Решение № 11892 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4622/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. Миндов, чрез адв. Куртев като процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение 11648/15.12.2022 г., постановено по адм. дело 4271/2022 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение 27/17.01.2022 г. по адм. дело 698/2021 г. на Административен съд Пазарджик. Искателят се позовава на основанията по чл. 239, т. 1, т. 4 и сл. АПК. Твърди, че са налице новооткрити писмени доказателства и нови обстоятелства, които не са взети предвид при решаване на делото. Към искането за отмяна са приложени подадени от него заявления и получените отговори: писма от Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик и от ТП на НОИ Пазарджик, като излага доводи, че сочат на неспазване на установената процедура и съставляват индиция за съществуването на трудово правоотношение. Според искателя са налице две взаимно противоречащи си решения това, чиято отмяна претендира и решение 843/29.12.1998 г. по гр. дело 1868/1997 г. на Върховния касационен съд, от което е видно, че между него и ответното дружество съществува трудово правоотношение. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция (ИА) "Главна инспекция по труда", чрез пълномощника си юрк. Вутов, изразява становище за неоснователност на искането. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение 27/17.01.2022 г. по адм. дело 698/2021 г. на Административен съд Пазарджик е отхвърлена жалбата на К. Миндов против решение 21-043-001/21.05.2021 г. на изпълнителния директор на ИА Главна инспекция по труда, с което е потвърдено разпореждане [номер]/13.05.2021 г. на директора на на Дирекция Инспекция по труда - Пазарджик. Установено е, че настоящият искател подава заявление от 15.04.2021 г., с което на основание чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 2 от Наредба РД-07-8/27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 КТ, иска издаване на разпореждане за прекратяване на трудовия му договор с Ира 1 ЕООД, което дружество е обявено в несъстоятелност и е заличено от търговския регистър. В трудовата книжка на лицето е вписано прекратяване на трудовото му правоотношение. Въз основа на устновените факти, извършените проверки и приложените документи директорът на Дирекция Инспекция по труда - Пазарджик се произнася с разпореждане [номер]/13.05.2021 г., с което отказва прекратяване на договор на работник или служител, когато той не може да подаде писмено заявление за това пред работодателя, поради неоткриване на действащ трудов договор на заявителя с Ира 1ЕООД, установено след извършена справка в информационната система на ИА Главна инспекция по труда. По подадената срещу разпореждането жалба директорът на ИА "Главна инспекция по труда" се произнася с решение 21-043-001/21.05.2021 г., с което приема същата за неоснователна, като излага мотиви, че не е представен трудов договор, който е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на разпореждане за прекратяване на трудово правоотношение. Съдът приема, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, тъй като не са налице изискуемите предпоставки по чл. 327, ал. 2 КТ за прекратяване на трудов договор. Решението е оставено в сила с решение 11648/15.12.2022 г. по адм. дело 4271/2022 г. на Върховния административен съд. Касационната инстанция счита за обоснован извода на първоинстанционния съд относно спазване на реда за извършване на проверката, разписан в Наредба РД - 07 - 8/27.10.2010 г. Прието е, че независимо от представянето в хода на съдебното производство на трудовата книжка, изискана от ТП на НОИ - Пазарджик, липсата на писмен трудов договор и регистрирането му по предвидения в закона ред е пречка за реализиране на предвидената в чл. 327, ал. 2 КТ процедура, като в случая съществуването на трудовото правоотношение не е безспорно, а инцидентното му установяване в хода на този процес е недопустимо. Посочена е възможността това да бъде реализирано по реда по чл. 357 КТ. Прието е, че съдебното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. В разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК е предвидено, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Искателят се позовава на писма, съответно на директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик и на директора на ТП на НОИ - Пазаджик, получени по негови заявления след влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска. С първото писмо изх. 23005814/30.01.2023 г. Миндов е уведомен, че именно във връзка с мотивите на постановения с разпореждане [номер]/13.05.2021 г. отказ, контролният орган е поставен в невъзможност да изпълни процедурата по чл. 328, ал. 2 КТ и съответно не е изготвил констативен протокол и доклад. С второто писмо изх. 1030-12-37-1/17.01.2023 г. е уведомен, че в пенсионното му досие не се съхраняват документи и не е водена кореспонденция между отдел "Пенсии" към ТП на НОИ - Пазаджик и Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик. Според искателя писмо изх. 23005814/30.01.2023 г. представлява новооткрито писмено доказателство, което не му е било известно и удостоверява обстоятелството, че не са изпълнени нормативно определените и задължителни действия преди произнасянето на компетентния орган. На първо място, искателят е разполагал с възможността да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, за което са дадени надлежни указания от страна на първоинстанционния съд. На второ място, представеното писмо не установява факти, различни от приетите при разглеждане на спора. Въпросът относно липсата на съставен констативен протокол за резултатите от извършени проверки и доклад, каквито се изискват съгласно чл. 4 и чл. 6 от Наредба РД-07-8/27.10.2010 г. е обсъден от съда, като е прието, че непредставянето на сочения от искателя трудов договор от 01.07.1985 г. не позволява да се изпълни процедурата по изготвянето им. Следователно, с приетото в настоящото производство писмо не се установява нов факт, който би повлиял на изхода на спора, а единствено се оспорва извода на съда за липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на доводите на искателя във второто писмо не се съдържат данни за съществуването на трудово правоотношение, а единствено уведомление, че в пенсионното му досие не се съхраняват документи. В тази връзка с представените към искането за отмяна писма не се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал, факти и обстоятелства, които са съществували, но не са били известни на страната към постановяване на решението, чиято отмяна се претендира. Ако е считал същите за такива от съществено значение за правилното разрешаване на спора, молителят е следвало да ги представи като положи дължимата от него грижа за доброто водене на делото. Производството за отмяна на влязло в сила съдебно решение не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства, поради което не е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК. Искателят се позовава и на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК, според който актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Посоченото решение на Върховния касационен съд е прието по делото от първоинстанционния съд и е част от доказателствения материал. Същото подробно е обсъдено в мотивите на съдебния акт, като са изложени аргументи, че не решава правен спор по същество, а с него частично са отменени влезли в сила съдебни решения в частта, в която са отхвърлени исковете на Миндов против ДФ "Ира-1" за присъждане на обезщетения за недопускане на работа на основание чл. 213, ал. 2 КТ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Пазарджик в отменената му част. Изразеното от искателя несъгласие с направените изводи във връзка с това доказателство сочат на допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост на съдебния акт, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, но не и такова за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 4 АПК. Независимо от това основанието по чл. 239, т. 4 АПК не е налице. Разпоредбата изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им и да е налице пълно обективно (едно и също искане и на същото основание) и субективно (между едни и същи страни) тъждество между делата, по които те са постановени. В настоящия случай тези предпоставки не са налице, тъй като се касае за съдебни актове, постановени от различни съдилища Върховния касационен съд и Върховния административен съд, страните по двете противопоставени решения са различни, липсва и тъждество по отношение на искането и на основанието. В молбата за отмяна не се съдържат фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на предпоставките, обхванати от хипотезите на чл. 239, т. 5 и т. 6 АПК. Не се твърдят нарушени процесуални правила, в резултат на които страната да е лишена от възможността да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, нито се сочи наличие на решение на Европейския съд за защита на правата на човека, установяващо нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски се явява основателно, поради което и съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ИА "Главна инспекция по труда" следва да се присъди сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,