Решение № 118 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2014 г.

Решение № 118 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Атанас Златанов Стайков от гр. Чепеларе против решение № 95/11.07.2014 г., постановено по адм. дело № 77/2014 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 5/1.04.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Смолян. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че неправилно е отказано отпускането на социална пенсия за старост, като не са взети предвид всички конкретни факти и обстоятелства. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт, а преписката - върната на пенсионния орган с указания за ново произнасяне и отпускане на пенсията. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Смолян, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Смолян е отхвърлена жалбата на Атанас Златанов Стайков против решение № 5/1.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 1/7.02.2014 г. /№ 3701266125/10.02.2014 г./ на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. За да постанови това решение, съдът е приел, че с разпореждането, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение, правилно е отказано отпускане на социална пенсия за старост на Атанас Златанов Стайков, тъй като същият не отговаря на едно от двете кумулативни условията по чл. 89а, ал. 1 КСО - доходът на чл. от семейството му да е по-нисък от гарантирания минимален доход за страната. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено по делото, че Атанас Златанов Стайков е подал заявление вх. № 553/17.01.2014 г., изпратено по пощата на 15.01.2014 г., до директора на ТП на НОИ гр. Смолян, с което е поискал да му бъде отпусната социална пенсия за старост. Към заявлението е подал декларация по образец, в която е декларирал, че семейството му се състои от него и от съпругата му, както и че доходите на семейството му за последните 12 месеца преди подаване на заявлението са от получена пенсия от съпругата в размер общо на 1644 лв. и получен наем в размер на 511 лв. По делото не се спори относно размера на тези доходи, както и относно факта на получаването им. При тези фактически обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че жалбоподателят няма право на социална пенсия за старост. Съгласно чл. 89а, ал. 1 КСО, право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на чл. от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца; ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на чл. от семейството се преценява към датата на заявлението. В случая лицето безспорно има навършена изискуемата възраст. Поради това, че заявлението е подадено след навършване на възрастта и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94 КСО, приложимо е второто изречение на чл. 89а, ал. 1 КСО, като при изчислението на годишния доход на чл. от семейството правилно са взети предвид доходите, получени през последните 12 месеца преди подаване на заявлението. Семейството на жалбоподателя е двучленно - състои се от него и съпругата му, както същият е декларирал в подадената декларация към заявлението. Това деклариране съответства и на нормативното определение за "членове на семейството", дадено в чл. 6, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Размерът на доходите е определен правилно, както в съответствие с декларираните от лицето данни, така и в съответствие с нормативните изисквания за определяне на годишен доход за целите на сравняването му с размера на гарантирания минимален доход. Изводите на първоинстанционния съд относно съотношението между годишния доход на чл. от семейството и гарантирания минимален доход за страната за последните 12 месеца са обосновани и правилни - общият годишен доход на семейството на заявителя е 2155 лв., а на чл. на семейството - 1077,50 лв.; сборът на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца е 780 лв., при месечен размер на гарантирания минимален доход в размер на 65 лв., определен с ПМС № 6/2009 г. Следователно, годишният доход на чл. на семейството към датата на подаване на заявлението е по-голям от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца, поради което не е изпълнено едно от кумулативно предвидените условия по чл. 89а, ал. 1 КСО за отпускане на социална пенсия за старост. Изложените в касационната жалба доводи са свързани с определянето на дохода на семейството, като по същество се твърди, че наемът неправилно е взет предвид при изчислението. Този довод е неоснователен, тъй като доходът от наем се взема предвид при изчисляването на дохода за целите на сравняването му с размера на гарантирания минимален доход, установен за страната. Наред с това, меродавен е моментът на получаване на дохода, а не периодът, за който е дължим. При определяне на годишния доход на чл. от семейството за целите на приложение на чл. 89а, ал. 1 КСО е без значение дали за получения доход са дължими данъци или социални и/или здравни осигуровки, тъй като в нормативна разпоредба не е предвидена такава зависимост. Затова в случая при изчисляване на годишния доход на чл. от семейството правилно е взет предвид дохода от наем, получен през периода от последните 12 месеца преди подаване на заявлението за отпускане на социалната пенсия за старост. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. При извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, като е постановено от законен състав, по допустима и редовна жалба и в рамките на претендираната съдебна защита. Поради това не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение