Решение № 15958 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6638/2018 г.
ВАСII отделение19.12.2018 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1776/19.03.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 12310/2017 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15958 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6638/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Лазарова от [населено място], срещу решение № 1776 от 19.03.2018 година, постановено по адм. дело № 12310/2017 година по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № ДК-10-ЮЗР-77/24.08.2017 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, с която е отменено разрешение за строеж № 59/11.03.2011 г. на главния архитект на район "Витоша" – Столична община за "Плътна ограда с височина до 2. 20 м., дължина 132. 95 м., площ на разгъвка-291. 83 към регулационните граници на парцела, изцяло в него", находящ се в УПИ V-262, кв. 24 по плана на [населено място], м. "в. з. Киноцентър III част-разширение" и е обявена нищожността му, ведно с одобрените проекти. За да постанови този резултат, административният съд приема оспореното разрешение за строеж за нищожно като издадено в нарушение на принципа на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. По делото са събрани доказателства за предходно издадена и влязла в сила заповед № ДК-02-ЮЗР-63/16.11.2010 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж: "Масивна тухлена ограда", находяща се в УПИ V-262, кв. 24 по плана на [населено място], м. "в. з. Киноцентър III част-разширение", извършен от Ж. Лазарова. Установено е от съда, че този незаконен строеж не е премахнат, което възпрепятства издаването на процесното разрешение за строеж в същия имот. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящия състав. Законосъобразно и обосновано Административен съд София-град приема, че в дадения случай оспорената заповед на началника на РДНСК-Югозападен район е издадена от компетентен орган и в писмена форма с изискуемото съдържание, но неправилно издаденото разрешение за строеж и одобрените проекти, представляващи неразделна част от него не са обявени за нищожни, а са отменени като незаконосъобразни. При наличие на влязла в сила заповед за премахване на оградата, процесното разрешение за строеж не може да бъде издадено на никакво правно основание. Разрешение за строеж се издава за бъдещ строеж, който предстои да бъде изграден, каквато хипотеза в случая не е налице. С издаването му, както и с одобрените проекти за строежа, съществено се заобикаля закона, който не допуска одобряване и издаване на строителни книжа спрямо строежи, които са незаконни. За последните закона предвижда друг ред – възможност за узаконяване на основание § 127, ал. 2 и сл. ПЗР на ЗИДЗУТ, чрез издаване на акт за узаконяване, но не и възможност за одобряване на проекти и за издаване на разрешение за строеж на основание чл. 142 и чл. 148 ЗУТ. С оглед изложеното и като взе предвид, че не са налице релевираните в касационната жалба пороци, настоящият съд приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,