Решение № 12518 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6043/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. срещу Решение 693/07.05.2025 г., постановено по адм. дело 353/2024 г. на Административен съд Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени оспореното решение и да постанови друго по същество на правния спор, с което да бъде отменен административния акт, обжалван пред първоинстанционния съд. От К. Д. К. е подадена и частна жалба срещу Определение 773/22.05.2025 г. и Определение 694/07.05. 2025 по адм. д. 353/2024 г. на АС Ямбол. ПРетендира се и тяхната отмяна, а в условията на евентуалност да бъде постановено друго определение, с което доплащането на сумата от 280 лв. за съдебно - икономическа експертиза да бъде възложено на ответника Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Ямбол (ТП на НОИ Ямбол). Ответникът директорът на ТП на НОИ Ямбол, чрез главен юрисконсулт С. Михова, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Възразява срещу подадената частна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Счита частната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Адм. дело 353/2024 г.по описа на АС - Ямбол е образувано след отмяна на Решение 184 от 02.02.2024 г. по адм. дело 334/2023 г. на АС - Ямбол с Решение 11304 от 22.10.2024 г. по адм. дело 2490/2024 г. на ВАС, с което са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Във връзка с дадените от касационната инстанция указания по делото е назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза (СИЕ). В заключението към нея е прието, че за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. съществуват ведомости за заплати, в които е записано, че К. К. е Изпълнителен директор на Кимко АД. Съгласно справката за Данни на осигуряването на физически лица по ЕГН за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.2001 г. се вижда, че за лицето има данни до 31.01.2001 г., след този период, считано от 01.02.2001 г., съдружникът в дружеството е с Прекъсната дейност . Не се установява за лицето да са подадени данни с декларация Образец 1 Данни за осигуреното лице в РУСО - Ямбол и ТД на НАП - Ямбол за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. с вид осигурен 10 (за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества). При извършената проверка за внесени осигурителни вноски във фондовете на ДОО е констатирано, че няма внесени осигурителни вноски за работници и служители за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г., както и че няма внесени лични осигурителни вноски за работници и служители върху изплатен ФРЗ за същия период. Въз основа на изложеното вещото лице е дало заключение, че след като няма подадена информация в персоналния регистър за конкретното лице с ЕГН и ЕИК на дружеството и задължителните осигурителни вноски не са внесени, няма основание съответният период, в случая 01.02.2001 г. - 31.12.2007 г., да се приеме за осигурителен стаж. Така даденото заключение съдът е кредитирал изцяло като компетентно изготвено, подробно и обосновано. С обжалваното решение АС Ямбол е отхвърлил жалбата на К. Д. К. против Решение 2153-28-41/30.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане 2113-28-355#7 от 02.10.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Ямбол, с което на касатора е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови този краен резултат първоинстанционният съд е приел, че доказателствата по делото недвусмислено сочат, че за лицето не са подавани данни от страна на дружеството Кимко АД като осигурено лице и в информационната система/регистрите на НОИ не се съдържат данни за внесените и/или дължими осигурителни вноски за спорния период. Посочил е, че по пенсионната преписка не са представени изискуемите съгласно чл. 41, ал. 1 от НПОС документи за установяване на осигурителен стаж за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. времето, през което се твърди лицето да е осъществявало трудова дейност в качеството му на изпълнител по договор за управление и контрол в Кимко АД. Обосновал е правен извод, че въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед приложимата нормативна уредба пенсионният орган законосъобразно не е зачел осигурителния стаж и доход на К. К. за процесния период. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Ямбол и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По делото не е спорно, че за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. К. К. фигурира в представените от осигурителя ведомости за заплати с вписани длъжности изпълнителен директор и ПСД на ИД и е с начислени и изплатени възнаграждения. Считано от 01.01.2000 г. осигуряването на лицата, работещи като изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, независимо дали собствеността на търговското дружество е държавна, общинска или частна, се провежда до 31.12.2002 г. по реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО, а от 01.01.2003 г. - по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. По този ред се осигуряват управителите, прокуристите, изпълнителните директори, членовете на съвета на директорите, на управителните и на надзорните съвети и контрольорите, включително като членове на контролни съвети. Считано от 01.01.2007 г. по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се осигуряват и изпълнителите по договори за управление и контрол на ЕТ и управителите на неперсонифицираните дружества, а от 01.01.2014 г. и управителите на клоновете на търговските дружества и на ЕТ. До 31.12.2006 г. включително изпълнителите по договори за управление и контрол на ЕТ и управителите на неперсонифицираните дружества, съответно до 31.12.2013 г. управителите на клоновете на търговски дружества и на ЕТ, подлежат на задължително осигуряване при условията за лицата, работещи без трудово правоотношение (по чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО), съответно - като работници или служители, при условие, че с тях са сключени трудови договори или по реда на чл. 405а от КТ е обявено съществуването на трудови правоотношения. От 01.01.2000 г. данните за осигуряването на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се подават с попълнен код 10 в т. 12 Вид осигурен на Декларация обр. 1, като се спазват указанията за попълване на декларацията за тези лица. През всички посочени по - горе периоди на осигуряване, за да бъде признато съответното качество на лицето като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество или на ЕТ, е необходимо да е налице съответното вписване в търговския регистър (ТР) (на вписване в ТР не подлежат само контрольорите, включително като членове на контролни съвети). При липсата на вписан в ТР трудов договор въз основа, на който да се приеме, че касаторът е назначен на длъжността Изпълнителен директор на Кимко АД и подадена Декларация обр. 1, код 10 , процесният период не следва да се зачита за осигурителен стаж, както правилно е приел и АС -Ямбол. Върховният административен съд е имал възможността нееднократно да се произнесе, че едно от условията, на които трябва да отговаря лице, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, както и че за целите на социалното осигуряване, в понятието "трудова дейност" се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Не се установява касаторът да е осъществявал дейност по управление и контрол в процесния период. Надлежното упражняване на управленческите и представителни функции на лицето са обусловени от вписването на законоустановените данни в ТР, което в настоящия случай за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г. не е сторено. Лице, което не е вписано в ТР, не може да упражнява трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество, включваща управленчески и представителни функции и като правна последица - да подлежи на осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. (В същия смисъл виж решение 4573 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. 14622/2019 г., VI о., решение 10815 от 06.08.2020 г. по адм. д. 638/2020 г., VІ о., решение 4573 ОТ 16.04.2020 г. по адм. д. 14622/2019 г., VІ о. и решение 15852/21.12.2017 г. по адм. д. 4364/2017 г. на ВАС, VI о.). Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Същевременно, в чл. 41, ал.1 от НПОС изрично е регламентирано, че осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговските дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от НООСЛБГРЧМЛ, приета с ПМС 30/2000 г., се установяват с осигурителни книжки, в които се посочва времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31.12.2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. По този начин доказването на осигурителния стаж на управителите на търговски дружества с осигурителна книжка е регламентирано в действащото след 2000 г. законодателство, приложимо в случая. По делото са налице данни, че от страна на лицето е подадено Заявление вх. 4004-28-28 от 15.03.2023 г. за заверка на осигурителната му книжка за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. По заявлението е постановен отказ за заверка на осигурителна книжка с изх. 1019-28-65#3 от 19.05.2023 г., основан на отразените в Констативен протокол КП-5-28-01341589 от 21.04.2023 г. констатации и на резултатите от извършени в информационните масиви на НОИ проверки. В случая законовите изисквания не са били изпълнени от лицето, тъй като е декларирал, че освен ведомости, договор и устав не разполага с други счетоводни документи, доказващи осигурителен стаж и доход за спорния период. Предвид изложеното и с оглед представения като доказателство по делото констативен протокол, имащ характера на официален удостоверителен документ по реда на чл. 179 от ГПК, обвързващ съда с доказателствената си сила, правилно е заключението, че на К. К. не следва да бъде зачетен осигурителен стаж за периода от 01.02.2001 г. до 31.12.2007 г., поради невнесени авансови осигурителни вноски. Сочените обстоятелства се потвърждават и от приетата по делото СИЕ, по която категорично се установява, че има начислени, но няма внесени осигурителни вноски за работници и служители по параграфа на работодателя. Предпоставките за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са уредени в чл. 68, ал. 1 от КСО, съгласно който това право се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65- годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65- годишна възраст. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от КСО уточнява, че от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Заложените материалноправни основания за минимална възраст и осигурителен стаж в хипотезите по чл. 68, ал.1 и 2 от КСО са в кумулативно единство и отсъствието на едно от тях препятства възникването на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Събраните по делото доказателства категорично сочат, че към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия - 10.05.2023 г., касаторът е имал навършена възраст от [възраст] и е отговарял на изискването на чл. 68, ал. 1 от КСО за навършена възраст, но за придобиване право и отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде доказано и наличието на втората кумулативна предпоставка - наличие на осигурителен стаж в размер на 39 години и 6 месеца, за което липсват доказателства. Приемайки, че за периода 01.02.2001 г. - 31.12.2007 г. (06 години и 10 месеца) на К. К. не следва да бъде зачетен осигурителен стаж и доход, първоинстанционният съд правилно е приложил относимата към случая нормативна уредба. Не се споделя и направеното възражение за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция (чл. 221, ал. 2 предл. второ от АПК). Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на оспореното съдебно решение, същото следва да бъде оставено в сила. Във връзка с подадената частна жалба срещу Определение 694/07.05.2025 г. и Определение 773/22.05.2025 г. по адм. д. 353/2024 г. на АС Ямбол, съдът взе предвид следното: С Определение 694/07.05.2025 К. К. е осъден да внесе по сметката за вещи лица на АС - Ямбол сумата от 280 лв., представляваща довнасяне по депозит за СИЕ и определена в открито съдебно заседание от 15.04.2025 г. Следва да се има предвид, че определението за разноски, постановено в условията на чл. 77 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, не подлежи на самостоятелно обжалване при условията на чл. 229, ал. 1 от АПК. Това е така, защото с въпросното определение не е разрешен спорът по същество, то не прегражда развитието на производството по делото, респ. не е посочено в процесуалния закон като акт, подлежат на отделна проверка от решението по делото. Въпреки това то представлява акт, който може във всеки един момент да бъде изменен или отменен от същия съд, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск (така чл. 253 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК). Възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски и тази съдебна преценка не подлежи на обжалване (чл. 75 от ГПК). Страната няма възможност да оспори възнаграждението на вещото лице, което вече е определено от съда, а е имала възможност да се откаже от експертизата и да не плати депозита, който е наречен депозит (не е определена окончателна сума), именно заради гаранционната му функция, че ще бъде заплатена и остатъчната стойност на експертизата. В тази връзка първостепенният съд е пропуснал да съобрази, че по същество с частната жалба срещу Определение 694/07.05.2025 г. е направено искане за оттеглянето му (чл. 253 от ГПК). След като оспореният съдебен акт не прегражда по- нататъшното развитие на производството (което е приключило с постановено решение), а в нормите на чл. 75 - 77 от ГПК, приложими субсидиарно по препращащата норма на чл. 144 АПК, не е изрично предвидено, че постановеното определение подлежи на обжалване, частната жалба се явява недопустима на основание чл. 236 във вр. чл. 215, т. 4 от АПК. В случая не става дума за възлагане на направени от страните по делото разноски, което съдът може да осъществи само във връзка с изрично предявено и ограничено от срок искане или в производство по чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. С обжалваното Определение 694/07.05.2025 г. разноски по делото не са възложени, а е разпоредено принудителното събиране на определеното възнаграждение за вещо лице, след като при служебна справка е установено, че сумата не е довнесена. От друга страна Определение 773/22.05.2025 г. по същество представлява произнасяне по реда на чл. 253 от ГПК. Следователно, процесните определения не подлежат на обжалване и по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, тъй като с тях не се допълва решението по делото в частта относно разноските. С оглед изложеното частната жалба се явява подадена срещу съдебни актове, които не подлежат на оспорване и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК следва да се остави без разглеждане, както и да се прекрати производството по делото в тази му част. При този изход на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото. Касаторът следва да заплати на ТП на НОИ Ямбол град сумата от 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен, шесто отделение,