Решение № 6449 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2008 г.

Решение № 6449 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Ангел Сидеров Гецов от с. Страхилово, община Полски Тръмбеш, подадена срещу Решение № 352 от 02.06.2008 г., постановено по адм. дело № 6484 от 2007 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, образувано по предявен от Ангел Гецов иск срещу Министерството на правосъдието за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от бездействия на длъжностни лица на административния орган при и по повод изпълнение на административна дейност, е отхвърлил иска като неоснователен. Съдът е приел, че твърдяното от ищеца бездействие на членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет, изразяващо в липса на доклади за качеството на работата и на дейността на съдиите от Районния съд - София, за периода м. април 2006 - май 2007 г. (което бездействие е довело до постановяване на неправилно съдебно решение), не следва да се преценява като отговорност на възложителя на работа и претендираните вреди не са причинени при и по повод изпълнение на административна дейност. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал съдебния си акт върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От обстоятелствената част на исковата молба и от представените от ищеца доказателства съдът е приел за установено, че ищецът е предявил иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерството на правосъдието за обезщетение за вреди, причинени от издаден от Софийския районен съд изпълнителен лист от 21.07.2000 г. на основание чл. 237 и сл. ГПК за изпълнение на решение, постановено по гр. дело № 04768 от 2000 г. по описа на съда, в полза на Държавен фонд "Земеделие" - София, за сумата 25 641 лв. и лихва за забава ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2000 г. до окончателното изплащане на сумата. Сумата е получена от ищеца от Фонда на основание договор от 17.11.1998 г. и анекс от 22.06.1999 г. за финансово подпомагане като земеделски производител. При тези установени обстоятелства по предявения иск съдът обосновано и законосъобразно е приел за установено, че искът е неоснователен. Правният извод на съда, че правилността на съдебните актове подлежи само на инстанционен контрол, който е проведен от ищеца, е законосъобразен. Правомощията на Инспектората към ВСС са посочени в чл. 54 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и могат да се обобщят основно в проверка на организацията на административната дейност на съдилищата; в проверка по образуването и движението на делата в определените срокове; в анализ и обобщаване на приключилите дела, като при нарушения, установени при осъществяването на тези дейности, той сигнализира съответния административен ръководител. Липсата на доклади и проверки от Инспектората за работата на Районния съд - София, за посочения период от време не е в причинна връзка с твърдените от ищеца вреди, причинени според него от изпълнението на издаден изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение, както е приел съдът. Отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е гаранционно-обезпечителна при извършен "административен деликт" от длъжностни лица, като вредите следва да се причинени при или по повод изпълнението на административна дейност. Вината при отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се преценява само с оглед на длъжностните лица, т. е. физическите лица, които влизат в състава на държавния орган и са пряк причинител на вредите, каквито длъжностни лица не могат да бъдат инспекторите в състава на Инспектората към ВСС, както законосъобразно е приел съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,