Решение № 15190 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8449/2014 г.

Решение № 15190 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8449/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив против решение № 1178 от 10.05.2014 г. по адм. дело № 3887 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена издадената от касатора заповед № ПТ-77-41 21.11.2013 г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 14а, ал. 1 и 3 във вр. с чл. 2, ал. 3 и чл. 11, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Маргарита Георгиева Караджова от гр. Пловдив не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № ПТ-77-41/21.11.2013 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, с която Маргарита Георгиева Караджова от гр. Пловдив е задължена да възстанови недобросъвестно получени социални помощи с общ размер 663.10 лв., с мотиви, че не е спазила едномесечния срок да подаде уведомление за настъпила промяна в обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2, т. 1 - 7, чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗСП. За да отмени оспорения административен акт, Административен съд - Пловдив обосновано е приел, че в административното производство не е констатирана недобросъвестност на лицето с право на социално подпомагане като материалноправно основание по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП за възстановяване на получените социални помощи. За недобросъвестно получена се счита тази социална помощ, на която лицата са нямали право, но са я получили поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране. В случая липсват каквито и да било данни и от страна на административния орган не са представени доказателства, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Недобросъвестността се установява по реда на ал. 1 и 2 на чл. 14а чрез извършване на проверка от длъжностно лице на дирекцията, което съставя констативен протокол за резултатите от проверката. От фактическа страна е установено, че със заповед от 30.01.2013 г. на Маргарита Георгиева Караджова от гр. Пловдив е била отпусната месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане). Заявителката на социалната помощ е декларирала, че е неомъжена, живее сама с двете си деца и е регистрирана като безработна. На 28.10.2013 г. е декларирала, че от м. февруари 2013 г. живее на семейни начала (съжителства по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗСП) с бащата на второто си дете. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСП социални помощи се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; трудовата и учебната заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. В хода на извършената проверка по реда на чл. 14а, ал. 1 и 2 от ЗСП не са установени обстоятелства относно съжителстващото лице, които са довели до извод, че настъпилата промяна е от значение за правото на Маргарита Георгиева Караджова по чл. 9 от ППЗСП. Липсват констатации и данни, че от м. февруари 2013 г. правото на социално подпомагане е отпаднало и социалните помощи са били получени недължимо. Пропускането на едномесечния срок по чл. 15, ал. 1 от ЗСП за подаване на уведомление за промяна в обстоятелствата е предпоставка за възстановяване на получените социални помощи, само ако получателят е действал недобросъвестно и в резултат е получил суми за социални помощи без правно основание. Недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде доказана от административния орган, който се позовава на нея. По делото липсват данни, че заявителката съзнателно е затаила правно релевантно обстоятелство, за да получава социални помощи, на които не е имала право поради съжителството с бащата на второто й дете. Като е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,