Решение № 945 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2017 г.

Решение № 945 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9737/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "В. Д.-В.-Д", подадена от управителя В. Д., срещу решение № 1333/14.07.2017 г., постановено по адм. дело № 180/2017 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 186 - 188 от ЗДДС № 225417-F279292/15.11.2016 г. на заместник директора на ТД на НАП гр. Б. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че фактическите положения, приети за установени от съда, не се подкрепят от доказателствата по делото. Според касатора наличието у административния орган на разпечатка от компютър не следва да води до категоричен извод, че същата е издадена във връзка с твърдяната в НП продажба на два броя бира "Загорка" и фъстъци на обща стойност 9,20 лв. на 06.08.2016 г. в процесния търговски обект. Наред с това сочи, че НП, с което на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. е обжалвано пред Елховския районен съд, като към момента на постановяване на оспореното решение не е налице произнасяне на ЕРС по спора. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната Заповед за налагане на ПАМ. Ответникът - Зам. Директора на ТД на НАП гр. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. На 07.08.2017 г. е постъпил писмен отговор от юрк. Любенова, в който са изложени доводи за неоснователност на КЖ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Б. е била Заповед № 225417-F279292/15.11.2016 г. на заместник директора на ТД на НАП гр. Б., с която на ЕТ "В. Д.-В.-Д" е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - търговски обект кафе "Фешън", находящ се в гр. Е., ул. "Т." ..№..., за срок от един месец и е забранен достъпът до обекта за срока на действие на ПАМ. Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 3 от ЗДС, във връзка с чл. 187 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗНАП. С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил жалбата на ЕТ като неоснователна. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при надлежно упълномощаване, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, съдът е приел, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект е установено, че на 06.08.2016 г. е извършена покупка на стойност 9,20 лева, за която е издадена разпечатка от компютър, който не е регистриран в НАП, не е издаден фискален бон от ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП, както и касова бележка от кочан с касови бележки, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, приета на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, след съставянето на акт за установяване на нарушението, е трябвало на наложи процесната ПАМ и последната е наложена законосъобразно Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай при извършената проверка органите по приходите са установили, че за извършена покупка на обща стойност 9,20 лева, не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация в обекта ФУ, свързано дистанционно с НАП или касова бележка. Неоснователно е възражението в жалбата, че решението на административния съд е постановено при недоказана фактическа обстановка. По делото са налице безспорни доказателства обосноваващи извършено нарушение. Приложена е компютърна разпечатка /л. 50/ от нерегистрирано в НАП устройство, която съдържа всички индивидуализиращи търговеца белези. Същата е предоставена на клиент на търговски обект - кафе "Фешън", находящ се в гр. Е., ул. "Т." ..№..., като документ удостоверяващ консумация на стойност 9,20 лв. на 06.08.2016 г. Тази покупка не е отразена като приход в наличното и работещо в търговския обект ФУ. Осъществен е състава на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. " а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Правилно са определени от съда целите на наложената принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН - да предотврати и преустанови административните нарушения от този вид, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от нарушението. За определянето на максималния срок за запечатване на обекта - 1 месец в заповедта са изложени мотиви, че това се налага поради факта, че нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея, като въпреки това е допуснал нарушение, при продължаване на което за фиска биха произлезли вреди. Изложените мотиви следва да бъдат споделени, тъй като една от преследваните с налагането на ПАМ цели по аргумент на чл. 22 ЗАНН е превантивна. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,