Решение № 9825 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 352/2013 г.

Решение № 9825 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 352/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Красимир Росенов Джамбазов, от гр. Доспат, чрез пълномощника му - адв. Димитър Кисьов, против Решение № 199 от 14.11.2012 по адм. дело № 237/2012 г. на Административен съд - Смолян, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен централен район, гр. Пловдив, чрез пълномощника му - юрисконсулт Манолова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответницата Юлия Павлова Джамбазова, редовно призована не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Красимир Росенов Джамбазов, против Заповед № ДК-02-ЮЦР-143/22.05.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, гр. Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Кравеферма", находящ се в ПИ № 084033, представляващ УПИ 84.33 - за кравеферма, м. "Горния кададжик" по одобрената кадастрална карта на гр. Доспат, с извършител Красимир Джамбазов, поради отсъствие на строителни книжа. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице отменителните основания на чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, за отмяната й. С оглед описанието на строежа по съставените КА и другите писмени доказателства, съдът е приел, че е извършено строителство на стопанска сграда - кравеферма, която е строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, отговаря на изискванията на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, за който не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, с каквото строежът не разполага. Съдът е отхвърлил доводите на оспорващия, че строежа е временна стопанска постройка, т. е временен строеж, за който не се изискват строителни книжа. С оглед времето на извършването му - м. март - април 2010 г., е извел извод, че строежът не е търпим, на основание § 16 от ПР на ЗУТ, както и е неузаконим по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради отсъствие на акт за узаконяване и висяща процедура по узаконяването му по този ред. По оспорването, че не е извършител на строежа, съдът е приел същото за неоснователно, поради наличие на доказателства за обратното. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно законосъобразността на оспорената заповед по премахване на незаконен строеж: "Кравеферма", с извършител Красимир Росенов Джамбазов. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, визираща незаконни строежи в хипотезата на отсъстващи строителни книжа, когато се изискват такива. С оглед описанието на строежа в съставените КА-ве и другите писмени доказателства, правилно е прието, че изградената стопанска постройка върху земеделска земя, в землището на гр. Доспат, е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж и протокол за определяне на строителна линия и ниво /по аргумент от § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ/. с каквито процесния строеж не разполага. Именно отсъствието им, го прави незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което прави заповедта материално законосъобразна. Тя е такава и поради отсъствието на основания за обявяване на строежа като "търпим" по някоя от хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ, или за узаконяем, поради отсъствие на акт за узаконяване в процедура по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. По делото са представени доказателства, че за имота, върху който е построен строежа, са спазени изискванията на ЗУТ за промяна предназначението му и за одобряване на ПУП - план за регулация и застрояване, но същите са относими в хипотезата на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, каквато в случая не е налице. Неоснователно е оплакването на касатора, че заповедта е незаконосъобразна, съответно обжалваното решение неправилно, поради това, че не е извършител на строежа. По делото са приети: декларация от 14.07.2010 г., подписана лично от касатора, възражение от касатора и ответницата Юлия Джамбазова до РДНСК - Смолян, от 19.07.2010 г., заповед № ДК-09-7 от 29.07.2010 г. на РДНСК - ЮЦР, за спиране строителството на същия строеж, жалба на касатора срещу тази заповед, от 17.08.2010 г., Становище от кмета на община - Доспат до РДНСК, от 5.10.2010 г., възражение до РДНСК, от 2.04.2012 г. Всички тези доказателства съдържат данни, че извършител на строежа е касаторът, поради което оплакването правилно е прието за неоснователно. Неоснователно се поддържа, че заповедта е нищожна, поради липса на компетентност на упълномощения началник на РДНСК - ЮЦР, да издава такива заповеди. Видно от заповед за делегиране правомощията на началника на ДНСК на началниците на РДНСК, вкл. и на началника на РДНСК - ЮЦР, гр. Пловдив, от 14.12.2011 г. /на стр. 81 от делото/, в т. 3 от нея, е посочено правомощието по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ - да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Поради това и на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, заповедта е издадена от компетентен орган. Неоснователни са и последните оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които съдът неправилно не бил установил, свързани с конституиране на касатора като заинтересована страна и с неуведомяването му за извършената проверка на строежа. Производството е започнало със съставяне на КА № 21/2010 г., в присъствието на касатора, видно от положения върху акта подпис на присъствало лице. С това се счита, че същия е уведомен за образуваното производство по спиране, а впоследствие и по премахване на строежа. Касаторът е присъствал и на втората проверка на строежа, за която е съставен КА № 6/22.03.2012 г., подписан от него с особено мнение. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,