Решение № 4323 от 01.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 145/2009 г.

Решение № 4323 от 01.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 145/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Еднолично акционерно дружество с фирма "Студентски столове и общежития", клон - гр. Русе срещу решение № 61/6.11.2008 г., постановено по адм. дело № 471/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Русе. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по касационна жалба - Директорът на РУ "СО" - гр. Русе, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За целите на начетното производство е достатъчна констатацията, направена в акта за начет, за да бъде ангажирана финансовата отговорност на осигурителя по чл. 5, ал. 1 от КСО. Върховният административен съд, в настоящия състав обсъди събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - гр. Русе е отхвърлил жалбата, подадена от управителя "Студентски столове и общежития" ЕАД, клон - гр. Русе срещу решение № 16/01.08.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 145/24.04.2008 г. на дл. лице по контрола на разходи на ДОО при РУ"СО" гр. Русе. Осъдил е "Студентски столове и общежития" ЕАД, клон - гр. Русе да заплати на пенсионния орган сумата от 80, 00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Началник отдел "Пенсии" при РУ "СО" - гр. Русе, е сезирал Директора на РУ "СО" - гр. Русе с писмо от 18.03.2008 г., че Дена Донева Илиева е получила неправомерно пенсия по вина на осигурителя "Студентски столове и общежития" ЕАД, клон - гр. Русе. Твърди, че последният е издал документ с невярно съдържание, тъй като пенсионираното лице е представило УП 30 № 77/05.03.1993 г., от което е видно, че за периода от 01.06.1984 г. до 24.12.1989 г. й е зачетен трудов стаж от 05 г., 04мес., 25 дни. Същото лице е поискала изменение на личната пенсия с молба от 02.04.2007 г., като е представила друго УП 3 с № 68/22.12.1992 г., но издадено от "Русе спорт" ЕООД. С него е удостоверила, че за периода от 13.08.1986 г. до 31.12.1989 г. е полагала трудов стаж в последното еднолично дружество. Пенсионният орган е изяснил, че за дублирания период от време, Илиева е полагала труд само за три месеца в периода от 01.06.1989 г. до 01.09.1989 г. (видно от новоиздаденото удостоверение за стаж УП 3 № 84/14.05.207 г. от "Студентски столове и общежития" ЕАД, клон - гр. Русе). На основание чл. 110, ал. 1 от КСО финансов ревизор от РУ "СО" - гр. Русе е извършил частична финансова ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на "Студентски столове и общежития" ЕАД, клон - гр. Русе. Съставил е частичен ревизионен акт за начет с вх. № 69/09.04.2008 г. Ревизията е започнала на 26.03.2008 г. и е приключила на 09.04.2008 г. Ревизираният период е от 01.05.1992 г. до 29.02.2008 г. Административният орган е установил начет по разходите на ДОО за неправилно отпусната пенсия, поради издадени документи с невярно съдържание, съгласно представената с административната преписка Справка № 1. Констатирал е, че по вина на осигурителя неправилно е изплатена пенсия в по-голям размер на Дена Донева Илиева от гр. Русе, тъй като е издал документ с невярно съдържание УП 30 № 77/05.03.1993 г. Установената сума на неправилно получената пенсия е в размер на 1 6818, 01 лв. и лихва, възлизаща на 1 529, 07 лв. до 12.03.2008 г., за периода от 05.1992 г. до 02.2008 г. Ревизиращият орган е приел възражението на начетеното лице за погасяване по давност относно направените констатации за периода 05.1992 г. до 03.2003 г. и е изчислил, че причинената щета възлиза на 939, 11 лв. и лихва в размер на 535, 07 лв. за периода от 10.04.2003 г. до 11.02.2008 г., като лихвата е изчислена до 09.04.2008 г. Общата сума на начета е 1 474, 18 лв. След издаването на ЧРА, в законоустановения срок същият е бил обжалван пред по-горестоящия административен орган - контролния орган при РУ "СО" - гр. Русе. Той се е произнесъл със заключение, с което е потвърдил изцяло ЧРА като законосъобразен. С разпореждане № 145/24.04.2008 г., издадено на осн. чл. 110, ал. 3 от КСО, ръководителят на контрола по разходите на ДОО е наредил да бъде събрана начетената сума в размер на 1 474,18 лв. Управителят на клона на дружеството е обжалвал разпореждането с искането да бъде отменено. Директорът на РУ "СО" - гр. Русе се е произнесъл с нареждане № 12/10.06.2008 г. и на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, е спрял производството по изпълнение на процесния административен акт. Директорът на ТП на НОИ - гр. Русе е сигнализирал Районна прокуратура - гр. Русе. Уведомил я е, че са налице данни за извършено престъпление, причинени от издаден документ с невярно съдържание от "Студентски столове и общежития" ЕАД, клон - гр. Русе, за сумата от 1 474, 18 лв. С постановление от 17.07.2008 г., прокурор от Района прокуратура - гр. Русе е отказал да образува досъдебно наказателно производство и е прекратил преписката. Изложил е мотиви, че давността за търсене на наказателна отговорност на длъжностните лица, издали УП 30 № 77/05.03.1993 г. - Иванка Василева и Данка Тодорова, е 10 години, а абсолютната е 15 години, но към датата на образуване на прокурорската преписка е изтекла абсолютната давност, съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 3 от НК. С решение № 16/01.08.2008 г. Директорът на ТП на НОИ - гр. Русе е възобновил административното производство и е потвърдил разпореждане № 145/24.04.2008 г. на Началник отдел "КПК" за събиране на начетената сума в приход на ДОО. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (в сила от 01.01.2006 г.) контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и други. Имуществената отговорност, предвидена в чл. 110 на КСО, възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на ДОО и се реализира въз основа на ревизионен акт за начет. За осъществяване на отговорността е без значение дали деянието съставлява престъпление. Отговорността е безвиновна и възниква по силата на изрична правна норма - чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. Следователно, за да бъде приложена нормата, законодателят изисква наличие на пряка причинна връзка между щетата, настъпила в патримониума на ДОО и поведението на лицата, чиято отговорност се ангажира. В конкретния случай е налице сочената причинна връзка. Горепосоченото не изключва физическото лице да носи съответната наказателна отговорност за извършените от него деяния, ако е налице правно основание за това. Но в настоящото съдебно - административно производство е без значение каква отговорност ще се реализира по отношение на виновните лица. Първоинстанционният съд е изложил факти и обстоятелства, от които е видно, че осигурителят - "Студентски столове и общежития" ЕАД, клон - гр. Русе, е издал процесния документ за пенсиониране с невярно съдържание, поради което на Дена Донева Илиева е отпусната пенсия в по-висок размер. Пенсията е ежемесечно осигурително плащане. Когато тя е определена в по-голям размер, поради документ с невярно съдържание, увреждането (щетата за ДОО) възниква в момента на всяко от ежемесечните плащания, защото без да е извършен паричен превод не е възможно да възникне щета за ДОО. Следователно, в случая се касае не за еднократно настъпила щета за ДОО, а за периодичност в нейното формиране, защото са били извършвани ежемесечни плащания на пенсията в по-голям размер. Ето защо, давността по чл. 115, ал. 1 от КСО започва да тече за всяка месечна пенсия от датата, на която тя е била изплатена, защото от тази дата реално се е проявила вредата. Съобразно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО (доп., ДВ. бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.), вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. Правилно Административен съд - гр. Русе е достигнал до извода, че част от недобросъвестно получените суми, респективно начислените върху тях лихви, не подлежат на възстановяване поради изтекла погасителна давност. Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на едно право бездейства. Първоинстанционният съд обосновано се е мотивирал, че жалбоподателят, още в производството пред административния орган, се е позовал на изтекла давност. Следователно е безспорен определеният размер на дължимото плащане, възлизащ на 1 474, 18 лв., съгласно съставения частичен ревизионен акт за начет. Касаторът е навел твърдения в жалбата си, че представляваното от него юридическо лице не е причинител на щетата на ДОО като издател на документа, а е посочил, че процесното УП № 3 е подписано със запетая за "ръководител" завеждащ личен състав Иванка Василева, както и че същата е извела с дата и пореден номер - изходящ на предприятието, соченият от административния орган като документ с невярно съдържание. Легалното определение за официален документ с невярно съдържание или т. нар. "лъжливо документиране" е дадено в чл. 93 от Наказателния кодекс, съгласно който документът представлява истински по произход, но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на обективната действителност. Такива документи с невярно съдържание могат да бъдат само тези, които имат удостоверителен характер. В настоящия случай, издаденото от "Студентски столове и общежития" ЕАД, клон - гр. Русе, УП 30 № 77/05.03.1993 г., е от кръга на посочените документи. От значение е дали отразените в него факти относно трудовия стаж на Дена Илиева, отразен като положен на 05 г., 04 мес., 24 дни, на длъжност в предприятието "работник в кухня", отговаря на обективната действителност. С оглед на удостоверителната сила на образеца за пенсиониране е налице лъжливо документиране при отразяване на трудовия стаж на лицето. Посоченият трудов стаж не съответства на обективната действителност, тъй като пенсионерката е представила и удостоверение от "Русе спорт" ЕООД за период от време, който се дублира с отразения в документа, издаден от "Студентски столове и общежития" ЕАД, клон - гр. Русе. Ето защо, на юридическото лице, издало документа за пенсиониране с невярно съдържание, следва да се ангажира отговорността, тъй като са налице неправомерни действия на служителите му. По делото се установява, че е налице вредоносно действие при издаването на процесното УП. За това наличието на вина и причинна връзка между поведението и настъпилата щета за фонда на ДОО не изключва отговорността за нанесените щети, установени с частичен ревизионен акт за начет с вх. № 69/09.04.2008 г., издаден от Директора на ТП на НОИ - гр. Русе. Не намира правна опора и оплакването, наведено от касатора, че начетеното лице, като клон на търговско дружество не е правосубектно и не следва да е носител на задължения за поправка на вреди по чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 110, а. 1, т. 1 от КСО. Начетеният клон на дружество притежава правосубектност, т. е. то е част от търговското предприятие, тъй като качеството му на адресат на индивидуалния административен акт е достатъчно да бъде страна в административното производство. Въз основа на изложените по-горе мотиви, оспореното решение не страда от сочените пороци на материалното право, обосновано е и е постановено при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,