Решение № 1708 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2021 г.

Решение № 1708 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2021 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Й., В. К., М. К. и С. С., подадена чрез процесуалния представител адв. Петрова, срещу решение № 4869 от 21.07.2021 г., постановено по адм. дело № 7550/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което са отхвърлени жалбите им против заповед № РНИ20-РА50-71/19.06.2020 г. на главния архитект на район "Нови Искър", Столична община, и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел очевидно несъотвествие на отреждането между графичната част и текстовата част на оспорената заповед, което въвежда в заблуждение относно действителното намерение за застрояване на имотите, собственост на дружеството. Възразява се, че от заповедта не става ясно за какъв тип производство се отреждат процесните имоти, както и че одобреният проект е нецелесъобразен, тъй като в имотите, предмет на оспорената заповед, е имало жилищна сграда, а с процесния проект се предвижда производствена дейност, без спазване на отстояния от съседните жилищни сгради. Според касаторите съдът незаконосъобразно е приел, че едва в производството по разрешаване на строителството, следва да се съобрази дали производствената дейност отговаря на изискванията за безвредност, които поставя устройствената зона. Твърди се, че административната преписка е била непълна, тъй като не са представени доказателства за инвестиционните намерения на дружеството и съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е дал указания за окомплектоването й. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът – главен архитект на район "Нови Искър", Столична община, редовно призовани, чрез процесуалния си представител юрк. Асенов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Аркада имоти" ООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Пенев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалби на Н. Й., В. К., М. К. и С. С. срещу заповед № РНИ20-РА50-71/19.06.2020 г. на главен архитект на район "Нови Искър", Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрено изменение на план за регулация и застрояване /ИПР3 за УПИ VIII-60, УПИ IX-60 и УПИ XII-60, кв. 90 по плана на с. Чепинци, като от същите се образува УПИ VIII-60 и УПИ IX-60 и се предвиждат петна за застрояване в новообразуваните урегулирани поземлени имоти. Заповедта е издадена по заявление вх. № РНИ20-ГР00-5/31.01.2020 г. на "Аркада имоти" ООД, в качеството му на собственик на имот с идентификатор 80409.5993.60, съгласно нотариален акт № 167, том II, дело № 311/2019 г. С приложени по делото нотариални актове и договор за доброволна делба на недвижими имоти жалбподателката Н. Й. се легитимира като собственик на имот с идентификатор 80409.5993.59, жалбоподателката С. С. на имот с идентификатор 80409.5993.1442 и жалбоподателите В. К. и М. К. на имот с идентификатор 80409.5993.1441, които имоти, видно от скица на поземлен имот № 15-582874/28.06.2019 г., са съседни на имот с идентификатор 80409.5993.60. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която имот с идентификатор 80409.5993.60 е идентичен с имот пл. № 60, нанесен в кадастралната основа на действащия регулационен план, като за имота по имотни граници са отредени УПИ VIII-60, УПИ IX-60 – за обществено обслужване, и УПИ XII-60, кв. 90. Вещото лице е констатирало, че от одобряването на регулационния план на [населено място] от 1991 г. до настоящия момент югозападните граници на имотите на жалбоподателите, представляващи общи граници с УПИ VIII-60 и УПИ IX-60, кв. 90 от действащия регулационен план, не са изменяни. Съгласно експертизата изменението на регулационния план, одобрено с процесната заповед, не засяга имотни и регулационни граници на съседни имоти, както и отреждането на УПИ VIII-60 и УПИ XII-60 по действащия подробен устройствен план /ПУП/ не е указано конкретно, а за УПИ IX-60 отреждането е за обществено обслужване. Установено е от вещото лице, че съгласно предвижданията на Общия устройствен план /ОУП/ на гр. София УПИ VIII-60 и УПИ XII-60 попадат в "жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване" /Жм/, а УПИ IX-60в зона "за обществено-обслужващи дейности" /Оо/, както и че източните части на новоурегулираните УПИ VIII-60 и УПИ IX-60, съгласно предвижданията на ОУП попадат в зона "Оо", а западните им части попадат в зона "Жм". Посочено е, че предвиденото отреждане на УПИ VIII-60 и УПИ IX-60, записано в изготвения проек и непосочено в заповедта за одобряването му, е "за безвредно производство, офиси, складове и трафопост", както и че предвиденото с процесната заповед застрояване съответства на показателите на зоните, в които са разположени имотите. За да отхвърли жалбите срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и жалбите да са подадени от заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, доколкото с процесното изменение на регулационния план имотите на заинтересованата страна се отреждат "за безвредно производство, офиси, складове и трафопост", а по предходно отреждане са били за жилищно строителство, то същите са неоснователни. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми, както и в съответствие с целта на закона да се осигури устойчиво развитие и благоустрояване на Столична община. Според административния съд неоснователно е възражението на жалбоподателите за липса на тяхното съгласие за процедираното изменение, тъй като в случая се обединяват имоти само на заинтересованата страна, без да се засягат имотните граници на имотите, собственост на жалбоподателите. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, като е кредитирал заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и е приел, че промяната на предназначението на процесните имоти е в съответствие с устройствената зона по ОУП на гр. София, както и предвиденото застрояване в имотите съответства на показателите за зоната. Прието е от съда също така, че обстоятелството какви са инвестиционните намерения на собственика на имота – дали ще изгради производствени сгради или складови, или търговски, и за каква точно производствена или търговска дейност ще ги ползва, има отношение към административното производство по разрешване на строителството и въвеждането му в експлоатация, но е неотносимо към предмета на настоящия спор. Според първоинстанционния съд възраженията на жалбоподателите относно заявени намерения на заинтересованата страна за строителство на цех за метални конструкции биха били относими към производството по разрешаване на строителството, в което трябва да се съобрази не само спазването на устройствените параметри и необходимите отстояния от съседните имоти, но и дали производствена дейност отговаря на изискванията за безвредност, които поставя устройствената зона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадените жалби, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с приложимите материално-правните норми и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. С одобрения с оспорената заповед ПУП – ИПРЗ от УПИ VIII-60, УПИ IX-60 и УПИ XII-60, кв. 90 по плана на [населено място], собственост на ответника "Аркада имоти" ООД, се образуват нови УПИ VIII-60 и УПИ IX-60, в които се предвиждат петна за застрояване, като в текстовата част на заповедта не се сочи конкретното отреждане на новообразуваните УПИ-та. Отреждането на новообразуваните УПИ VIII-60 и УПИ IX-60 е отразено само в графичната част на заповедта и е записано в изготвения проект, като същото е "за безвредно производство, офиси, складове и трафопост". Така констатираното несъотвествие обаче между графичната и текстовата част на оспорения акт нито въвежда в заблуждение относно действителното намерение за застрояване на имотите, каквито доводи излагат касационните жалбоподатели, нито обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта само на това основание. В тази връзка следва да се има предвид, че в съотвествие с Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове обозначаването на отреждането на съответния урегулиран поземлен имот е елемент от графичната част на одобрения ПУП, която е неизменна част от заповедта за одобряване на съответния ПУП. Правилно административният съд е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, кредитирайки заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приемайки, че с процесния ПУП - ИПРЗ не се засягат имотни и регулационни граници на съседни имоти, както и че застрояване съответства на показателите на зоните, в които са разположени имотите, като съгласно предвижданията на ОУП на гр. София източните части на новоурегулираните УПИ VIII-60 и УПИ IX-60 попадат в зона "Оо", а западните им части попадат в зона "Жм". Както и правилно е приел администратвният съдът, устройствена зона "Жм", в която попадат части от процесните имоти, е предимно за жилищно строителство, но в съотвествие с Приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗС0/ в нея се допуска изграждането на административни и търговски обекти, както и обекти за безвредна производствена дейност. Неоснователно се явява в тази връзка възражението на касаторите, че с процесния ПУП – ИПРЗ се предвижда производствена дейност, без спазване на отстоянията от съседните жилищни сгради, доколкото по делото не се установява наличие на намалени отстояния. В тази връзка следва да се има предвид също така, че в процесния случай с изменението на плана за застрояване се предвижда единствено свързано застрояване между двете новообразувани УПИ-та, като застрояването е показано с ограничителни линии, а не задължителни такива, поради което в процеса по разрешаване на едно бъдещо строителство застрояването може да отстъпи навътре от ограничителните линии, така че да бъдат спазени нормативните изисквания, съдържащи се в чл. 31 - 35 от ЗУТ. Неоснователно се явява и възражението на касаторите, че в оспорената заповед не се сочи какъв вид производствена дейност се предвижда да бъде извършена и доколко същата отговаря на изискванията за безвредност. Промяната на предназначението на отделни имоти в жилищни територии, в конкретния случай - отреждането на такъв имот за "за безвредно производство" е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Както и правилно е приел административният съд, обстоятелствата относно инвестиционните намерения на собственика на имотите, както и характера на производствената дейноста, имат отношение към административното производство по разрешаване на строителството. Едва при следващия етап на проектиране, при съгласуване на инвестиционния проект за бъдещото строителство и производство, съответните компетентни органи ще преценят дали производството е безвредно и ще вземат решение за съгласуване или не на проекта в съответствие чл. 142 и чл. 144 от ЗУТ. Поради това както административният орган, така и първоинстанционният съд, не е следвало да събират доказателства, установяващи инвестиционните намерения на собственика на имотите за изграждане на безвредно производство. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата по делото съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника главен архитект на район "Нови Искър", Столична община, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят такова в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Искането на ответика за присъждане на разноски по делото не следва да бъде уважено, тъй като по делото липсват доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,