Решение № 9552 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2014 г.

Решение № 9552 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район, чрез пълномощника юрк. Анастасия Георгиева, срещу решение № 682 от 11 декември 2013 г., постановено по адм. д. № 803/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-432/23 ноември 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на РДНСК Южен централен район, чрез юрк. Анастасия Георгиева, е подал и частна жалба срещу определение № 51 от 09 януари 2014 г., постановено по адм. д. № 803/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е допълнено решение № 682 от 11 декември 2013 г., постановено по същото дело в частта му за разноските. Ответникът Васко Теодосиев Кръстев, чрез пълномощника си адв. Марияна Попова, намира подадените касационна и частна жалба за неоснователни. Подробни съображения за това излага в представени по делото 2 бр. писмени отговори и писмена защита. Претендира присъждане на направените пред тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двата оспорени съдебни акта са правилни. I. По касационната жалба: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Васко Теодосиев Кръстев срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-432/23 ноември 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: "Таванска плоча над трети етаж", находящ се в УПИ II-1175 в кв. 82 по плана на гр. Септември. Съдът е приел, че констатирания строеж е изпълнен въз основа на редовно издадени и влезли в сила архитектурен проект и разрешение за строеж, поради което е отменил оспорената пред него заповед. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. От данните по делото и неоспореното заключение на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че сградата във вида, в който е и понастоящем, е изградена през 1981 г. Установено е също така, че построената сграда, включително и процесната плоча над трети етаж, е осъществена съобразно одобрения на 06 октомври 1976 г. проект и издаденото на 11 октомври 1976 г. разрешение за строеж. При тези данни изводът на административния съд, че процесната плоча не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както е прието в оспорената заповед, а е изградена въз основа на влезли в сила строителни книжа, е законосъобразен. Правилно оспорената заповед е отменена. Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в заличаване на допуснат свидетел. Видно от изявленията на процесуалния представител на началника на РДНСК Южен централен район обстоятелствата, за установяването на които е бил призован свидетеля Марин Рачев, са били вече установени. Ето защо правилно съдът е заличил неявилия се свидетел. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба породи на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното от ответника искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Васко Кръстев направените пред касационната инстанция разноски в размер на 750 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. II. По частната жалба: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 682 от 11 декември 2013 г., постановено по адм. д. № 803/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-432/23 ноември 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район. С решението си съдът е осъдил административния орган да заплати на оспорващия разноски по делото общо в размер на 1400 лева. С молба от 27 декември 2013 г., подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложима в административното производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, пълномощникът на Васко Кръстев е поискал допълване на решение в частта му за разноските, като му бъдат присъдени и направените от него при първоначалното разглеждане на делото разноски. Съдът е намерил така подадената молба за основателна и с обжалваното определение е присъдил допълнително на Кръстев разноски в размер на 900 лева, направени при първоначалното разглеждане на делото. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, предл. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, на жалбоподателя се възстановяват разноските по делото от бюджета на органа, издал отменения акт. За да бъдат присъдени такива е необходимо страната, направила искане за това да е направила искане за това до приключване на устните състезания по делото и да е представила доказателства за реалното заплащане на разноските. Тези предпоставки за отчетени от административния съд, който обосновано е приел тяхното съществуване. Неосноветелни са възраженията на частния жалбоподател относно това, че при новото разглеждане на делото не се дължат разноските, направени при първоначалното такова. Тези възражения са вече обсъдени от административния съд, който законосъобразно е приел, че разноски се дължат при положителен за страната изход на спора за цялото производство по оспорването на административния акт. В този смисъл са и цитираните в частната жалба указания в отменителното решение на Върховния административен съд. С оглед горното обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,