Решение № 13134 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7497/2020 г.

ВАСI отделение22.10.2020 г.докладчик т Светлозара Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 476/15.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3091/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "НАВИ-22" ЕООД – гр. Варна направените разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13134 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7497/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 476/15.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3091/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е по жалба на "НАВИ-22" ЕООД – гр. Варна е отменена заповедта му за налагане на принудителна административна мярка № ФК-504-0339086/19.09.2019 г. - "запечатване на търговски обект – заведение за бързо хранене "Subway", находящ се в к. к. Слънчев бряг, до хотел "Феникс", стопанисван от "НАВИ-22" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 5 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС". Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта не се съхранява паспорт на ФУ и е налице неизпълнение на нормативно предписано поведение от страна на търговеца, представляващо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите. В тази връзка излага възражение, че последващото представяне на паспорта пред контролните органи е ирелевантно, тъй като законът не предоставя такава възможност. На следващо място счита, че доводите на съда относно липсата на негативни последици за фиска от неизпълнението на задължението от страна на дружеството са необосновани, тъй като вредните последици от деянието не са съставомерен елемент от фактическия състав за отговорността. Излага се оплакване, че мотивите на съда са неправилни, като е приел, че не е обоснована необходимостта от налагането на процесната ПАМ и нейния срок. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да се отхвърли жалбата срещу заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба "НАВИ-22" ЕООД – гр. Варна чрез адв. С. Раданов в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва. Претендира присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповедта за ПАМ, издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" АПК първоинстанционният съд е приел, че неизпълнението на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 ЗДДС е безспорно установено в случая и това е юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ на посоченото основание. Независимо от това обаче съдът е мотивирал съдебния си акт с обстоятелството, че в представената административна преписка от органа, заверено за вярност ксерокопие на паспорта на ФУ е представено впоследствие, което обстоятелство неправилно не е отчетено при издаването на оспорената заповед. Счита, че неизпълнението на задължението за съхранение на паспорта на ФУ не е препятствало възможността да се извърши проверка на ФУ в обекта, тъй като видно от констатациите в протокола от извършената проверка органите по приходите са установили пълните индивидуални данни на функциониращото в обекта ФУ. Освен това съдът е приел, че неправилно при преценката за срока в мотивите на акта не са коментирани констатациите при проверката относно неустановяване на нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите, както и установеното съответствие между отчетената касова наличност в обекта и фактическата наличност. В тази връзка обосновава извод, че затварянето на обекта за срок от 5 дни за нарушение, което не е свързано с отчитането на реализираните в него обороти, нито с размера на дължимите публични задължения, при наличие на законова възможност за налагане на мярката за по-кратък срок се явява несъразмерно. Счита, че наложената мярка не е съобразена с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като изпълнението й ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най - необходимото за целта, за която се издава. С тези мотиви приема, че заповедта за налагане на ПАМ се явява неправилна и несъобразена с конкретните факти и обстоятелства, установени от доказателствата по делото и не съответства на формалния характер на нарушеното задължение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка, с което мярката се прилага, поради което същата е незаконосъобразна и следва да се отмени. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС предвижда налагане на ПАМ на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при извършената проверка от органите по приходите в стопанисвания от "НАВИ-22" ЕООД – гр. Варна търговски обект е установено, че паспорта на ФУ не се съхранява. Задължение за всяко лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е да съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. Неизпълнението на това задължение е въздигнато от ЗДДС като нарушение, за което се налага принудителна административна мярка. В процесния случай правилно съдът е приел, че такова нарушение е налице. Установено е също така, че след проверката, пред органа, издал оспорената заповед е представено заверено копие на паспорта на ФУ. Това обстоятелство предхожда издаването на оспорената от "НАВИ-22" ЕООД заповед за налагане на ПАМ. В тази връзка следва да се приемат като законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че наложената мярка не съответства на целта на закона. Целта на принудителната мярка е да се предотврати или преустанови нарушението, а видно от доказателствата по делото тази цел е постигната и то преди издаването на заповедта за ПАМ. В случая не е спорно, а и това се установява от констатациите в протокола за проверката, че се подават данни в НАП от конкретно ФУ, че при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, както и че не е установена разлика между касовата и фактическата наличност. Съображенията на административния орган, че неизпълнението на задължение за съхранение на паспорта на ФУ препятства възможността да се извърши проверка на ФУ в обекта, вида му и има ли изградена връзка с НАП, са в противоречие с констатациите в протокол № 0339086/17.09.2019 г. Правилни са изводите на съда, че нищо не е препятствало извършването на целената проверка, тъй като към момента на извършването й данъчните органи са имали пълните индивидуални данни на касовия апарат, което също се установява от протокола, предвид обстоятелството, че на контролните органи са представени свидетелството за регистрация на ФУ и договор за сервизно обслужване. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено при спазване на относимите материалноправни разпоредби на ЗДДС и като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Раданов в представения по делото писмен отговор, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 000 лв. съобразно представеното пълномощно, списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане - превозно нареждане от "УниКредит Булбанк" АД. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1