Решение № 576 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2664/2011 г.

Решение № 576 от 4.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2664/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от осъдения Т. В. В. за възобновяване на нохд № 527/2011 г. на Добричкия районен съд и изменение на присъда № 7/29.06.2011 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3. Поддържа се, че наказанието е явно несправедливо, че са налице основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и за преквалифициране на деянието по чл. 354а, ал. 5 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Добричкият районен съд с присъда № 7/29.06.2011 г. по нохд № 527/2011 г. признал подсъдимия В. за виновен в това, че на 24.08.2010 г. в гр. Добрич без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - марихуана, на обща стойност 28,32 лева. На основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил строг режим и затворническо общежитие от закрит тип или затвор, както и глоба в размер на 2 000 лева. Приложил чл. 68, ал. 1 НК за наказанието, наложено му с присъдата по нохд № 62/2007 г. на Районния съд в гр. Добрич и определил режим на изтърпяване. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Неоснователно се поддържа в искането, че е нарушен закона с отказа да се преквалифицира деянието като престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е внесен обвинителен акт. Фактическите си изводи е извел от събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Изложил е правни съображения, основани на конкретно установеното обективно поведение на подсъдимия, че извършеното е при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Няма основание да се приеме, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Независимо от ниската стойност и вида на установеното в дома на подсъдимия наркотично вещество степента на обществената опасност и моралната укоримост на самото деяние не е по-ниска от обикновените случаи. Не могат да се подценяват данните за личността. Видно е от свидетелството за съдимост, че е осъждан два пъти - за престъпление по чл. 194 и за престъпление по чл. 209 НК. Независимо от вида и тежестта на наказанията, както и от подбудите, които според обясненията му са свързани със състоянието му на наркозависимост, това е обстоятелство, което не го определя като личност с ниска степен на обществена опасност. Извършването на престъплението, присъдата за което се оспорва, е в изпитателния срок по предходна, влязла в сила. Очевидно фактът на осъждането не е достатъчен, за да повлияе и да го мотивира към поведение за спазване правилата на обществото и законите в страната. Признанието му не може да се оцени с по-голяма тежест от действителната. Вярно е, че е показал на служителите на полицията саксиите с марихуана, както и пакетчето с изсушените листа като не е затруднил извършването на процесуалните действия. Но по време на наказателното производство е демонстрирал поведение, което не указва на действително разкаяние и критична оценка на извършеното - извод, който следва от данните за неколкократно отлагане на делото за издирването му и разглеждането при условията на чл. 269, ал. 3 НПК. Маловажността на случая се определя според разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, но с оглед установените по делото обстоятелства законът е приложен правилно като не е квалифицирано престъплението, извършено от подсъдимия, по чл. 354а, ал. 5 НК. Независимо, че не са описани изчерпателно в мотивите на присъдата, конкретизираните в искането индивидуализиращи обстоятелства са установени от събрания по делото доказателствен материал. Съдът обаче не е направил оценка, съответстваща на действителната им тежест и значение за отговорността на подсъдимия. Поначало неправилно е посочил, че размерът на лишаването от свобода и на глобата-които наказания е наложил на подсъдимия, са определени при превес на отегчаващи обстоятелства, защото е очевидно, че съответстват на наличие на значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Такава е следвало да бъде и оценката им, ако съдът е считал, че не са налице основания за прилагане на предвидената от законодателя правна възможност по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. А такава е налице предвид вида, броя и тежестта на индивидуализиращите обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Деянието макар и да не представлява маловажен случай е със значително по-ниска обществена опасност и справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 вр. ал. 1 НПК е наказание под най-ниския предел. Съответстващо на извършеното и на целите по чл. 36 НК е лишаване от свобода за срок от 5 месеца, което подсъдимият следва да изтърпи при правилно определените режим и вид затворническо заведение. Наред с наказанието лишаване от свобода законодателят е предвидил задължително да се наложи и наказание глоба, но за конкретния подсъдим предвид установените многобройни смекчаващи обстоятелства се оказва несъразмерно тежко, поради което и на основание чл. 55, ал. 3 НК не следва да му се налага. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение