Решение № 5739 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6716/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Подуяне на Столична община, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Захариев, срещу решение 2994 от 04.05.2023 г., постановено по административно дело 2384/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена заповед РПД23-РД09-4/03.01.2023 г. на същия административен орган, с която е наредено да се изпълни принудително преместване на ИУМПС (излязло от употреба моторно превозно средство) - лек автомобил Мерцедес Ц 180 , с регистрационен номер [рег. номер], черен цвят, собственост на Д. Хаджиев, паркиран върху територия общинска собственост с местоположение гр. София, [жк], [адрес], и превозното средство да се транспортира до център за разкомплектоване на ИУМПС. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението да бъде отменено и да се потвърди процесната заповед, за чиято законосъобразност навежда доводи. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски, изразяващи се в платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В случай, че касационната жалба бъде оставена без уважение и насрещната страна ползва услугите на адвокат, моли да бъдат намалени исканите от опонента разноски в частта относно адвокатското възнаграждение до минимален размер, определен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът Д. Хаджиев от гр. София, действащ чрез пълномощника адвокат Михайлов, в писмен отговор аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението потвърдено. Възвежда претенция за присъждане на сторените разноски за производството пред настоящата инстанция за заплащане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага атакувания с нея съдебен акт да бъде отменен като неправилен. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до материалната й незаконосъобразност, които е основание за нейната отмяна. Законосъобразен е изводът му, че предвидената процедура в Наредбата на Столичния общински съвет за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община (НУОПОЧТСО), е нарушена, не са изпълнени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК за събиране на доказателства от административния орган за установяване на характеристики на описания автомобил като излязло от употреба моторно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1, б. б от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и на § 2, т. 7, б. б от ДР на НУОПОЧТСО, съответно представлява отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Действително след извършена проверка от комисия по чл. 46, ал. 1 от НУОПОЧТСО е съставен съгласно чл. 46, ал. 2 от същата наредба констативен протокол на 05.09.2022 г., в който обаче техническото състояние на паркирания на общински терен автомобил е охарактеризирано като добро , а преценката, че процесното МПС е излязло от употреба, се базира на приетото от кмета на района в заповедта (без да са събрани към момента на издаването й доказателства в това отношение), че не е заверен знака за технически преглед повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед, но в протокола на комисията няма отбелязване дали са изминали изискуемите от приложимата нормативна уредба три месеца от изтичане на валидността на годишния технически преглед, нито пък такива данни за изтекъл ГТП има в приложената справка за МПС. Едва след издаване на заповедта такава проверка е извършена от органа, но от нея е установено, че процесният автомобил е преминал ГТП. От съществено значение за законосъобразността на издадения административен акт е и фактът, че няма доказателства (липсва снимка) по административната преписка къде е залепен описаният в протокола от 05.09.2022 г. и задължителен в такива случаи стикер-предписание за преместване на автомобила и в какъв срок, считано от кога. Допуснатите процедурни нарушения са съществени, тъй като засягат правилността на извода на административния орган за наличие на основания за издаване на заповед за принудително преместване на автомобила на площадка за съхранение и рециклиране. Тези нарушения са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Изводът на първоинстанционния съд за противоречие на заповедта с приложимите материалноправни норми също следва да бъде споделен. Правилно и в съответствие с доказателствата е преценено, че заповедта за принудително преместване на излязло от употреба моторно превозно средство в център за разкомплектоване, е издадена без да са установени обстоятелства, които да характеризират описания в заповедта лек автомобил като излязъл от употреба. При правилно тълкуване на нормата на § 1, т. 1, б. б от ДР на НИУМПС и на § 2, т. 7, б. б от ДР на НУОПОЧТСО е преценено, че описаният в заповедта автомобил няма качеството на отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и че не са установени обстоятелствата, изброени във визираните легални дефиниции за определяне на автомобила като излязъл от употреба. Критериите на посочените разпоредби следва да се тълкуват във връзка с останалите норми на цитираните наредби и формулираните в тях цели за предотвратяване образуването на отпадъци от МПС и постигане на определените нива за повторната употреба и рециклиране, повторна употреба и оползотворяване на ИУМПС, както и за ограничаване на обезвреждането им. От изложеното е видно, че в случая не е установено, че процесният автомобил е ИУМПС, съответно не са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения пред АССГ индивидуален административен акт, с който е наложена процесната принудителна административна мярка. Като е стигнал до краен правен извод в същия смисъл и е отменил процесната заповед Административен съд София-град е постановил решение в съответствие с приложимата нормативна уредба, което поради това следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. От друга страна, касаторовото възражение по смисъла на нормата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, приложима в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, за прекомерност на заплатеното от опонента му по делото адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора, и направеното в тази връзка искане за намаляването му, е частично основателно. Съобразно критериите, заложени в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, този размер следва да бъде редуциран до сумата от 1000 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение