Решение № 10658 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12708/2015 г.

Решение № 10658 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12708/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на "Л. Н. Б." АД, със седалище и адрес на управление гр. Б. против решение № 1301 от 24.07.2015 г., постановено по адм. дело № 666/2015 г. по описа на Административен съд - Б. /допусната поправка в годината на образуване на делото и постановяване на решението с решение № 1423/8.10.2015 г./. С доводи за неправилност на решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост се претендира отмяната му със законните последици. Ответникът не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество- неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу решение № 32-24988/11.02.2015 г. на началника на М. Б., потвърдено с решение № Р-132/3.04.2015 г./32-59813 на директора на Агенция "Митници", с което е определена данъчната основа при внос на стоките, поставени под митнически режим допускане за свободно обращение и крайна употреба, с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз /код 4500/ по ЕАД 14BG001013Н0000018; ЕАД 14BG001013Н0000042 и ЕАД 14BG001013Н0000109, и е определен размера на дължимия ДДС. П. е, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 30 от ППЗМ и във вр. с чл. 6 от Регламент 2913/92 и чл. 19 от ЗМ, при спазване на административно-производствените правила и нормите на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Възраженията за допуснати административни нарушения по чл. 84в, ал. 4-7 ЗМ са възприети като неоснователни, тъй като се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ, поради което и органа е действал при обвързана компетентност и в съответствие с императивните норми на чл. 78, ал. 3 от Регламент 2913/92, така и чл. 84, ал. 3 от ЗМ. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорни са по делото обстоятелствата по дължимостта на определеното задължение за ДДС и реалното му заплащане. Оспорването е досежно коректността на начисляване на ДДС по всяка от ЕАД 14BG001013Н0000018, ЕАД 14BG001013Н0000042 и ЕАД 14BG001013Н0000109,последиците-двойно плащане и съответствието с целта на закона и изискванията по чл. 6 АПК. В тази връзка е обоснован извода на административният съд за наличие на две влезли в сила решения на началника на М. Б. за недължимо заплатен от жалбоподателя ДДС по реда на чл. 56 ЗДДС и чл. 217 от Регламент 2913/92., т. е. не е налице твърдяното преуреждане на вече приключили публичноправни отношения по установяване, начисляване и събиране на ДДС. С. заплащане на дължимият размер на ДДС не е коректно и не преклудира възможността за проверка изпълнението на всички изисквания за поставяне на стоката под режим 4500. В хода на проверката е установено, че разходите за обработка на кораби по фактури № 665/30.06.2014 г. и № 675/31.07.2014 г., са включени в данъчната основа при внос на стоките, декларирани с ЕАД 14BG001007Н0021985 и ЕАД 14BG001013Н00000050, НО подадени както следва: първата- пред МП "П. Б. център" с код BG001007, а втората- пред МП "Нефтопристанище" с код BG001013. Безспорно в хода на извършената повторна проверка е установено, че митнически режим с код 4500 е приложен на основата на непълни данни, което сочи на задължение за митническите органи, произтичащо от чл. 78, ал. 3 от Регламент 2913/92 и чл. 84, ал. 3 от ЗМ да вземат необходимите мерки -определяне на нова данъчна основа на внасяните стоки съобразно новоустановените обстоятелства, т. е. при обвързана компетентност. Обоснован е и извода на съда за липса на нарушение на административната процедура от категорията на съществените /по чл. 84в, ал. 4-ал. 7 от ЗМ/, тъй като в случая е проведено различно производство- повторната проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ, при която не е изискуемо издаването на заповед за възлагане. Неоснователен е касационният довод за противоречие на процесния административен акт с целта на закона по чл. 1 ЗДДС и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като в ЗДДС се съдържа изрична норма /чл. 55, ал. 1, т. 2 /, конкретизираща облагането с ДДС-определяне на нова данъчна основа/, а принципа на чл. 6 АПК за съразмерност е приложим при оперативна самостоятелност, но не и при обвързана компетентност на административния орган. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, а касационната жалба-без уважение като неоснователна. Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са заявени надлежно от ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение