Решение № 8880 от 21.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2012 г.

Решение № 8880 от 21.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2012 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е о касационна жалба на Иван Бонев Радков, подадена чрез пълномощника му срещу решение № 361/6.08.2012 г., постановено от Великотърновския административен съд по адм. д. № 332/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу отказ на кмета на Община Велико Търново за издаване на скица за недвижим имот, който отказ е обективиран в писмо изх. № 94-ИИ-178/20.02.2012 г. по описа на Община Велико Търново. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Основното оплакване на касатора е, че съдът не е съобразил представените по делото писмени доказателства, които доказват, че жалбоподателят е собственик на имота, за който се иска издаването на скица. Ответникът - кметът на Община Велико Търново оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора извода на съда, че жалбоподателят не е доказал собствеността си върху имота и точното му местоположение е обоснован и верен. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу изричен отказ на кмета на Община Велико Търново да издаде скица по заявлението на жалбоподателя до него с вх. № 94-ИИ-178/6.02.2012 г. Съдът е посочил, че едно от релевантните обстоятелства във връзка с искането на жалбоподателя е установяване на собствеността му върху имота. Съдът е посочил разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, установяваща заинтересованите лица, които могат да искат издаване на скици - собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имота/имотите. Съдът след анализ на съдържащите се в преписката документи, както и преценка на представеното от жалбоподателя решение № 221Ъ от 18.02.1997 г. на ПК-Велико Търново е приел, че жалбоподателят не е доказал собствеността върху имота, за който иска издаването на скица. Съдът е приел също така, че недоказано е останало и местоположението на въпросната нива от 0,500 дка в местността "Гръстенище" в землището на с. Въглевци, поради което е невъзможно установяването, дали тя попада в имот I, кв. 29 по плана на селото. Съдът позовавайки се на заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза е приел, че е невъзможно установяването на идентичност между имотите. По тези съображения, съдът е преценил като законосъобразен обжалвания отказ. Настоящият съдебен състав преценява постановеното решение като правилно. То е резултат от анализ на събраните по делото доказателства вкл. и в тяхната съвкупност, въз основа на който обективен анализ са формирани обосновани и верни правни изводи. Съдът е приложил правилно материалния закон въз основа на формираните от него изводи. При постановяване на решението, съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения. Правилен е изводът на съда, че жалбоподателят не е доказал собствеността си върху имота, за който иска издаване на скица. В преписката по делото, както обосновано е отбелязъл съдът се съдържат два писмени документа сс противоречиво съдържание. С решение № 221ь от 18.02.1997 г. на Поземлена комисия гр. Велико Търново на заявителя Иван Бонев Радков се отказва възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 0.500 дка, находящ се в строителните граници на с. Въглевци, местност "Гръстенище". Същевремено жалбоподателят е представил решение под същия номер и от същата дата, а именно № 221ъ от 18.02.1997 г. на Общинска служба по земеделие, гр. Велико Търново, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Боньо Радков Белчев в съществуващи стари реални граници на нива от 0,500 дка, находящ се в строителните граници на село Въглевци в местността Гръстенище. Това решение не съдържа подписи за разлика от предходно описаното. Административният съд правилно не го е кредитирал, тъй като липсата на подписи под решението е пречка то да се възприеме като действително волеизявление на колективния орган, какъвто е Общинската служба по земеделие, гр. Велико Търново. Сравнителният анализ на двете решения (подписаното и неподписаното), прави впечатление, че те са от една и съща дата, като на първото от тях органът е описан като ПК. гр. Велико Търново, а във второто той е Общинска служба по земеделие, гр. Велико Търново. Различен е и персоналният състав на двата органа, описан в решенията. Основателно е преценено от административният съд, че липсата на доказателства за собствеността върху имота, за който се иска издаването на скица е основание за отказа й, какъвто законосъобразно е издаден от кмета на Община Велико Търново. От значение за този извод е и съдържанието на молбата във връзка с която е издаден обжалвания отказ на кмета на Община Велико Търново. В молбата с вх. № 94-ИИ-178/6.02.2012 г. в Община Велико Търново, Иван Радков е твърдял, че е възстановен собственик на нива от 0,500 дка- осма категория, находяща се в строителните граници на с. Въглевци в местността Гръстенище (квартал № 29), за който имот е твърдял, че след одобряване на регулационния план на посочената местност представлява парцел УПИ I/29. Тези свои твърдения, той не е подкрепил с доказателства нито пред кмета на Община Велико Търново, нито пред съда. Обжалваното решение е правилно, не се установиха по отношение на него сочените касационни основания, поради което то след да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд