, относно допълнително установените данъчни задължения над 48 559, 66 лв., съобразно вариант 9 от закл. на ССЕ, като за разликата от 68 276, 71 лв. по РА и изменения (намален) от съда размер на допълнителното данъчно задължение до 48559, 66 лв. липсва отхвърлителен диспозитив по жалбата. С касационната жалба на Банкова се оспорва решението в частта, в която съдът е приел като законосъобразно основанието за доначисляване на данъчни задължения, а с втората жалба на ДОУИ се оспорва намаленият размер по така приетото основание на доначислените данъчни задължения, съгласно вариант 9 от закл. на вещото лице. Така постановеното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В случая, не само че диспозитивът на решението е непрецизен, но той е неясен и не съответства на мотивите му, което винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Диспозитивът на съдебното решение следва ясно и точно да отразява приетото в мотивите на решението. В случая с диспозитива, определящ само намаление размера на данъчното задължение на Банкова и то съобразно вариант 9 от закл. на вещото лице, което не е неразделна част от диспозитива му, при подадените две касационни жалби срещу това решение прави невъзможна проверката по наведените касационни основания от касационната инстанция. На практика липсва диспозитив на решението, с който е отхвърлена жалбата на Банкова за разликата над 48 559, 66 лв., поради което по пътя на "тълкуване" на този диспозитив от касационната инстанция, липсата му не би могла да се запълни. Допуснатото в този смисъл от съда процесуално нарушение прави същото и необосновано. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С оглед изхода на делото разноски на страните не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,