Решение № 10371 от 11.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2009 г.

Решение № 10371 от 11.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - гр. Пазарджик, чрез юрк. Георги Джунев, срещу решение № 14 от 19.01.2009 г., постановено по адм. д. № 610/2008 година по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед № ДК-10-2/15 март 2007 година на началника на РДНСК - гр. Пазарджик и разрешение за строеж № 130/15 юли 2003 година на главния архитект на община Велинград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Илия Иванов Гидимарков, чрез пълномощника си адв. Татяна Захова, е представил писмено възражение, в което излага подробно съображенията си за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Пазарджик Илия Иванов Гидимарков е оспорил заповед № ДК-10-2/15 март 2007 година на началника на РДНСК - гр. Пазарджик, с която е отхвърлена като недопустима жалбата му против разрешение за строеж № 130/15 юли 2003 година на главния архитект на община Велинград за "Масивна ограда с плътна част от 2.20м - западна регулационна линия - 15 л. м", находящ се в УПИ II-5142, кв. 400 по плана на гр. Велинград. Съдът е приел, че както заповедта на началника на РДНСК - гр. Пазарджик, така и потвърденото с нея разрешение за строеж, са незаконосъобразни, поради което ги е отменил. Решението е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразния извод, че при издаването на оспореното пред началника на РДНСК - гр. Пазарджик разрешение за строеж са допуснати нарушения на чл. 48, ал. 3 и 4 от ЗУТ, тъй като при издаването му не е било налице изрично писмено съгласие от собствениците на засегнатия имот предвид предвижданата в разрешението височина на плътната част на оградата. Налице е и констатираното от съда нарушение на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ - при издаването на разрешението за строеж не е представено становище на инженер-конструктор, каквото се изисква за разрешаването на строеж на огради с височина до 2,20 м над прилежащия терен. Така констатираните нарушения, допуснати при издаването на разрешението за строеж и които не са санкционирани от началника на РДНСК, водят до издаването на незаконосъобразна заповед от страна на последния. Позоваването на отменените разпоредби на чл. 156, ал. 1 и 2 от ЗУТ е неправилно, както обосновано е приел и първоинстанционния съд. Възражението на касатора, че оградата - предмет на разрешението за строеж и съответно на заповедта на началника на РДНСК - гр. Пазарджик, е построена изцяло в имота на лицето, на чието име е издадена, поради което собственика на съседния имот не е заинтересувано лице, е неоснователно. Такива данни в разрешението за строеж не се съдържат. Обстоятелството, че строежа на оградата, започнал преди влизането в сила на издаденото разрешение за строеж, е изпълнен изцяло в имота на Симеон Соколов, е без значение. Това е така, защото предмет на разглеждане в настоящото производство е не изпълненото строителство, а издаденото разрешение за строеж, респ. - заповедта на началника на РДНСК - гр. Пазарджик с което това разрешение е оставено в сила. Неоснователно е и второто възражение на касатора относно приложението на чл. 156, ал. 1 и 2 от ЗУТ (в редакцията, обн., ДВ, бр. 1/2001 година). Както беше посочено по-горе, нормата в тази редакция е неприложима, тъй като производството по издаването на разрешението за строеж е приключило преди последващото й изменение. От друга страна жалбата против издаденото разрешение за строеж е подадена след това изменение, поради което в случая не може да става въпрос за започнато производство, за което при условията на § 183 от ПЗР на ЗИДЗУТ да е приложим досегашния ред. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане ще следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника по касация Илия Гидимарков направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,