Решение № 15451 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7462/2010 г.

Решение № 15451 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7462/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Юри Светославов против решение № 237/26.03.2010 г. по адм. д. № 121/2010 г. на Административен съд - София област като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във вр. с чл. 63, ал. 4 и чл. 269 ЗМВР, съдът е отхвърлил жалбата на Юри Светославов против заповед за задържането му № 28/31.01.2010 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР - Самоков по изложени съображения, че е издадена от компетентния по чл. 53, ал. 2 ЗМВР административен орган и в съответствие с материалноправните предпоставки, посочени в чл. 63, ал. 1 ЗМВР - наличие на данни, обуславящи предположение, че лицето може да е извършило престъпление по чл. 325, ал. 1 НК в конкретния случай. Решението е правилно и е постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил следващия се съдебен контрол на оспорената заповед в съответствие на критериите, посочени в чл. 146 АПК като съдът е изложил изключително подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при безспорно установените в административната преписка данни, че е налице предположение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК от жалбоподателя заедно с други лица. Тези данни обуславят целта на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР - да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Безспорно е установено, че с поведението си жалбоподателят, неговият баща и останалите лица, доведени от него са предизвикали побой и други непристойни действия с лица от лифта, които са мотивирали полицейските органи да приложат принудителната административна мярка. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че принудителната административна мярка спрямо непълнолетни. В разпоредбата на чл. 63 ЗМВР не се съдържа забрана в тази насока както правилно съдът е изложил съображения за този довод. Законосъобразно съдът не е възприел довода на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 64 ЗМВР е неприложима при образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя с постановление № 158/10/31.01.1010 г., поради което компетентен да постанови задържане е само прокурорът. Както правилно е приел съдът, характерът на мярката "задържане под стража" е мярка за неотклонение и се прилага спрямо лице в качеството на "обвиняем", а мярката на чл. 63 от ЗМВР е административна мярка за принуда, която се прилага при данни, обуславящи предположение, че лицето, спрямо което се прилага е извършило престъпление. По изложените съображения, Върховният административен съд, III отделение