Решение № 675 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15128/2013 г.

Решение № 675 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15128/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Надежда Янева Гюрова и Вежен Борисов Геков /като наследник на Борис Янев Геков/, чрез процесуалния им представител адвокат Стефан Лалов, срещу решение от 7.03.2013 г., постановено по адм. дело № 2004/2000 г. на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение, трети "В" състав. Релевирани са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петя Самуилова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата Величка Христова Иванова, чрез процесуалния си представител адвокат Здравка Урумова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира отхвърлянето й, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Заинтересованите страни Делка Димитрова Велчева и Огнян Стефанов Геков /наследници на Стефан Янев Геков/, редовно призовани, не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, счита касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение от 7.03.2013 г., постановено по адм. дело № 2004/2000 г., Софийски градски съд, Административно отделение, трети "В" състав е отменил по жалбата на Величка Христова Иванова, заповед № РД-48-47/10.02.2000 г. на кмета на Столична община, с която е наредено, на основание чл. 34 ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 ЗМСМА, да се изземе от Величка Христова Иванова, ползвания от нея без правно основание, земеделски имот № 583Б, с площ от 800 кв. м, находящ се местността "Чемерник" в землището на с. Железница, при конкретно посочени в акта граници, възстановен на наследниците на Яне Геков Шангов - Надежда Янева Гюрова, Борис Янев Геков и Стефан Янев Геков, с решение на Поземлена комисия "Панчарево" № 5099/1997 г. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният състав е отчел наличието на влязло в сила съдебно решение от 9.10.2002 г. по адм. дело № 7/2000 г. по описа на Софийски градски съд, АО, III-А състав /оставено в сила с решение № 11204/4.12.2003 г. по адм. дело № 6852/2003 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение/, с което е отменен отказа, обективиран в заповед № РД-46-36/01.12.1999 г. на кмета на СО район "Панчарево", и наместо това е признато правото на Величка Христова Иванова да изкупи по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, имот пл. № 806 от кадастрален лист Г-19-3-Б. Наред с горното е констатирана идентичността на последния имот с част, с площ от 600 кв. м, от земеделски имот № 583Б - предмет на обжалваната заповед. Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че обжалваната пред него заповед е издадена без да са взети предвид всички обстоятелства от значение за дължимата от административния орган преценка и при липсата на една от кумулативно дадените в чл. 34 ЗСПЗЗ, предпоставки за постановяването на изземване по посочения ред. Противно на доводите в касационната жалба съдът е упражнил общ контрол за законосъобразност на атакувания акт, като е изяснил спора от фактическа страна, установявайки всички релевантни за спора обстоятелства, съобразно данните от приобщения по делото доказателствен материал. Обосновани и правилни са направените в резултат на това изводи за наличието на основание за отмяната на обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Редът по чл. 34 ЗСПЗЗ е приложим само в случаите, когато ползването на недвижимия имот е без правно основание. А съвкупната преценка на събраните доказателства, в т. ч. заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно дадено, налагат несъмнен извод, че земеделски имот № 583Б, с площ от 800 кв. м, включва имота от 600 кв. м, по отношение на който е признато право на изкупуване на ползвателката Величка Христова Иванова - жалбоподателка пред първата инстанция, респективно - в процесния случай не са налице предпоставките за приложимостта на чл. 34 ЗСПЗЗ. С оглед становищата на страните и ангажираните по делото доказателства правилно съдът приема, че обжалваната заповед е издадена по искане на реституирани собственици, както и че Величка Христова Иванова ползва описания в акта имот. Наред с горното обаче, обосновано е констатирана липсата на третата материалноправна предпоставка за уважаване на искане по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Видно от приложените по делото доказателства, към момента на постановяване на процесната заповед от 10.02.2000 г. е налице висящ спор относно законосъобразността на отказа на кмета на СО, район Панчарево, да признае на Величка Иванова правото по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ да изкупи имота, при което да трансформира правото си на ползване в право на собственост върху 600 кв. м от реституирания на наследниците на Яне Геков Шангов имот. За останалите 200 кв. м, част от последния /имот № 583 Б/, въпросът за собствеността е висящ, като към момента на постановяване на настоящото решение вече има издадено решение, за което липсват данни да е влязло в сила. С оглед така установеното от фактическа страна и при наличието на влязло в сила съдебно решение, въз основа на което жалбоподателката пред първата инстанция е изкупила имот, идентичен с 600 кв. м от площта на имота, предмет на атакуваното изземване, правилно СГС приема, че е налице правно основание за ползването му от Величка Иванова, а оттам и че обжалваната заповед, като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Според чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на техните собственици. Текстът налага извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ включва изследване на следните законови предпоставки: да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от лица, различни от неговите собственици и това ползване да е без правно основание. В процесната хипотеза, съдът правилно е отчел, че твърденията на страните и представените по делото доказателства изключват възможността да се приеме, че Величка Христова Иванова ползва описания в заповедта имот без правно основание, респективно - че редът за издаване на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ е неприложим. По изложените съображения, като е отменил заповедта на кмета на Столична община, съдът е постановил правилно решение. При липсата на данни, които да променят изводите в решението за липсата на всички предпоставки за издаване на заповед за изземване по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, това решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от заинтересованата страна Величка Христова Иванова, искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатска защита, в установения по представените доказателства размер от 300 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение