Решение № 15274 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2012 г.

Решение № 15274 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2012 г., VI о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Наталия Маринова Литова гр. Варна, подадена чрез упълномощения адв. Васил Литов, против решение № 1410 от 31.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1242 от 2012 г. на Административния съд - Варна. Касаторката моли обжалваното от нея съдебно решение да бъде отменено като неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения (сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК). Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Варна, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, Административният съд - Варна, е отхвърлил жалбата на Наталия Маринова Литова от Варна, срещу Решение № 5/19.03.2012 г. на Директора на РУСО - Варна, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, с което е отхвърлена жалбата й срещу мълчалив отказ на Ръководителя по плащането на обезщетенията и помощите в РУСО - Варна за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане. За да постанови решението си, Административният съд - Варна, е приел за безспорно, че жалбоподателката към датата на раждане на детето си - 05.05.2011 г. не се е намирала в трудови правоотношения и не е осигурявано лице, както и че предвид справка относно деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица, се установява, че липсват данни за лицето, т. е. то не се е самоосигурявало. Приел е също, че жалбоподателката не е представила болничен лист, въз основа на който да бъде изплатено исканото парично обезщетение, за нея не е налице и разрешен отпуск по чл. 163 от КТ, при който осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 преди раждането. Решението на Варненския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна не се спори, че жалбоподателката e била в трудови правоотношения с различни работодатели, като последно е била на работа и осигурявана до 26.09.2010 г. Не е спорно, че на 5.05.2011 г. жалбоподателката е родила детето Жасмина Василева Литова, видно от представен акт за раждане и епикриза. Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и неправилно прилагане на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (изм., ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) създава право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Следва изрично да се отбележи, че паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат по реда и при условията на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същата, паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане или трудоустрояване се изплащат при ползване на отпуск или трудоустрояване въз основа на болничен лист със задължително попълнени данни от осигурителя относно правото на парични обезщетения, а в настоящия случай няма нито твърдения, нито доказателства такива данни да са попълвани от осигурителя или представяни от жалбоподателката. Посочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,