Решение № 9374 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2019 г.

ВАСПетчленен състав13.07.2020 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на А. Кичуков за отмяна на основание по чл. 239, т. 1 и 2 АПК на влязлото в сила определение № 11969 от 08.10.2018 г., постановено по адм. дело № 10964/2018 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е оставено в сила определение № 1678/17.07.2018 г. по адм. дело № 987/2018 г. на Административен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9374 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Кичуков от [населено място], чрез А. Кичуков като пълномощник, за отмяна на влязло в сила определение № 11969 от 08.10.2018 г., постановено по адм. дело № 10964/2018 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав. В молбата се сочат основанията по чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК. Претендира се отмяна на определението. Ответникът – директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Бургас не изразява становище по направеното искане. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срок. Разгледано по същество е неоснователно. С влязлото в сила определение на тричленния състав, чиято отмяна се претендира по реда на извънредния способ, е оставено в сила определение № 1678/17.07.2018 г. по адм. дело № 987/2018 г. на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата на А. Кичуков против мълчалив отказ на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Бургас да се произнесе по заявление вх. № 0201-94 А-00-0257 от 16.01.2018 г. и производството по делото е прекратено. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Искателят може да иска отмяна на съдебния акт само при наличието на една или няколко от предпоставките, изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 239, т. 1-6 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска. В случая не се твърдят нови обстоятелства и не се представят нови доказателства по смисъла на цитираната норма от съществено значение за делото, които биха могли да доведат до решаването му в друг смисъл. Искателят сочи като основание за отмяна наличието на разпореждане № 1463 от 27.03.2018 г. по адм. дело № 607/2018 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата му за налагане на санкция на административния орган по реда на чл. 304 и сл. АПК за неизпъление на влязло в сила съдебно решение, като не го представя по делото. Същото видно от датата му е постановено преди определението, чиято отмяна се иска и следователно не представлява нов факт, който да не е бил известен на страната. С него не се променя и фактическата обстановка, установена по частното административно дело и не съставлява ново доказателство, което би се отразило върху правнорелевантните факти по спора, обуславящи извод за липса на формиран мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по заявлението на молителя от 16.01.2018 г. поради това, че не съдържа реквизитите на утвърдения образец за заявление-декларация за отпускане на претендираните месечни добавки за социална интеграция извън тези, предмет на заповед № 36/19.12.2017 г., за балнеолечение и/или рехабилитация, както и за придружител. Искането за отмяна на влязлото в сила определение на основание чл. 239, т. 2 АПК не е съпроводено от доказателства, сочещи на наличие на някоя от предвидените законови предпоставки. Съгласно цитираната разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Изискването престъпните обстоятелства да са установени по надлежния съдебен ред означава удостоверяването им с влязъл в сила съдебен акт (присъда или решение). В случая искателят не твърди, че такъв съществува. "Невярното" според него интерпретиране и представяне на факти от страна на съда, както и непълнотата на доказателствата не са сред изброените хипотези по чл. 239, т. 2 АПК. С оглед изложеното искането за отмяна на влязлото в сила определение № 11969 от 08.10.2018 г. по адм. дело № 10964/2018 г. на Върховния административен съд, е неоснователно на посочените основания по чл. 239, т. 1 и 2 АПК, поради което следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

2