Решение № 11102 от 25.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15843/2011 г.

Решение № 11102 от 25.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15843/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на П. М. П., жив. в гр. Т., чрез процесуалния си представител, срещу заповед рег. № ЧР-03-46/21.10.2011 г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е прекратено служебното правоотношение на държавния служител в МВР като му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят, в хода на съдебното заседание и в представени писмени бележки, навежда доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на оспорената заповед като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответстваща по тежест на извършените нарушения. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски. Ответникът - министърът на правосъдието - чрез процесуален представител в хода на устните състезания оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски. Съдът, след като прецени събраните релевантни по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С атакуваната в настоящото производство заповед с рег. № ЧР-03-46/21.10.2011 г. на министъра на правосъдието, за виновно извършени тежки дисциплинарни нарушения на разпоредбите на чл. 14, чл. 25, чл. 44, чл. 66, чл. 69, чл. 70, чл. 71 и чл. 89 от "Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГД "Изпълнение на наказанията" и ГД "Охрана" /Етичния кодекс/, утвърдени със заповед № ЛС-04-755/17.08.2006 г. на министъра на правосъдието и на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, във връзка с чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 10 от ЗМВР, чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/ и чл. 228, т. 1 от ЗМВР, чл. 8, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на ГД "Охрана" /ПГДО/, при спазване на изискванията на чл. 225 и чл. 229, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на жалбоподателя - гл. инспектор П. М. П. - началник на сектор ОЗ "Охрана-Търговище" при ГДО е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. В обжалваната заповед се излагат мотиви за множество нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в допускане подчинените му служители да играят карти през работно време в служебните помещения на ОЗ "Охрана-Търговище"- гр. Търговище, с което е нарушил чл. 44, чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Етичния кодекс; системна проява на поведение, несъвместимо с добрите нрави, изразяващо се в допускане и провокиране на дрязги и конфликти между инспекторския състав и началника на звеното, с което са нарушени чл. 14, чл. 66 и чл. 69 от Етичния кодекс; издаване на неправилни разпореждания при първоначалните организационни действия по изпълнение на чл. 418 от НПК, с което са нарушени т. 1 от раздел III на Правилата за призоваване, принудително довеждане, задържане на лица и оказване съдействие при съдебно изпълнение, както и чл. 70 от Етичния кодекс; допускане съществени пропуски при водене на служебната и отчетна документация на ОЗ "Охрана-Търговище" с което е нарушен чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството; Издаване на заповеди за командироване без задължителни по тях реквизити с което е нарушен чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1, чл. 19, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната, с което на трима служители са изплатени от касата на ОД "Охрана-Варна" 100 лв. командировъчни средства по заповеди за командировка в повече от полагащите се дневни пари като на служителите не са предоставени служебни аванси за посочените командировки; непровеждане на занятия за физическа подготовка и полицейска лична защита, установени с липса на изискуемата документация по чл. 14 и т. 16 от Специализираната методика за обучение и контрол на служителите в ГДО по физическа подготовка и по т. 18 от Специализираната методика за подготовка и контрол на служителите в ГДО; Допуснати пропуски в ежедневните ведомости, които се изразяват в неполагане на подписи от провеждащ инструктажи, както и допуснати несъответствия на определени дати в графите "на служба" и "разход"; използване на служебни автомобили за лични нужди, с което са нарушени чл. 12 от Вътрешните правила за експлоатация, техническо обслужване и отчитане на моторните превозни средства в ГДО и чл. 89 от Етичния кодекс. Наказанието е наложено след оценка на събраните и приети писмени обяснения на служителя. Заповедта е връчена на П. на 26.10.2011 г. От доказателствата, които се съдържат в представената по делото административна преписка се установява, че повод за образуване на дисциплинарното производство са постъпили данни, описани в сигнал с вх. № 94-00-90/12.08.2011 г. по описа на Министерство на правосъдието относно нарушения на началника на ОЗ "Охрана" - гр. Търговище при ГДО - гл. инспектор П. М. П.. Със заповед № ЛС-04.992/16.08.2011 г. на министъра на правосъдието е възложена проверка на ръководителя на Инспектората към МП по чл. 46 от Закона за администрацията. Въз основа на изготвения доклад до министъра на правосъдието с вх. № 94-00-90111/01.09.2011 г. със заповед № Чр-03-40/15.09.2011 г. на министъра срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР, във връзка с чл. 393, ал. 2 от ЗСВ. Назначен е дисциплинарно-разследващ орган в състав председател и трима членове. П. е запознат със заповедта срещу подпис на 29.06.2011 г. На същата дата със заповед на министъра с № ЧР-03-41 жалбоподателят временно е отстранен от длъжност на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ, вр. чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 240, ал. 1 от ППЗМВР. С тази заповед П. е запознат срещу подпис на 26.09.2011 г. Във връзка със започналото дисциплинарно производство и на основание чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР от Павлов до Министъра на правосъдието са представени писмени обяснения с вх. № 1008/27.09.2011 г. и 1019/28.09.2011 г. В изпълнение на заповед № Чр-03-40/15.09.2011 г. за образуване на дисциплинарно производство е изготвена обобщена справка по чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР до министъра с рег. № 5730/04.10.2011 г. В хода на дисциплинарното производство освен приложените документи са изслушани и са събрани писмени сведения от 19 държавни служители в ОЗО при ГДО в периода 27-28.09.2011 г., вкл. и жалбоподателя. След отправена писмена покана до Павлов за запознаване с обобщената справка с вх. № 5693/30.09.2011 г. и запознаването на П. със същата срещу подпис на министъра на правосъдието са представени писмените му възражения срещу обобщената справка с вх. № 9804/07.10.2011 г. На основание чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарно-разследващият орган депозира становище до министъра с вх. № 5797/07.10.2011 г. с мнение за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо П. П.. В следствие приключилото дисциплинарно производство е издадена оспорената заповед на министъра на правосъдието с № ЧР-03.46/21.10.2011 г. Жалбоподателят се е запознал със заповедта срещу подпис на 26.10.2011 г. Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и същата е процесуално допустима. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентния към датата на постановяването орган - министърът на правосъдието в рамките на предоставената му компетентност с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана", обнародван в ДВ бр. 60, от 30.07.2009 г. Заповедта е подписана от заместник-министър на правосъдието при условията на заместване със заповед за заместване № ЛС-04-1215/11.10.2011 г., която е служебно известна на съда. Административният орган е изложил в заповедта фактическите и правни основания за издаването ? /съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/. Заповедта е издадена в срока по чл. 225 от ЗМВР, която указва, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Обобщената справка, индивидуализираща извършеното деяние и неговия извършител е изготвена на 04.10.2011 г., а обжалваната заповед е издадена на 21.10.2011 г., следователно е спазен двумесечният преклузивен срок за издаването ?. Оспорената заповед следва да отговаря на изискването за форма на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, съгласно която норма дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед със задължително посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспорената заповед съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В нея са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; доказателствата, въз основа на които те са установени. Основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност и наложеното дисциплинарно наказване спрямо служителя е за системно нарушаване на служебната дисциплина, изразяваща се в допускане игра на карти от подчинените и началника в работно време; грубо, невъзпитано и неоправдано лошо поведение от страна на жалбоподателя, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители; постоянно пушене в работните помещения; пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, водещи до застрашаване на сигурността на подчинените служители; пропуски при водене на служебната и отчетна документация, ползване на служебни автомобили за лични нужди, пропуски при заприходяване на материални активи. В рамките на административното производство са събрани писмени сведения от 19 държавни служители в ОЗО при ГДО. Всички представени писмени сведения са саморъчно подписани, а протоколите от устни изслушвания са саморъчно подписани от изслушания и от членовете на комисията - дисциплинарно-разследващ орган. В рамките на съдебното производство са разпитани трима свидетели. В жалбата не се оспорват твърденията за игра на карти. В представените възражения до дисциплинарно-наказващият орган от 07.10.2011 г. се сочи, че играта на карти се извършва в рамките на обедната почивка за не повече от 30-40 минути. Същите твърдения не се подкрепят от приложените писмени сведения на служителите в звеното. Дадените сведения за игра на карти варират - от провеждането им рано преди обед и приключването им в късния следобед до свеждането им в рамките на обедната почивка в промеждутъка 12.00-13.30 ч. Със заповед на министъра на правосъдието от 10.06.2008 г. в работното време на служителите в ГДИН и ГДО е от 8.30 ч. до 17.00 ч. с половин час обедна почивка. Със заповед 09.11.2010 г. на Началника на ОЗ "Охрана" - Търговище обедната почивка е фиксирана от 12.00 до 12.30 ч. Следователно е налице нарушаване на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на работното време, както и нарушения на чл. 44, чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Етичния кодекс. Етичният кодекс е утвърден със заповед № 10-04-755/17.08.2006 г. на Министъра на правосъдието, като жалбоподателят е запознат със същия срещу подпис на 25.08.2006 г. От представените доказателства по делото се подкрепят твърденията за проява на поведение от жалбоподателя, несъвместимо с добрите нрави. Едностранно и недвусмислено е изложеното в писмените твърдения на по-голямата част служители за неблагоприятен микроклимат за изпълнение на служебните задължения, породен от непрекъснати дрязги, конфликти, лични нападки и конфронтации, като всяко едно от тях е описано в обжалваната заповед. Възраженията на жалбоподателя и изложеното относно характера на ръководената институция като военизирана и използването на по-груб и по-невъздържан език като начин на контактуване не следва да бъдат коментирани в съдебното производство. Безспорно установеното поведение е несъвместимо с добрите нрави и същото представлява нарушение на чл. 14 от Етичния кодекс като съгласно разпоредбата служителят не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави. От представените доказателства съдът обосновава извод, че е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 66 от Етичния кодекс, която сочи че в отношенията с колегите си служителят проявявана уважение и коректност като не допуска поведение което накърнява достойнството и правата на отделната личност, както и нарушение на чл. 69 от Етичния кодекс. Неоснователни като недоказани са посочените в оспорваната заповед твърдения за издаване на неправилни разпореждания при първоначалните организационни действия по изпълнение на чл. 418 от НПК във връзка с конкретно посочени случаи. От представените по административната преписка доказателства не може да се направи категоричен извод за нарушение на Правилата по призоваване, принудително довеждане, задържане на лица и оказване на съдействие при съдебно изпълнение, утвърдени със заповед със заповед № ЛС-04-3/04.01.2008 г. Дадените писмени сведения за конкретното нарушение са недостатъчни и не се подкрепят от други доказателства за неизпълнение на залегналите мероприятия в Правилата. Сочените в заповедта твърдения за допуснати съществени пропуски при водене на служебната и отчетна документация на Областно звено "Охрана" Търговище са основателни. От представените доказателства по делото се подкрепят твърденията за предоставяни от жалбоподателя на всеки водач на служебен автомобил суми по-малки от 36 лв. за поддръжка на служебните автомобили, а е изисквал от тях да представят разходнооправдателни документи за сумата от 36 лв. От една страна в писмени твърдения жалбоподателят не отрича, че на няколко пъти е предоставял по-малки суми за поддръжка на служебните автомобили, от друга страна същият е отчитал предоставените фактури на стойност 36 лв. и така е нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството, съгласно която сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма и по този начин съзнателно е представил документи с невярно съдържание и е въвлякъл служителите си в процес на формално отчитане на бюджетни средства. Твърденията за издавани заповеди за командироване без задължителни реквизити като невписване на полагащите се дневни и квартирни пари, превозното средство с което ще се осъществи пътуването и за чия сметка са разходите, се подкрепят от представените документи в административната преписка - командировъчни и същите са в нарушение на чл. 9 от Наредбата за командировките в страната. Не са представени писмени други доказателства, обосноваващи различен извод. Установените пропуски в ежедневните ведомости, изразяващи се в неполагане на подписи от провеждащия инструктаж в периода март-август 2011 г. се подкрепят от представените писмени доказателства по делото. В този смисъл са неоснователни възраженията на жалбоподателя за делегиране при извършването на инструктаж, тъй като по делото е представена заповед с която се разпорежда извършване на инструктажа от друг служител с дата 15.09.2011 г. Така с бездействието си Павлов е нарушил чл. 25 от Етичния кодекс, указващ че служителят изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи като носи отговорност за своите действия. Твърденията за ползване на служебен автомобил за лични нужди се подкрепят на първо място от твърденията на жалбоподателя. Същият посочва, че в обясненията си до дисциплинарно-наказващият орган, че е ползвал автомобил за закупуване на консумативи за внучето. От косвени данни по делото се установява, че Павлов не разполага с личен автомобил. От представените писмени сведения непротиворечиво се посочва, че е трайна практика служебен автомобил да обслужва съпругата на Павлов, като същото съставлява нарушение на чл. 89 от Етичния кодекс, съгласно разпоредбата служителят не може да използва служебното си положение за осъществяване на свои лични или на семейството си интереси. В този смисъл представените писмени доказателства от жалбоподателя в обратната насока се явяват недостатъчни за да се обоснове обратния извод. Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на установената в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР форма, при спазени материалноправни разпоредби и издадена в съответствие с административнопроизводствените правила. С оглед мотивите на дисциплинарно-наказващия орган, преценени в тяхната съвкупност, настоящата инстанция счита, че оспорената заповед съответства с целта на закона. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение