Решение № 7463 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11003/2016 г.

Решение № 7463 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11003/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д., от гр. Д. против решение № 790/2.08.2016 г. по адм. дело № 492/2016 г. на Административен съд С.-област. Поддържаните от касатора и относими касационни основания са за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба - директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 790/2.08.2016 г. по адм. дело № 492/2016 г. Административен съд С.-област е отхвърлил оспорването по жалба на В. Д. Д., от гр. Д. срещу разпореждане № 4506-40-12 от 26.04.2016 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". Присъдил е разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По делото е установено, че жалбоподателят е работил по трудово правоотношение с "Алрава" ЕООД, гр. Д., считано от 26.03.2013 г. до 24.03.2016 г., когато последното е било прекратено от работодателя поради обявяването му в несъстоятелност. С решение № 297 от 16.02.2016 г. Софийският апелативен съд е вписал в Търговския регистър на 24.02.2016 г. обстоятелствата досежно откритото производство по несъстоятелност. Постановено е било прекратяване на дейността на предприятието, а производството по несъстоятелност е било спряно поради недостатъчност на имуществото на търговеца за покриване на разноските. Със заявление вх. № 4502-22-2 от 6.04.2016 г. до директора на ТП на НОИ - С. област Димитров е поискал да му бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) като е приложил справка за начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове. Видно от констативен протокол КГ-5-22-00127734/18.04.2016 г. при проверка, която е била извършена по реда на чл. 5 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност, контролните органи на ТП на НОИ са установили, че няма данни за начислени трудови възнаграждения на работниците в "Алрава" ЕООД, гр. Д. през периода 1.01.2015 г. - 24.02.2016 г., който попада в приложното поле на чл. 22 и чл. 23 ЗГВРСНР. При проверката не са били налични първични счетоводни документи (хронологични и аналитични ведомости, отчети за приходи и разходи, данъчни декларации), доказващи наличието на начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и/или парични обезщетения за периода. Установено е било, че трудовите възнаграждения са били начислявани до 31.12.2014 г. В хода на съдебно производство са били изискани документи от търговското дружеството "Алрава" ЕООД, гр. Д., за спорния по делото период 1.01.2015-24.02.2016 г. Постъпили са "ведомости" за периода август 2015 - януари 2016 г., в които е било посочено месечното възнаграждение на Д., начисления, удръжки, вкл. и че отработеното от него възнаграждение му е било изплатено в брой. Изискани са били такива доказателства и от НАП - С. област, които са представили справка - данни за осигуряването по БУЛСТАТ за периода 1.01.2015 г. - 29.02.2015 г., справка данни за осигуряване на Димитров за периода 1.01.2015 г. - 29.02.2015 г. и задължителни предписания № ЗД-1-22-00140098 от 31.05.2016 г. на контролен орган на ТП на НОИ. Съгласно чл. 3 ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислените и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Правото на гарантирано вземане възниква при кумулативното проявление на предпоставките по чл. 4 ЗГВРСНР изразяващи се в наличие на трудово правоотношение или прекратено такова през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по откриване на производство по несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. При изследване фактическия състав от нормата съдът обосновано е приел, че жалбоподателят не е имал начислени трудови възнаграждения за релевантния период. Доказателствата сочат, че такива са били начислявани до 31.12.2014 г. Данните за времето след 2014 г. също не подкрепят твърденията за начислени и неизплатени възнаграждения. Приложените към касационната жалба писмени доказателства, касаят нови фактически установявания във връзка с предмета на спора пред първоинстанционния съд и са недопустими по аргумент от чл. 219, ал. 2 АПК. Непълнотата на доказателствата не е сред касационните основания за контрол на първоинстанционните съдебни решения. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение