Решение № 476 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 203/2016 г.

Решение № 476 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 203/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Стройкомерс" ООД, гр. П., представлявано от управителя Й. Л. С., чрез пълномощника адв. М. М., против Решение № 673 от 19.11.2015 г. постановено по адм. дело № 677 от 2015 г. по описа на Административен съд П. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - П. към Министерство на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В. Б., дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на "Стройкомерс" ООД, гр. П., срещу Решение № РР-2457 от /22.06.2015 г. на Директора на БДИБР - П., с което е отнето разрешително № 32150042 от 14.10.2008 г., продължено с решение № РР-1809 от 29.10.2013 г., за ползване на повърхностен воден обект - река Чепинска, с цел на ползването "изземване на наносни отложения", с титуляр дружеството-жалбоподател. За да постанови този резултат е приел за установено, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по Закона за водите /ЗВ/, в предписаната от закона форма, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест и не е оборил констатациите на издателя на акта, поради което жалбата му е преценена за неоснователна. Решението, преценено с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл. 218 АПК е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба се твърди, че за дружеството-жалбоподател не е съществувало задължение, съгласно издаденото разрешително и това за продължаване на срока на действието му "да осъществява определени дейности и права" и че " ... Ако такова задължение съществува ... с оглед смисъла и целта на закона, то това би следвало да залегне изрично" в тези документи. Възражението е неоснователно. Не само, че в приложеното по делото разрешително за ползване на водния обект изрично са посочени и условията за ползването, но и задълженията на ползвателя. Изрично е посочено задължението " ... Ежегодно, в края на пролетното пълноводие да се прави геодезическо заснемане на ползвания участък и оценка на количеството отложени наноси, като информацията следва да се изпраща на контролиращия орган". Титуляра на ползването носи отговорност за неизпълнението на това условие за ползване на водния обект, която отговорност е предвидена в Закона за водите и включва и правомощието на административния орган да отнеме разрешителното за ползване на обекта. Неоснователно е и възражението, че след като дружеството-жалбоподател не осъществява добив на инертни материали, то за него " ... не възниква задължението да извършва ново геодезическо заснемане и оценка на количествата отложени наноси, да извършва ежемесечни измервания по създадената геодезична мрежа и заснемане на напречните профили, като резултатите се нанасят в специален дневник за контрол на добива и се изпращат контролиращия орган, както и да изготви проект за рекултивация на участъците, засегнати от добива на наносни отложения", който е представен и приет от административния орган при първоначалното издаване на разрешителното. Неосъществяването на дейност по добив на инертни материали не означава отпадане на поетите от дружеството задължения и вменените му от закона такива. Състоянието на реката /в случая/ зависи не само от добива на инертни материали, а и от редица други фактори, поради което и законодателят е предвидил конкретни задължения за ползвателите. Отразената във визирания "дневник" информация дава възможност на административния орган да следи ежемесечно състоянието на водния обект и да актуализира мерките за управлението му. Като не изпълнява това свое задължение дружеството-ползвател поставя и органа в невъзможност да изпълни свои законови задължения. Не кореспондира на доказателствата по делото и твърдението, че " ... при осъществяването на добива в процесния участък" са изпълнявани "... всички законови изисквания" и не са нарушавани " ... условията за ползване на разрешителното". Обстоятелството, че за отделните, посочени в констативни протоколи, нарушения не са наложени отделни санкции не води до извод, че нарушения не са налице. По отношение "тежестта" на наложената санкция настоящият състав намира възраженията на ответника по касация за основателни. В случая не се оспорва акт, постановен в административнонаказателно производство, за да се преценяват смекчаващи и отегчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства във връзка с тежест на нарушението. Законодателят е посочил изчерпателно условията и предпоставките, при наличието на които административният орган отнема издаденото разрешително за ползване на воден обект и в случая той е процедирал правилно. При така изложените мотиви обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение