Решение № 13573 от 13.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9613/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" ("ГВРС") при Националния осигурителен институт (НОИ), подадена чрез гл. юрк. К. Минкова, срещу Решение 4772/29.05.2024 г., постановено по административно дело 1253/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Разпореждане 4505-40-83/19.04.2023 г., издадено от Директора на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите при НОИ и е изпратена административната преписка на Директор на Фонд ГВРС - София за преразглеждане на искането по Заявление-декларация вх. 4502-15-26/31.03.2023 г. на И. Н. И., съобразно мотивите на съдебното решение, като е осъден НОИ да заплати на И. Н. И., сумата от 933,09, съставляваща разноски за първата инстанция. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът - И. Н. И. чрез адв. М. Гунчева, в писмен отговор и в писмена молба, оспорва основателността на касационната жалба. Изразява несъгласие с част от мотивите на първоинстанционното решение, но правилно като краен резултат, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна е установено, че с Решение 87/28.02.2023 г., постановено по търговско дело 684/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, вписано на 01.03.2023 г. в ТР е обявена неплатежоспособността на КОД КОДА ЕООД, ЕИК 204600471, като е определена началната й дата 31.12.2021 г. и е открито производство по несъстоятелност. Във връзка с така постановеното решение, в срока по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (Наредбата), Ръководителят на ТП на НОИ Пловдив е издал Заповед ЗГ-5-15-01316088/02.03.2023 г., с която на основание чл. 21, ал. 1 от ЗГВРСНР е възложил извършването на проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове, от контролен орган на ТП на НОИ Р. А. Р. главен инспектор по осигуряването, като е определено проверката да приключи до 01.04.2023 г. Заповедта е връчена на управителя на КОД КОДА ЕООД на 08.03.2023 г.. Резултатът от извършената проверка е обективиран в Констативен протокол КГ-5-15-01330839/30.03.2023 г., в който е посочено, че въз основа на данните от ТР, данъчните декларации, счетоводните отчети, договорите за сключени търговски сделки, удостоверението от банките за финансова активност, ведомостите за заплати и други документи, е установено, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността 31.12.2021 г., удостоверено с документите по чл. 5, ал. 2 и декларация - Приложение 2 към Наредбата, като в срока по чл. 4, ал. 1 от същата наредба работодателят е издал 2 бр. справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, Приложение 1 към Наредбата. На работодателя са дадени Задължителни предписания за отстраняване на констатирани нередности, свързани с определяне правото и размера на гарантираните вземания, отнасящи се до ЗП ЗД-1-15-01330806/30.03.2023 г. за корекция на данни на И. Н. И. за периода м. април 2020 г. м. март 2021 г. Като приложения към констативния протокол са приложени: копие от съдебно решение, декларация с приложения към нея, справки 2 бр., задължителни предписания, заверени копия на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. с приложения към нея и оборотни ведомости до 31.12.2022 г. и до 28.02.2023 г., копия на фактури за 2021 г., копия на разчетно-платежни ведомости за заплати за периода м.10.2020 г. м.03.2021 г., копие на фиш за изплатено възнаграждение за м.10.2021 г. и обезщетение по чл. 224 от КТ, подписан от И. Н. И., Заповед на основание чл. 119 от КТ за промяна на възнаграждението на лицето, считано от 22.04.2020 г., Решение 1709/18.05.2022 г. на ПРС, копия на банкови извлечения за изплатени възнаграждения и части от такива за двете правоимащи лица, Запитване до ЦУ на НОИ с изх. 4005-15-72#1/17.03.2023 г. и отговор с вх. 4005-15-72#2/22.03.2023 г.. Със Заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане вх. 4502-15-26/31.03.2023 г. (Приложение 4 към чл. 8, ал. 1) и в срока по чл. 25 от ЗГВРСНР, ответника по касацията И. Н. И. е поискал да му бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като е декларирал че работи при работодател КОД КОДА ЕООД, ЕИК 204600471 от 14.09.2019 г. на длъжност програмист уеб сайтове , като трудовото му правоотношение е прекратено от 28.10.2021 г. Посочил е банкова сметка за изплащане на гарантираните вземания и като приложения към заявлението са посочени Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове; документ за самоличност; изпълнителен лист 975 за установено от съда вземане, което декларирал, че не е получил. Според приложената към заявлението Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове с изх. 1 от 21.03.2023 г., издадена от КОД КОДА ЕООД (л. 26-27), е видно, че на ответника не са изплатени възнаграждения за м. октомври декември 2020 г. по 673,10 лева на месец и за м. януари - март 2021 г. по 661,70 лева на месец. Според представения Изпълнителен лист 975/23.05.2022 г., издаден по гр. дело 1088/2022 г. по описа на ПРС, КОД КОДА ЕООД е осъдено да заплати на И. Н. И. сумата 6 458,16 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за периода м. юли м. октомври 2021 г., както и сумата 1 880,06 лева, представляваща обезщетение за 16 работни дни, неползван платен годишен отпуск за 2021 г., заедно с мораторните лихви върху тези суми, както и направените по делото разноски. Директорът на Фонд "ГВРС" при НОИ е финализирал административното производство с издаването на оспореното пред първоинстанционния съд Разпореждане 4505-40-83/19.04.2023 г., с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР във връзка с чл. 4 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР е отпуснал гарантирано вземане в размер на 4 004,40 лева, като при определяне на размера на гарантираното вземане е посочено, че е взето предвид, че в трудово правоотношение с работодател КОД КОДА ЕООД, прекратено от 28.10.2021 г. на И. са начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от 01.10.2020 г. до 31.03.2021 г. вкл. в размер на 4 004,40 лева; данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ 3 452,58 лева; данък върху дохода 345,26 лева и сума за изплащане 3 107,32 лева. По делото Административен съд Пловдив е назначил съдебно-икономическа експертиза, както и повторна такава. Според заключението на вещото лице Т., след като е съобразил всички трудови възнаграждения, които действително е следвало да бъдат начислени на ответника, общо дължимата сума в първи вариант е в размер на 6718.59 лв., а във втори вариант 6457,63 лв., съобразно данните в таблица 3.1 и 3.2 на заключението, при вземане предвид съдебното решение на Районен съд - Пловдив. Разликата между двата варианта се дължала на разликите в стойностите на възнаграждението за м.октомври 2021 г. и обезщетението за неползван платен годишен отпуск отразени в разплащателната ведомост на работодателя и дължимата според вещото лице. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице за изплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2021 г. и обезщетение по чл. 224 от КТ, тъй като не е взело предвид данните в представения по делото фиш за изплатено възнаграждение за м.10.2021 г.. За да уважи сезиралата го жалба срещу процесното разпореждане първоинстанционният съд е обосновал, че то е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР и в законоустановената форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Съдът е отделил спорното от безспорното, като е приел, че по делото не се спори, че И. Н. И. има право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, което е упражнил в законоустановения срок по чл. 25 от ЗГВРСНР, а спорен е единствено въпросът относно размера на гарантираното вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на И.. Посочено е, че към заявлението на ответника е приложена Справка по чл. 4 от Наредбата, която се установява, че е издадена на 21.03.2023 г., няма данни да му е била връчена, но след като е представена от него, следва да се приеме, че е уведомен за нея, като няма данни и да е била оспорена пред работодателя. Съдът е приел, че липсват данни контролните органи на НОИ да са оказали съдействие за правилното изготвяне и оформяне на справката, както и да са изискали доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 1 - 3 от Наредбата. На следващо място е установил, че не е извършена и задължителната проверка по изготвената Справка, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, като липсва съставен Констативен протокол относно верността на данните за вида и размера на гарантираните вземания на лицето. Няма данни и да е извършено съпоставяне на данните от приложените към заявлението-декларация документи с данните от Регистъра на осигурените лица и от Регистър Трудови договори , както изисква правилото на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, в т.ч. и от работодателя са подадени коригиращи декларации в изпълнение на дадените задължителни предписания. Не са представени и доказателства въз основа на какви документи е изведена информацията от контролните органи и дали те са проверили всички ведомости за заплати за относимия период съгласно чл. 22 от ЗГВРСНР. В оспореното разпореждане липсва указание и на каква база е изготвено. Липсва, каквото и да е изложение за това взето ли е предвид влязлото в сила съдебно решение с установеното в него и по какъв начин сумите в съдебното решение са относими към тези, отразени в разпореждането. Липсва и указание, взети ли са предвид и за кой период ведомостите за заплати на работодателя в съответствие с изискванията на чл. 3 от ЗГВРСНР. Предвид изложеното в мотивите на съдебното решение е посочено, че не е спазена задължителната процедура по Наредбата, което е довело до издаване на административен акт в противоречие с изискването на чл. 35 от АПК, както и че административният орган е допуснал неизпълнение на задълженията си по чл. 9 и чл. 36 от АПК, които му вменяват задължение да събере и оцени служебно всички необходими и относими доказателства за правилното установяване на вида и размера на гарантираното вземане на правоимащото лице. Липсата на изпълнена процедура и конкретно изложени мотиви е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Налице е противоречие в определените размери на гарантираното вземане на работника, като тези противоречия следва да бъдат изяснени преди постановяване на акта и да бъде ясно отразено на каква база е определен размерът на гарантираното вземане и при какви доказателства е сторено това. Административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон чл. 22 ЗГВРСНР. Актът е постановен и в противоречие с установения в чл. 5 от ЗГВРСНР принцип, че неправомерното поведение на работодателя не може да е причина за неизплащане на работника на гарантираните му от Фонда вземания. Поради това първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него акт и е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне, на когото е дал конкретни указания за извършване на изискуемите проверки по чл. 5 и чл. 9 от Наредбата (включително в масивите на НАП/НОИ и в счетоводството на работодателя) и едва, след като събере всички необходими доказателства по случая и ги съпостави, отчете и влязлото в сила съдебно решение на ПРС, да направи своите изводи относно вида и размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на правоимащото лице и периодите, за които се отнасят те, в съответствие със законовите ограничения по чл. 3 и чл. 22, ал. 1 и чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР, но при изричното указание за кой месец, на какво основание, какви ограничения са направени и да определи дължимата сума за изплащане при отчитане на наличните плащания за осигурителни вноски и данък върху дохода от страна на работодателя - осигурител съгласно чл. 10, ал. 3, т. 4 от Наредбата. Върховният административен съд шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Обжалваният съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Пловдив е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на приложимия материален закон, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях нормативна уредба. Касационната инстанция споделя мотивите на Пловдивския административен съд, с които са обосновани изводите му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Наведените от касатора възражения са неоснователни. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти. Установяването на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл. 4 ЗГВРСНР. В процесния случай административният орган не е съобразил влязлото в сила съдебно решение на Районен съд-Пловдив, а също така и данните в Регистъра на осигурените лица, определени за правно релевантни за възникването и упражняването на правото на гарантирано вземане от Фонда. Не е спазено изискването по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на данните от Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори". По делото липсват данни за извършени проверки в тези регистри и за съпоставка на резултатите по тях с подадените документи от И.. Липсва съставен констативен протокол относно верността на данните за вида и размера на гарантираните вземания на И., като правилно съдът е преценил, че като такъв не може да бъде възприет представения по делото КП от 30.03.2023 г., съдържащ общи данни за обстоятелствата по обявяване в несъстоятелност на КОД КОДА ЕООД, продължителността на упражняване на дейност на същото, дадени предписания на констатирани нередности и събрани писмени доказателства, но при липса на констатации досежно релевантните за спора обстоятелства. Липсва каквото и да е обсъждане на указанията дадени с отговор с вх. 4005-15-72#2/22.03.2023 г., касаещи необходимостта от съобразяване на решението на РС Пловдив. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административния акт е постановен в противоречие и с нормите на чл. 5 и чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР. В тази връзка е неоснователно твърдението в касационната жалба, че мотивите към акта могат да се извлекат от други документи в административната преписка. Това е възможно само в случай, че административния акт препраща към тези други документи и те съдържат някакво изложение за фактите относими към издадения административен акт. В случая, както бе посочено по-горе такова изложение липсва. Административният орган е нарушил основния принцип по чл. 9, ал. 2 от АПК - да се събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. Произнасянето на органа, трябва да е мотивирано въз основа на изясняването на всички изискуеми предпоставки и събрани доказателства съгласно нормативната уредба, което в случая не е извършено. Съдът е изложил мотиви за нарушенията на чл. 35 от АПК и е дал указания относно проверките, които следва да извърши административният орган след връщане на преписката за ново произнасяне. Налице е и несъобразяване с нормата на чл. 36 от АПК, регламентираща задължение за административния орган, относно събирането на доказателства. Горните обстоятелства подкрепят извода за незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на постановения съдебен акт. Възражението за неправилна преценка доказателствената стройност на Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове с изх. 1 от 21.03.2023 г., издадена от КОД КОДА ЕООД, е лишено от основание. Действително по делото е установено, че тази справка е представена от ответника по касацията и не е обжалвана от него пред работодателя, но по административната преписка липсват каквито и да е данни за уведомяването му за тази възможност. Освен това заедно със справката същият е представил и изпълнителен лист издаден от РС Пловдив, който явно опровергава данните по справката. Задължение на административния орган, съгласно чл.35 от АПК при тези противоречиви данни е да извърши необходимата проверка за изясняване на фактите по случая. От материалите по делото е видно, както бе посочено по-горе, че не е извършвана и задължителната проверка по изготвената справка съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Не става ясно, въз основа на какви документи е изведена информацията от контролните органи, че се дължи обезщетение единствено за периода октомври 2020 март.2021 г., след като е представен изпълнителен лист за неплатено възнаграждение за периода юли октомври 2021 г. Контролните органи на НОИ, освен че са били длъжни да изследват цялата счетоводна документация на работодателя за този период, за да установят какъв е действителният размер на гарантираните вземания на правоимащото лице и за кой период се отнасят те, са били длъжни да се съобразят и с постановения влязъл в сила съдебен акт. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че териториалното поделение на НОИ разглежда подаденото заявление-декларация и приложените към него документи, като ги съпоставя с данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица и от Регистър "Трудови договори". Безспорно е, че в случая административният орган не се е съобразил не само с влязлото в сила съдебно решение, но и с данните в регистъра на осигурените лица, определени за правно релевантни за възникването и упражняването на правото на гарантирано вземане от Фонда. По делото липсват данни за извършени проверки в тези регистри и за съпоставка на резултатите по тях с подадените документи от И.. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Като е отменил разпореждането и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на заплатената сума в размер на 633 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие, за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната пред ВАС адвокат е основателна, като съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. С оглед фактическата и правна сложност на делото възражението за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,