Решение № 1312 от 7.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Токуда Банк" АД, гр. София, чрез процесуален представител срещу решение 3346/17.05.2022 г. по адм.дело 2582/2022 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на "Токуда Банк" АД срещу решение 90/11.02.2020 г. по преписка 232/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материално правно незаконосъобразно, иска отмяната му. отмяна на решението на КЗД. В касационната жалба се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в последвалите я писмени бележки се заявява отказ от претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - КЗД, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба - А. Джумалиева, не взима становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С оспореното решение на КЗД е установено, че "Токуда Банк" АД, гр. София, чрез неосигуряване на достъпна архитектурна среда до негов офис в гр. Плевен, ул. "Данаил Николаев" 6, затруднява достъпа на лица с увреждане и намалена подвижност в нарушение на чл.5 във връзка с пар.1, т.7 и т.8 от ДР на ЗЗДискр., на основа на признак "увреждане," на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. на основание чл. 80, ал.2 ЗЗДискр. и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. му е предписано в едномесечен срок от съобщаване на решението да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до обекта. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото съдът е приел, че Комисията правилно е взела решение, предвид събраните в административното производство доказателства и относно субектите, които могат да носят отговорност за нарушение на чл. 5 ЗЗДискр. при осъществена дискриминация за изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. АССГ се е позовал на легалната дефиниция на достъпна среда, дадена в пар.1, т.2 от ДР на Наредба РД-02-20-2/26.01.21 г., като е посочил, че е в тежест на субекта, предлагащ обществена услуга, да осигури достъпната архитектурна среда. АССГ е приел, за установен, че достъпът до обекта е чрез стъпала и липсата на помощни средства за тяхното преодоляване обуславят липса на свободен достъп за лицата с увреждания, което нарушението пряка дискриминация по признак увреждане съобразно чл. 4, ал. 2 вр. чл. 5 ЗЗДискр. поради липсата на достъпна архитектурна среда (чл. 5, предл. последно ЗЗДискр.). Наложената имуществена санкция е в минимален размер, която е съразмерна предвид обстоятелството, че нарушението е първо. Решението е правилно като краен резултат. Правилно административния съд се е позовал на изискването за достъпност на архитектурната среда, което е въведено с чл.9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания (Конвенцията, ратифицирана със закон на 26.01.2012г., ДВ (бр.12/10.02.2012г.), съгласно която норма държавите, ратифицирали конвенцията са длъжни да предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Тези мерки включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ. Обоснован е изводът на АССГ, че офисът, в който дружеството предоставя услугите си, свързани с банкова дейност и който е бил обект на проверка, е публично място, поради което задължението да осигури безпрепятствен достъп на лица с увреждания до него е на банката, независимо от качеството й на наемател на сградата. Правилно административният съд е приел, че за да е архитектурно достъпно помещението е необходимо до него да има безпрепятствен достъп, който не зависи от помощта на друго лице. Член 5 ЗЗДискр. определя като дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а не невъзможността за ползването на услуга. До всяко помещение, в което се предоставят публични услуги, следва да има достъп на всички лица. Облигационните отношения между лицето, предоставящо публичната услуга и собственика на помещението, в което се предоставя тази услуга (както е в процесния случая), относно това кой следва да осигури достъпната архитектурна среда са ирелевантни за обективния факт на неизпълнение на законовото задължение за осигуряване на достъпна среда. Задължението за достъпност на средата е за лицето, което предоставя услугите си на публично място. То следва да осигури достъпна архитектурна среда до мястото, където предоставя услугите. Съобразени са и легалните дефиниции на достъпна среда, дадени в § 1, т. 2 от Наредба 4/09 г. (отм. ДВ, бр. 12 от 12.02.21 г., в сила от 13.03.21 г.), действаща към датата на решението на комисията, както и в сега действащата Наредба РД-02-20-2/26.01.21 г., които са идентични. Съгласно чл.57, ал.2 от Закона за хората с увреждания достъпността на съществуващите сгради за хората с увреждания следва да бъде осигурена чрез прилагане на технически, организационни мерки или чрез спомагателни средства и пособия. Дружеството не е доказало да е предприело каквито и да е било от трите вида мерки, които да улеснят достъпа на хора с определени видове увреждания до публичните услуги, предлагани в процесния офис, за част от които не му е необходимо съгласието на наемодателя, изискуемо при реконструкция. Отделно от това, видно от чл. 4 на представения договор за наем, първоначалният ремонт и преустройство са били извършени от наемателя, като банката се е била задължила да го извърши в пълно съответствие със законоустановения ред. Нормата на чл. 4 ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане". Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. По смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. При липсата на осигурен свободен достъп на лица с намалена подвижност, вкл. лица с двигателни увреждания до помещението, в което се предоставя банковата услуга, е налице предоставяне на услуга при по-неблагоприятни условия на основата на защитения признак "увреждане". Хората с увреждания не могат да получат услуга предоставяна на публично място по начин, който да не ги дискриминира, защото не могат да ползват услугата самостоятелно и независимо от волята на друг субект, по простата причина, че нямат осигурен достъп до помещението, в което се предоставя тази услуга. В обекта липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, вкл. такива с двигателни увреждания. Както в производството пред КЗД, така и при съдебното обжалване, отразените в протокола факти относно липсата на достъпна архитектурна среда, не са оборени. Поради това настоящата инстанция намира за безспорно установена липсата на достъпна архитектурна среда в процесния обект. Нарушението правилно е квалифицирано от КЗД и АССГ, като пряка дискриминация по признак "увреждане", съобразно чл. 4, ал. 2 и чл. 37, във вр. с чл. 5 ЗЗДискр. Наложената имуществена санкция е към минимума и не са налице основания за намаляването и, а даденото предписание е съобразено с нормата на чл.47, т.4 ЗЗДискр. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение