Решение № 12626 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3063/2016 г.

Решение № 12626 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3063/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на ЕТ "С. А енд Е - Е. Ш." против решение № 359/19.01.2016 г. по адм. д. № 1168/2015 г. по описа на Административен съд С. - град с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на деловодни разноски. Ответникът, началник М. С., представляван от юрк. Д., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора срещу решение № РЗМ-5800-366/32-126547/22.10.2014 г. на началника на М. С., потвърдено изцяло с решение № 627/22.12.2014 г. на директора на Агенция"Митници", с което е определена нова митническа стойност на стоките, декларирани от ЕТ "С. А енд Е - Е. Ш." по ЕАД № 11BG005800H0096143/01.08.2011 г. под режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" -гъби замразени за преработка, негодни за директна консумация, позиция № 1 по фактура № EU11/07/11 BG/ 27. 07. 2011 г., клетка № 42 "цена на стоката", клетка № 46 "статистическа стойност" и клетка № 47 " изчисляване на вземанията" като по клетка 42 е определена цена на стоката 3907,2 EUR, по клетка 46 - статистическа стойност 8065,69 лв. и по клетка 47 вземанията са изчислени, както следва мито АОО 1161,46 лв. и ДДС ВОО 1845,43 лв. Търговецът е задължен в 10 дневен срок от връчване на решението да заплати по сметка на М. С. възникналото за доплащане вносно митническо задължение за публични държавни вземания в размер на 1938,56 лв., от които мито 748,80 лв. и ДДС в размер на 1189,76. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. С цитирания ЕАД касаторът е декларирал под режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" гъби замразени за преработка, негодни за директна консумация - припънка /ARMILLARA MELLEA/ 1096 колета /9768 кг нетно тегло/ с код по ТАРИК 0710806990. При митническото оформяне стоката е декларирана с цена съгласно позиция № 1 по представена фактура № EU11/07/11BG/ 27.07.2011 г. / л. 91/ в размер на 1465,20 EUR / 0,15 EUR/кг./, внос от Украйна с продавач фирма "P. P. P." Полша и условия за доставка DAP К. К., получател ЕТ " SOLARIUM A & E", под отчет са взети и платени митни сборове и ДДС в размер на 412,66 лв. мито и 655,67 лв. ДДС. След извършена проверка по линия на международното сътрудничество Агенция "Митници" е получила допълнителна информация от украинската митническа администрация, при която е установено, че производител на стоката е украинско дружество "МКМ Services" LTD, между което и полската фирма, продавач по представената при оформяне на вноса фактура, е налице договор от 10.05.2011 г. за доставка на плодове, зеленчуци и гъби. За процесната стока е издадена фактура № 57/27.07.2011 г. / л. 47/, в която стоката, 1096 колета /9768 кг/ замразени гъби е посочена с цена 0.40 EUR/ кг. Фактурата е издадена от украинското дружество-производител, полският търговец е посочен като износител, а едноличния търговец, декларатор по ЕАД, като получател. Двете фактури, представената към ЕАД и издадената от украинския производител, са от една и съща дата, 27.07.2011 г. На л. 83 от досието на делото е приложена товарителница СМR, за доставка на стоката на декларатора по ЕАД, в която е отразена фактура № 57/27.07.2011 г. и стоката "замразени гъби" е описана съгласно данните по тази фактура. При тези установявания съдът обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че действията на митническата администрация са законосъобразни. Наличието на две фактури, издадени на една и съща дата за една и съща стока, но с различна цена, е достатъчно основание за изчисляване на нови стойности за мито и ДДС по проверения ЕАД. Правилно митническата администрация и първоинстанционният съд са приели за меродавна цената по фактура № 57/27.07.2011 г. като договорена за износ в Общността с украинския производител - изпращач, а именно 0.40 EUR/ кг. Както в хода на административната преписка, така и в съдебната фаза оспорващият не е ангажирал доказателства на какво се дължи разликата в цената на стоката по двете фактури, какво е наложило, при наличие на издадена от производителя фактура, по която е получател да бъде издадена на същата дата втора фактура между него и полското дружество, не се твърдят и скрепени с договор с това дружество цени на доставката по издадената фактура. Цени не са определени и с договора от 10.05.2011 г. между полския продавач по представената към ЕАД фактура и украинския производител. Ангажираната в пръвоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза не изяснява тези обстоятелства, респ. констатацията за осчетоводяване на фактура № EU11/07/11BG /27.07.2011 г. и плащането по нея не доказва, че посочената в нея цена е действителната, а не договорената такава за износ в общността по фактура № 57/27.07.2011 г., издадена от украинския производител-изпращач. Предвид изложеното, първоинстанционното решение, с което оспорването срещу решението на началника на М. С. за определяне допълнително дължими публични държавни вземания по процесния ЕАД е отхвърлено се явява постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК. Следва това решение да бъде оставено в сила, при което на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение