Решение № 13582 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 760/2020 г.

Решение № 13582 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 760/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение – д-р Маджуров" ООД, представлявано от д-р А. Георгиев Маджуров, против решение № 1878 от 4.11.2019 г. по адм. дело № 1327/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на санкции № РД 25-871/4.06.2019 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Бургас, с която е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за 2018 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповедта за налагане на санкции да бъде отменена. Ответникът – директорът на РЗОК- Бургас, чрез гл. юрисконсулт П. Демирева, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като излагат подробни доводи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване от страна на "МБАЛ – д-р Маджуров" ООД пред Административен съд- Бургас е заповед за налагане на санкции № РД 25-871/4.06.2019 г. на директора на РЗОК – Бургас, с която е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за 2018 г. Санкцията е наложена за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Съдът е извел извод, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е от фактическа страна, че със заповед № РД-25-544/08.04.2019 г., на осн. чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, директорът на РЗОК – Бургас, е наредил да бъде извършена тематична проверка на "МБАЛ - д-р Маджуров" ООД по изпълнение на индивидуален договор № 021158/15.05.2018 г. и допълнително споразумение № 20 от 20.02.2019 г. за оказване на БМП, със задачи: 1) контрол по отчетените ИЗ за дейност м. март по Приложение № 2; 2) проверка относно жалба с вх. № 2 94-01-19/25.03.2019 г.; 3) контрол относно спазване изискванията на НРД за МД 2018 г., договор № РД-НС-01-1-2/27.12.2018 г. за изменение и допълнение на НРД 2018 г. и ЗЗО по отношение на дейност отчетени КП № 199. 1 и 199. 2 за м. януари и м. февруари 2019 г. и 4) контрол по справки от РЗОК – Бургас, в срок до 30.04.2019 г. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 471/19.04.2019 г. Констатирано е, че при извършената проверка по жалбата за пролежаването на пациента М. Леман Ъшък в "МБАЛ- д-р Маджуров" ООД, лечебното заведение не е отчело хоспитализацията на пациента, същият е бил таксуван като пациент на свободен прием. Установено е, че пациентът е български гражданин, с непрекъснати здравноосигурителни права и като такъв е имал право на достъпна медицинска помощ съгл. чл. 81, ал. 1, ал. 2 от ЗЗ. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД за МД за 2018 г. След изтичане на срока за становище от ЛЗ по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, директорът е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 400, ал. 3 от НРД за МД за 2018 г., въз основа на фактите, установени с протокол № 471/19.04.2019 г., е приел за доказано извършеното нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7, чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД за МД за 2018 г. и е наложил санкция "финансова неустойка" в размер на 200 лева. При установените, относими за правния спор факти, първоинстанционният съд аргументирано е приел в обжалваното решение, че лечебното заведение безспорно е извършило описаното в заповедта нарушение, за което е наложено и съответното по вид и размер наказание. По делото е установено, че по констатациите, касаещи процесния случай, отразени в протокола за проверката, дружеството-жалбоподател, което е било обект на тази проверка, не е депозирало становище по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО. Заповедта е мотивирана, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, спазени са и административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗО предвижда задължение, националните рамкови договори да съдържат отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО. Последната норма изчерпателно посочва видовете медицинска помощ, които НЗОК заплаща, сред които е и оказването на неотложна медицинска помощ - чл. 45, ал. 1, т. 5 ЗЗО. Такъв вид помощ е била потърсена от пациента, постъпил в болничното заведение. Пациентът, който е с непрекъснати здравноосигурителни права има право да получи медицинска помощ, заплащана от НЗОК. Правилно съдът е приел, че не са доказани твърденията на жалбоподателя, че законният представител на пациента сам е избрал свободен прием и че пациентът самоволно е напуснал лечебното заведение. В тази връзка съдът е обсъдил приложените писмени доказателства. Представената по делото декларация, подписана от законния представител на пациента, не сочи на направен избор за свободен прием, а изявление за знание за дължима сума в размер на 605 евро, изискана от болничното заведение. Съдът е съобразил, че тази декларация е подписана около 10 дни след периода, в който пациентът е пролежал в болницата. За да се приеме направен избор за плащане, то той следва да е доказан към датата на постъпване на пациента, което в случая не е така. Оказаната в случая помощ е медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, поради което същата не е следвало да бъде заплащана. С оглед на горното, съдът обосновано е приел, че се установява нарушението, за което касационният жалбоподател е бил санкциониран. Лечебното заведение, като изпълнител по индивидуален договор за оказване на извънболнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, е допуснало посоченото нарушение. Налице са фактическите и правни предпоставки, обуславящи налагането на договорната санкция, определена по вид и размер в НРД за МД за 2018 г. Спазена е и целта на закона - гарантирането на свободен достъп на гражданите/ЗОЛ/ до медицинска помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му. При този изход на спора и своевременно заявените претенции на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, "МБАЛ - д-р Маджуров" ООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на РЗОК – Бургас, сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,