Решение № 15821 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12133/2011 г.

Решение № 15821 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12133/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Алсадик Ахмед Абдулрахим Юсеф, гражданин на Судан, против решение № 9481 от 28.06.2011 г. по адм. дело № 16340/2010 г. на Върховния административен съд - III отделение. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 522/6.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се прави искане за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБ, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, на основание чл. 218, ал. 1 АПК, като извърши проверка на обжалваното съдебно решение на посочените в жалбата пороци и на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и анализира представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд - III отделение, е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 522/6.12.2010 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е приел всички писмени доказателства по делото и като им е извършил обстоен анализ, поотделно и в тяхната съвкупност, е приел за установена фактическа обстановка, която се подкрепя изцяло от тези доказателства. В своите мотиви първоинстанционният съд е обсъдил обществено-икономическото положение в страната на произход на жалбоподателя и спазването на човешките права, като обосновано е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява те да се нарушават. Изложеното дотук мотивира петчленния състав на Върховния административен съд да приеме, че не са налице твърдените от касатора пороци на решението, които да са основание за неговата отмяна, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което то следва да остане в сила. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон. Като е установил правилно фактите, съдът е извел и правни изводи, които съответстват изцяло на законовите правни норми, регламентиращи предоставянето на особена закрила на чужденци на територията на Република България. Съдът е съобразил представените по делото доказателства и установените с тях факти от значение за спора и правилно е преценил, че липсват предпоставки на жалбоподателя да се предостави статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ, тъй като не се установява той основателно да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение да се намира извън държавата си по произход и поради тези причини да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Правилно и в съответствие със закона тричленният състав на съда е преценил, че на жалбоподателя не следва да се даде и другият вид особена закрила - хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Такъв статут се предоставя само на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт, а в случая от представените по делото доказателства не се е установило да има такива данни. Следователно не са налице твърдените от касатора пороци на решението, даващи основание за неговата отмяна като противоречащо на закона, поради което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,