Решение № 6320 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2021 г.

Решение № 6320 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И., от гр. Айтос, подадена чрез пълномощника адвокат Г. М. срещу решение № 1599 от 18.11.2020 г. по адм. дело № 1575/2020 г. на Административен съд- Бургас. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбите на Наредба № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри във връзка с необходимостта от наличие на трудово правоотношение, съответното професионално образование или обучение, за да бъде вписан жалбоподателя в регистъра на треньорските кадри. По подробно изложеното в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът- Заместник министър на младежта и спорта чрез главен юрисконсулт М. М. в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд- Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. И. против заповед № РД-09-754/9.07.2020 г., издадена от зам. министъра на младежта и спорта, с която е отказано вписване в Регистъра на треньорските кадри, и са присъдени разноски. За да потвърди оспореният административен акт първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не отговаря на минимално необходимите изискванията, за да бъде вписан в регистъра. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на 24.01.2020 г. Д. И. е подал до министъра на младежта и спорта заявление вх. № 14-00-140, с което на осн. чл. 97, ал. 5 от ЗФВС и чл. 16, ал. 3 от Наредба № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри поискал да бъде вписан в Регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС за спорта "баскетбол". Със заявлението представил следните документи: удостоверение № 1488/14.04.1974 г., издадено от директора на Школа за подготовка и усъвършенстване на организационни и спортно- педагогически кадри гр. София, ЦС на БСФ, свидетелстващо за завършен курс с продължителност 3 и половина месеца по специалността баскетбол и придобиване на право на треньор по баскетбол- пета категория, копие от треньорска карта № 20180009, издадена от президента на Българска федерация баскетбол, лиценз "В", със срок на валидност 28.09.2018 г. - 28.09.2023 г., копие от трудова книжка, издадена от ДФС "В.", удостоверяваща, че през периода 20.01.1972 г. - 1.10.1990 г., е заемал длъжността " треньор по баскетбол", договор, сключен на 1.11.2018 г. с Баскетболен клуб "В.", гр. Айтос. Според този договор И. се задължава безвъзмездно да сформира и обучава групи по баскетбол, да води тренировъчен процес и подготвя отбори за участие в държавния шампионат. Срок на действие на договора не е уговорен. Представил е и декларация по § 4, ал. 2 от Наредба № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри, подписана от В. В. - председател на СНЦ "Баскетболен клуб В.", удостоверяваща, че към 12.02.2019 г. И. е заемал длъжността "треньор по баскетбол". На 6.04.2020 г. подаденото заявление било разгледано от комисия, назначена със Заповед № РД-09-196/22.04.2019 г. на министъра на младежта и спорта- протокол № 17. Комисията преценила, че заявителят не отговаря на минималните изисквания по чл. 8, ал. 2, т. 1, 2 от Наредба № 1 от 4.02.2019 г., не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 4.02.2019 г., не са налице предпоставки за вписване при хипотезите на чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2, не отговаря минималните изисквания за заемане и на длъжностите по чл. 6 и 7 от Наредбата, не отговаря на изискванията на § 4, ал. 1 от ДР на Наредба № 1. Направен е извод, че не следва да бъде вписан в Регистъра на треньорските кадри, воден при Министерството на младежта и спорта. Аргументите са липсата на доказателства за придобито право на "треньор" след завършена образователно- квалификационна степен на висшето образование във висше училище, акредитирано в професионално направление "Спорт", придобита професионална квалификация "треньор" по вид спорт съгласно изискванията на Закона за професионалното образование и обучение; полагане на труд по трудов договор. Въз основа на установените факти и с идентични мотиви, зам. министърът на младежта спорта е издал оспорената заповед. По делото е представена Заповед № РД-09-196/22.04.2019 г., издадена от министъра на младежта и спорта, с т. V от която на зам. министърът на младежта и спорта се възлага издаване на удостоверения за вписване в регистъра. С оглед на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил правилен извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган по см. на чл. 16, ал. 10 от Наредба № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри/Наредбата/, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Според чл. 6, ал. 2 от Наредбата, минималните изисквания за заемане на длъжността "инструктор" са: 1. завършено средно образование и придобита професионална квалификация по професиите "помощник-инструктор" или "инструктор" по съответен вид спорт или "инструктор по адаптирана физическа активност и спорт за хора с увреждания" съгласно изискванията на Закона за професионалното образование и обучение; или 2. завършено средно образование и придобита професионална квалификация по част от професията "помощник-треньор" по вид спорт съгласно изискванията на Закона за професионалното образование и обучение; или 3. завършено средно образование и завършено обучение по вида спорт в акредитирано висше училище в професионално направление "Спорт" по специализиран учебен план с хорариум не по-малко от 200 академични часа, включващ спортно-педагогически и медико-биологични дисциплини. От доказателствата по делото е видно, че И. е завършил средно образование, като същият не е представил доказателства за придобита професионална квалификация съгласно изискванията на Закона за професионалното образование и обучение, нито завършено обучение по вида спорт в акредитирано висше училище в професионално направление "Спорт". Представеното и цитирано по-горе удостоверение № 1488/14.04.1974 г., издадено от директора на Школа за подготовка и усъвършенстване на организационни и спортно- педагогически кадри гр. София, ЦС на БСФ, свидетелстващо за завършен курс с продължителност 3 и половина месеца по специалността баскетбол и придобиване на право на треньор по баскетбол- пета категория, не представлява документ, удостоверяващ завършено професионално образование по см. на чл. 38 от ЗПОО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че сходни по съдържание са минималните изисквания за изпълнение на длъжностите на "помощник-треньор", "треньор", "старши треньор" и "главен треньор", но И. не е доказал наличието на нито едно от тях. От друга страна, разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредбата сочи на кумулативност на минималните изисквания. Жалбоподателят не попада и в хипотезата на § 4, ал. 1 от Наредбата, съгласно която лицата, родени до 31.12.1969 г. включително, запазват длъжностите, които изпълняват към момента на влизане в сила на наредбата, независимо дали съответстват на изискванията на глава втора/ал1/, като обстоятелствата по ал. 1 относно заеманата длъжност се удостоверяват с декларация, издадена от организацията от системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, която е работодател на лицето/ал. 2/. В настоящия случай декларация е представена от В. В. - председател на СНЦ "Баскетболен клуб В.", удостоверяваща, че към 12.02.2019 г. И. е заемал длъжността "треньор по баскетбол". Тази декларация, както правилно е приел първоинстанционният съд, не доказва наличие на трудово правоотношение между жалбоподателя и СНЦ "Баскетболен клуб В.". Сключеният между страните договор е граждански такъв, и същият не съдържа елементите на трудов договор. От доказателствата по делото е видно, че след 2015 г. И. няма сключени трудови договори. Наредба № 1/2019 г. въвежда нови изисквания към квалификацията и професионалния опит на треньорските кадри в сравнение с предходната нормативна уредба, базирана на отменения Закон за физическото възпитание и спорта. Жалбоподателят, за да бъде вписан в регистъра, следва да отговаря на посочените изисквания, към момента на подаване на заявлението за вписване в регистъра. Последвалото изменение на наредбата дава възможност на И. повторно да поиска вписване в регистъра, ако счете че отговаря на променените изисквания и измененията са по-благоприятни за него. Съобразно изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е законосъобразна и като я е потвърдил Административен съд- Бургас е постановил правилно решение. Жалбоподателят не отговаря на минимално определените изисквания за вписване в регистъра на треньорските кадри. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено в размер на 100, 00/сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,