Решение № 13451 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13567/2014 г.

Решение № 13451 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13567/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ХРИСПЕТРОВ" ЕООД, чрез пълномощника си адв. И. Иванов, срещу решение № 1915 от 27.08.2014, постановено по адм. д. № 18/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 161101687/28.09.2012 г. и ревизионен акт /РА/ № 1132883/21.10.2011 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърдени с Решение № 1205/12.12.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ (към настоящия момент Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/) при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е успял да прецени стойността и значението на произнесената от Пловдивски окръжен съд присъда № 47/28.05.2014 г., влязла в сила на 13.06.2014 г. Изложил е, че след като е уважен предявеният от държавата граждански иск срещу Анна Парпарова (счетоводител на ревизираното лице), следва ревизионните актове да бъдат отменени. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменени РА. Ответникът по жалбата - Директор Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив са били ревизионен акт /РА/ № 161101687/28.09.2012 г. и ревизионен акт /РА/ № 1132883/21.10.2011 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърдени с Решение № 1205/12.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП., с които на "ХРИСПЕТРОВ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. 12.2008 г., м. 05, м. 11 и м. 12.2010 г., м. 01 и м. 02.2011 г. по фактури, издадени от ЕТ "Благой Ангелов - Колорадо", "Си Транс" ЕООД, "Филинг козметик" ЕООД, "Конструксионес сама" ООД и са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 113 060,70 лева - главница и 15 690,25 лева лихви. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че молбата на ревизираното лице, с която се иска отмяна хода по същество и приемане на приложената към нея присъда, е неоснователна, тъй като наказателното производство няма установително действие по отношение на данъчните задължения. Въпреки това в решението си първоинстанционният съд е обсъдил присъдата в съвкупност с останалите доказателства. Съдът е изложил, че изводите на приходните органи за липса на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, по доставките, фактурирани от ЕТ "Благой Ангелов - Колорадо" и "Си Транс" ЕООД, както и за липсата на реалност на доставките от "Филинг козметик" ЕООД и "Конструксионес сама" ООД, са доказани в хода на съдебното производство. Същото се потвърждава както от самия жалбоподател, така и от представената от него присъда по НОХД № 593/2014 г. С оглед на това е приел, че правилно и законосъобразно с процесния РА и този за поправката му е отказано правото на данъчен кредит по спорните фактури, в резултат на което са определени и процесните фискални задължения, ведно с прилежащата им лихва за забава. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спор между страните е формиран досежно наличието на реално извършени доставки на услуги и стоки, по отношение на които за дружеството-касатор са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. Съдът обосновано е възприел извода на органа по приходите и след като е изложил обстойни мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. В тази връзка неоснователно касаторът твърди, че изводите на съда са резултат от превратното тълкуване на събраните доказателства, както и че същите противоречат на доказателствата по делото. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след уважаване на предявения от държавата граждански иск и при потвърждаване на ревизионните актове е налице двойно плащане на едни и същи задължения към държавата веднъж от ревизираното лице и втори път от виновното физическо лице. Неоснователно е изложеното, че след като е налице влязла сила присъда, с която подсъдимата Анна Парпарова е призната за виновна в извършване на престъпления и е осъдена да заплати на държавата обезщетение в размер на 113 060,70 лева, обжалваните РА следва да бъдат отменени. Не веднъж Върховният административен съд е приемал, че данъчното и наказателното производство са паралелни и неотносими едно към друго спрямо целите си. Съгласно чл. 300 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай произнесената от Пловдивския окръжен съд присъда № 47 от 28.05.2014 г., влязла в сила на 13.06.2014 г., потвърждава извършените от страна на Анна Парпарова (счетоводител на ревизираното лице) деяния като допълнително потвърждава констатацията на приходните органи за липса на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, по доставките, фактурирани от ЕТ "Благой Ангелов - Колорадо" и "Си Транс" ЕООД, както и за липсата на реалност на доставките от "Филинг козметик" ЕООД и "Конструксионес сама" ООД, което е още един аргумент за законосъобразност на процесните ревизионни актове. Фактът, че е уважен предявеният от държавата граждански иск в наказателния процес срещу Анна Парпарова (счетоводител на ревизираното лице) не обосновава незаконосъобразността на ревизионните актове. Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението (по гражданскоправни спорове) влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. На първо място следва да се изложи, че ревизираното лице не е страна по гражданския иск, поради което не може да черпи права от уважаването му. От друга страна основанията за плащане на сочените задължения не са идентични. Анна Парпарова е осъдена да заплати в полза на държавата сумата от 113 060,70 лева, представляващи обезщетение за причинените на държавата вследствие на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, а с ревизионният акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице за данъчните периоди м. 12.2008 г., м. 05, м. 11 и м. 12.2010 г., м. 01 и м. 02.2011 г. по фактури, издадени от ЕТ "Благой Ангелов - Колорадо", "Си Транс" ЕООД, "Филинг козметик" ЕООД, "Конструксионес сама" ООД и са определени допълнителни задължения по ЗДДС, с оглед на факта, че не са изпълнени предпоставките на ЗДДС. С оглед на това произнесената от Пловдивския окръжен съд присъда № 47 от 28.05.2014 г., влязла в сила на 13.06.2014 г., и уваженият с нея граждански иск са неотносими към установените данъчни задължения на ревизираното лице. С оглед на изложеното правилно административният съд е приел, че за целите на облагането по ЗДДС в случая не са възникнали данъчни събития и няма основание за начисляване на ДДС от доставчиците и право на приспадане на данъчен кредит от получателя. Обстоятелството, че спорните доставки са били отразени в счетоводството на жалбоподателя само по себе си не означава, че доставките са били реализирани. Липсата на реално извършване на доставките е основание за отказване на право на данъчен кредит за тях, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съдът правилно е преценил и разпределението на доказателствената тежест в процеса, като в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже наличието на всички законови предпоставки за правото му на данъчен кредит, включително и реалността на доставките. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, като не се установяват твърдените в жалбата касационни основания. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК