Решение № 3803 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13776/2015 г.

Решение № 3803 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13776/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" против решение по адм. д. № 2355/2015 г. по описа на Административен съд С.- град. И. отмяна на решението с оплакване за неправилност поради материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретно навежда доводи за неприложимост на чл. 116 от ЗДАНС, защото разпоредбата има действие занапред и не се прилага за юридически факти, които са се проявили след влизането й в сила. В случая служебното правоотношение не е прекратено от председателя на ДАНС, а от министъра на вътрешните работи, който е възстановил служителя на работа. Пар. 2, ал. 2 от ПЗР на ЗДАНС посочва, че ДАНС е правоприемник на активи и пасиви, архив и личен състав, съответно персонал и другите права и задължения на посочените структури, вкл. Национална служба "Сигурност" в МВР. Към 1.01.2008 г. К. Ф. не е част от личния състав на НСС-МВР и служебното му правоотношение не е висящо. Уволнението му е отменено с решение № 10357/24.07.2014 г. на ВАС, влязло в сила на 17.12.2014 г., действа занапред и има сила за страните по делото- чл. 177, ал. 1 от АПК, а председателят на ДАНС не е бил страна по делото. С отмяната на заповедта се възстановява правоотношението с министъра на вътрешните работи предвид чл. 232 от ЗМВР, който е назначил Ф. със заповед № К-321/4.02.2015 г. Затова отменителното решение на съда, с което преписката е върната за ново произнасяне е неправилно, още повече, че по чл. 166 от ЗДАНС срокът е 2- месечен, а не 14-дневен. Иска отмяна и в частта, в която са присъдени разноски. О. К. Г. Ф. оспорва касационната жалба. Позовава се на § 2 от ПЗР на ЗДАНС, защото ДАНС е правоприемник на НС "Сигурност", а чл. 153, ал. 2 от АПК обхваща и съдебните производства. Производството по оспорване на уволнението е висящо от 12.09.2003 г. до окончателното му приключване 17.12.2014 г. Като последица от отмяната на уволнението е възстановяване на положението към 27.06.2003 г. и затова към влизане в сила на ЗДАНС на 1.01.2008 г. ответникът твърди, че е бил в служебно правоотношение с НС "Сигурност" -МВР. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба като се позовава на чл. 116 и § 2, ал. 2 и § 3, ал. 3 от ЗДАНС. Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 6056 от 14.10.2015 г. по адм. д. № 2355/2015 г. по описа на АССГ е отменен отказ на председателя на ДАНС да възстанови К. Г. Ф. на предишната или равна по степен длъжност след признаване на уволнението му за незаконно. Мотивите са, че оспорващият е бил инспектор в Национална служба "Сигурност" при МВР и е уволнен със заповед № К-1831/27.06.2003 г. на министъра на вътрешните работи, но с решение № 16195 от 24.07.2014 г. по адм. д. по описа на ВАС, пето отделение, заповедта е отменена. Установено е, че са подадени две заявления за възстановяване подадени до министъра на вътрешните работи и до председателя на ДАНС, като министърът на вътрешните работи със заповед № К-321/4.02.2015 г. е възстановил на работа Фазлийски. Съдът приема, че отказът на председателя на ДАНС по заявление вх. № РД-8709/19.12.2014 г. обективиран в писмо № ЧР-234 от 10.02.2015 г. е незаконосъобразен, защото по силата на § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗДАНС ДАНС е правоприемник на НС "Сигурност". Служителите, какъвто е К. Ф. до уволнението си, работили в НС "Сигурност" са преназначени в ДАНС автоматично и в случай, че Фазлийски е работил там, той също би бил преназначен. С отмяната на заповедта за уволнение е възстановено старото правно положение положение и следователно назначението следва да стане в структурата правоприемник. Решението е материално незаконосъобразно. Относно допустимостта на жалбата е имало спор, приключил с отменително определение № 6527/3.06.2015 г. по адм. д. № 6059/2015 г. на ВАС, пето отделение. Към момента на влизане в сила на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" на 1.01.2008 г., служителят е с прекратено служебно правоотношение. С решение № 50/11.10.2004 г. по адм. д. № С-65/2003 г. Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на Ф. против заповед № К-1831/27.06.2003 г. на министъра на вътрешните работи, с която е уволнен и решението е оставено в сила от петчленен съдебен състав по адм. д. № С-4/2005 г. по описа на Върховния административен съд. Национална служба за сигурност става основно структурно звено в системата на МВР като Национална служба "Сигурност" на МВР след отмяната на Закона за Националната служба за сигурност с § 2, т. 3 от ПЗР на ЗМВР, ДВ бр. 122/97 г., предвид чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗМВР, ДВ бр. 122/97 г., отм. ДВ бр. 30/ от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г, . К. Ф. е бил инспектор в НС "Сигурност" на МВР. С изчерпване на инстанционния съдебен контрол, спорът е приключил и към 1.01.2008 г., когато влиза в сила ЗДАНС, ДВ бр. Обн., ДВ, бр. 109 от 20.12.2007 г., не е имало висящност нито на служебни правоотношения на служителя с МВР, в какъвто смисъл е защитната теза на ответната страната, нито на съдебно производство по оспорване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение.. Заповедта за уволнение е отменена в производство по адм. д. № 16 195/2013 г. по описа на ВАС, пето отделение, като висящността на спора е резултат от решение на ЕСПЧ по дело "Фазлийски срещу България" от 16.04.2013 г. и отмяна по реда на чл. 239, т. 6 от АПК на влязло в сила съдебно решение с решение № 15662/26.11.2013 г. по адм. д. № 13 460/13 г. по описа на 7-чл. състав на ВАС. П. всички дела- адм. д. № 13 460/13 г. по описа на 7-чл. състав на ВАС и по адм. д. № 16 195/2013 г. по описа на ВАС, пето отделение, на ответната страна е конституиран и участвал издателят на заповедта министърът на вътрешните работи. Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" не е конституиран по § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗДАНС вр. с чл. 153 от АПК. Правният спор по делото е за кого възниква задължението да възстанови на работа К. Г. Ф. след отмяната на заповедта за уволнение № К-1831/27.06.2003 г. на министъра на вътрешните работи. Настоящият съдебен състав приема, че задължението е на министъра на вътрешните работи и същият е издал облагоприятстващ индивидуален административен акт заповед № К-321/4.02.2015 г. и е възстановил служителя на подходяща за него длъжност. Следва да се прави разлика между сила на пресъдено нещо на решението, действие и изпълнение на съдебното решение. Силата на пресъдено нещо забранява на съда да пререшава вече разрешен спор с влязъл в сила съдебен акт. В чл. 177, ал. 1, изр. 1 от АПК законът казва, че решението има сила за страните по делото, защото само те могат да влияят на съдържанието на решението. Съдебното решение, предвид чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК има действие по отношение на всички, когато административният акт е отменен или изменен. В случая с решението е отменена заповед за уволнение, следователно съдебният акт е конститутивен и с обратна сила отпада разпореденото прекратяване на служебно правотношение. Действието на съдебното решение означава правна задължителност за съобразяване от останалите органи на власт с настъпилата материалноправна промяна. Но не означава, че за всеки административен орган към когото се обърне К. Ф. ще има задължението по чл. 232 от ЗМВР да изпълни съдебния акт и да го възстанови на работа при подадено заявление. Съгласно чл. 153, ал. 2 от АПК, когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е създаден негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите административни актове орган. А когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентния орган- чл. 153, ал. 3 от АПК. В случая министърът на вътрешните работи не е закрит орган, но компетентността му да прекратява служебни правоотношения на служители от НС "Сигурност" е отнета поради преминаване на службата с целия персонален състав към ДАНС. П. новото разглеждане на спора и вече при действието на ЗДАНС, председателят на ДАНС не е конституиран по § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗДАНС като ответник. Затова влязлото в сила отменително решение не поражда за него задължение да възстанови служителя на работа. Като е приел друго съдът е постановил незаконосъобразно решение, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде отменено, а жалбата на К. Ф. да бъде отхвърлена като неоснователна. Направено е искане за присъждане на направени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Видно от представените пред двете инстанции пълномощни, процесуалният представител на председателя на ДАНС не е юрисконсулт, а експерт- служител с юридическо образование. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК в полза на страната се присъжда адвокатско възнаграждение, когато е защитавана от юрисконсулт, каквато не е настоящата хипотеза. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение