Решение № 13514 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2016 г.

Решение № 13514 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - град С. при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против Решение № 4429 от 27.06.2016 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. дело № 8916/2015 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-2203-1205813-091-01/2.02.2015 г., издаден от Т. В. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1243/11.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта, с която на "И. М." ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2012 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът приемайки наличие на някоя от хипотезите на чл. 7, ал. 3 ДОПК, не е указал на ответника необходимостта от събиране на допълнителни доказателства във връзка с тези хипотези. На второ место, оспорва извода на първоинстанционния съд за липса на компетентност на издателя на РА, като твърди, че след като РА е издаден от Т. В. М., упълномощена за издаването му със Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) № К1206863/18.12.2012 г. на М. А. К., на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., която пък е оправомощена със Заповед № РД-01-1358#11/1.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП - С. да издава заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК за неприключилите производства, включително и за производството, образувано на "И. М." ООД, то РА е издаден от компетентен орган по приходите, макар и ЗОКО да не е издадена от органа по приходите - Ц. К. Н., издал заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) на "И. М." ООД. В подкрепа на тези доводи твърди, че Ц. К. Н., издал ЗВР на 1.11.2012 г. е преназначен от длъжност началник сектор "Ревизии" на длъжност главен инспектор по приходите, за което представя допълнителни доказателства. В заключение претендира отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът - "И. М." ООД, чрез процесуален представител адв. Атанасова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на разноски и за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - С. град (АССГ) е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-2203-1205813-091-01/2.02.2015 г., издаден от Т. В. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1243/11.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта, с която на "И. М." ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07.2012 г. За да постанови този резултат, съдът е приел следното от фактическа страна: Ревизионното производство е образувано със ЗВР № 1205813/31.07.2012 г., издадена от Ц. К. Н. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - С., оправомощен със Заповед № РД-01-6/5.01.2010 г. на Директора на ТД на НАП - С. Със ЗВР е възложено извършване на ревизия на "И. М." ООД за определяне на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от м. 04.2009 г. до м. 06.2012 г. Със ЗВР № 1206420/22.08.2012 г. е разширен обхватът за извършване на ревизия, като е включен данъчен период м. 07.2012 г., а със ЗВР № 1206863/13.09.2012 г. е променен екипът, извършващ ревизията. За резултатите от ревизията е съставен РД № 1206863/6.12.2012 г., който е връчен на 4.11.2014 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е постъпило писмено възражение, прието частично за основателно. С. З. № № РД-01-1358#11/1.11.2012 г., подписана от Г. Т. в качеството на заместващ директора на ТД на НАП - С. и оправомощен по силата на Заповед № ЗЦУ-624 от 29.06.2011 г. на изпълнителния директор на НАП, М. А. К. на длъжност началник на сектор "Ревизии" в ТД на НАП е определена да издава заповеди в хипотезите на чл. 113, ал. 3 от ДОПК, както и заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК за общо 133 неприключили към 31.10.2012 г. ревизионни производства, сред които и това срещу "И. М." ООД (№ 51 от списъка). С. З. за определяне на компетентен орган № К 1206863/18.12.2012 г., издадена от М. А. К. е определена Т. В. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С. за компетентен орган по издаването на ревизионен акт. Ревизията приключва с РА № Р-2203-1205813-091-01/2.02.2015 г., издаден от Т. В. М., с който на "И. М." ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди: м. 10.2011 г., м. 12.2011 г., м. 03.2012 г., м. 04.2012 г., м. 06.2012 г. и м. 07.2012 г. При така установената фактическа обстановка, АССГ е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в редакцията до изменението с ДВ бр. 81/2012 г., приложима на основание § 35 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, е следвало органа, възложил ревизията да определи със заповед компетентния орган по приходите, който да издаде РА, а в случая било безспорно установено, че ревизията е възложена от Ц. Н., а ЗОКО е издадена от М. К. и двамата последователно заемащи длъжността началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. Приел е, че с издаването на Заповед № РД-01-1358#11/01.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП - С., с която М. А. К. е оправомощена да издава заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК за неприключилите производства, включително и за производството, образувано на "И. М." ООД, на практика горестоящия орган иззел въпрос от изключителната компетентност на органа по приходите, възложил ревизията и го възложил на друг равен по степен орган по приходите, без да са налице основанията на чл. 7, ал. 3 ДОПК за това. Приел е, че структурните промени, извършени в териториалната дирекция не се включват в основанията по чл. 7, ал. 3 ДОПК за изземване на компетентност от горестоящ орган, поради което за издателя на ЗОКО не е възникнала компетентност да определя орган по приходите за издаване на РА, а от там и определения със ЗОКО орган по приходите не е разполагал с компетентност за издаването на РА. Решението е неправилно постановено. В случая няма спор по фактите и те са правилно установени. Спора е правен и касае компетентността на Т. В. М., определена за компетентен орган по приходите за издаването на РА със ЗОКО № К 1206863/18.12.2012 г., издадена от М. А. К., след като длъжностното лице, издало ЗОКО е различно от длъжностното лице, възложило ревизията. Правилно съдът е приел за приложима, на основание § 35 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, разпоредбата на чл. 119, ал. 2, във вр. ал. 1 ДОПК в редакцията до изменението с ДВ бр. 81/2012 г., съгласно която след получаване на уведомлението за изготвен ревизионен доклад от органите, извършили ревизията, органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. В случая няма спор, че РА е издаден от Т. В. М. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., упълномощена за издаването на РА със ЗОКО № К 1206863/18.12.2012 г., издадена от М. А. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. Няма спор, че ревизията е възложена от Ц. К. Н., определен на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от Директора на ТД на НАП - С. да изпълнява функциите на компетентен орган за възлагане на ревизии. Няма спор също, че ЗОКО е издадена от М. А. К., определена със Заповед № РД-01-1358#11/1.11.2012 г. на заместващ директора на ТД на НАП - С. и оправомощен по силата на Заповед № ЗЦУ-624 от 29.06.2011 г. на изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди в хипотезите на чл. 113, ал. 3 от ДОПК, както и заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК за общо 133 неприключили към 31.10.2012 г. ревизионни производства, сред които и това срещу "И. М." ООД (№ 51 от списъка). Следователно ревизията е възложена от компетентен орган по приходите и ЗОКО е издадена от компетентен орган по приходите, оправомощена да издава заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК за конкретни неприключили производства, сред които и това на "И. М." ООД. Възприетата от първоинстанционния съд теза, че териториалния директор на компетентната териториална дирекция няма правомощия при възложена ревизия да променя длъжностното лице, което изпълнява функциите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, не се споделя от настоящата инстанция, тъй като това правомощие на териториалния директор на компетентната териториална дирекция произтичат от разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК. Трайно застъпено становище в практиката на съдилищата преди изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е разбирането, че РА, издаден от орган по приходите, определен в ЗОКО не е нищожен, като е ирелевантно кое точно длъжностно лице е определено със заповед на териториалния директор на компетентната данъчна дирекция да изпълнява функциите по чл. 119, ал. 2 ДОПК. В случая с оправомощаването на М. К. да издава заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, не се изземва въпрос от компетентността на долустоящ орган, а се упражняват правомощия на компетентния по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК орган. Ето защо и съображенията на първоинстанционния съд за липса на основания по чл. 7, ал. 3 ДОПК не са относими към случая. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт, издаден от орган по приходите, определен със ЗОКО, издадена от оправомощен за това орган от териториалния директор на компетентната ТД на НАП - С. е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 3, т. 1, във вр. ал. 2 ДОПК, в редакцията до изменението с ДВ бр. 81/2012 г., приложима на основание § 35 от ПЗР на ЗИД на ДОПК и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във ВАС. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,