Решение № 8460 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10160/2014 г.

Решение № 8460 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10160/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Валери Стоянов Стоянов, срещу Решение № 328 от 10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 13 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пазарджик (АСПк), в частта, с която предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Община Пазарджик да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдените 2000,00 лв. до претендираната сума от 10000,00 лв., е отхвърлен. Моли се осъждането на ответника да му заплати претендираната сума изцяло, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2013 г. В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, в обжалваната част, е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че при постановяването му съдът не е съобразил съществувалите лични и колегиални отношения между Стоянов, от една страна, и Т. Попов (кмет) и Х. Харалампиев (председател на Общинския съвет), участвали в приемането на незаконосъобразното решение, от друга страна. Именно поради тези отношения, според касатора, негативните изживявания са в по- голяма степен и по - голям интензитет от обичайните. Наред с това, съставът на АСПк не е отчел, че решението на общинския съвет е засегнало и правата на настоящия касатор, които имал във връзка с влезли в сила съдебни решения за продължаване на конкурсна процедура по отношение на други седем офиса. Като се позовава на практика на АСПк и на ВАС, за която твърди, че е относима към настоящия казус, поддържа, че с обжалваното решение не е определен размер на обезщетението по справедливост. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита с приложени към нея доказателства. Ответникът Община Пазарджик оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Подадената от Община Пазарджик касационна жалба срещу решението, предмет на касационна проверка, в частта, с която предявеният от Стоянов пред АСПк иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата в размер на 2000,00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.10.2013 г., е оставена без разглеждане, върната е и производството по делото в тази част е прекратено с влязло в сила Определение № 11660 от 3.10.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по настоящото дело. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението, в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В производство по чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съставът на АСПк е разгледал предявения от Стоянов иск срещу настоящия ответник по касация за присъждане на сума в размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Решение № 204 от 31.10.2013 г. на Общински съвет - Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.10.2013 г. до окончателното й изплащане. Осъдил е Община Пазарджик да заплати на Стоянов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2013 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска за разликата до пълния размер на претендираното обезщетение от 10000,00 лв. и е осъдил ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10,00 лв. - разноски по делото. Както се посочи, решението, в осъдителната му част е влязло в сила. Предмет на касационното производство е решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 2000,00 лв. до предявения размер от 10000,00 лв., тоест спорът е относно размера на дължимото обезщетение. Видно от материалите по първоинстанционното дело и постановеното решение, производството по предявения иск е било отделено от съдебното производство по обжалване на административния акт (Решение № 204 от 31.10.2013 г. на Общински съвет - Пазарджик). Било е спряно, а впоследствие - възобновено след приключване на съдебното му оспорване с влязло в сила съдебно решение, с което решението на общинския съвет е обявено за нищожно. Първоинстанционният съд е приел за установено, че с административния акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищеца - Решение № 204/31.10.2013 г. на Общински съвет - Пазарджик е открита процедура за продажба по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) на общински нежилищен имот, невключен в имуществото на общински търговски дружества, който се използва за стопански цели, а именно: поземлен имот с идентификатор 55155.501.669, с административен адрес: гр. Пазарджик, п. к. 4400, ул. "Хан Крум" № 1, с площ от 1034 кв. м., ведно със сграда с идентификатор 55155.501.669.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.669, с административен адрес на сградата: гр. Пазарджик, п. к. 4400, ул. "Хан Крум" № 1, със застроена площ от 116 кв. м., брой етажи 2. Решението на общинския съвет е обявено за нищожно по предявено от Стоянов и други лица оспорване, с Решение № 50/6.02.2014 г., постановено по адм. дело № 839/2013 г. по описа на АСПк, оставено в сила от Върховния административен съд (ВАС) с Решение № 6471/14.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3530/2014 г. По делото било установено, че ищецът е имал признати приватизационни права по отношение на офис № 1 от сградата, посочена по-горе - с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. дело № 472/1996 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е отменен мълчаливия отказ на Общински съвет - Пазарджик по молби, подадени от Стоянов и Табаков за закупуване на офиса по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП, отм.) и преписката е върната на органа за произнасяне при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на решението. Прието е, че в изпълнение на съдебното решение, Общински съвет - Пазарджик е бил длъжен да продължи приватизационната процедура за продажба на офиса, вместо което е приел решение, с което е открита нова приватизационна процедура за продажба на сградата и имота (която процедура междувременно е приключила с обявяване на купувач и сключване на договор с него). Прието е, че административният орган не се е съобразил с влязъл в сила съдебен акт, което е мотивирало съда да обяви нищожността на Решение № 204/31.10.2013 г. на Общински съвет - Пазарджик, на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Като съобразил, че се претендират вреди от акт, който е бил обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение и въз основа на показанията на свидетелите, съдът намерил предявеният иск за допустим, а разгледан по същество за частично основателен. Преценил е, че от събраните по делото доказателства се доказва наличието на всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Направил е извод, че решението на Общински съвет - Пазарджик сериозно е накърнило правната му сфера, като е засегнало признато на ищеца по съдебен ред право да закупи офис, в който дълги години упражнява професията си като адвокат. Приел е, че откриването на изцяло нова приватизационна процедура по отношение на целия имот, в който се намира този офис, е причинило на ищеца твърдените от него негативни изживявания, предвид което за доказана е намерил и пряката и непосредствена причинна връзка между нищожното решение на общинския съвет и настъпилите неимуществени вреди. Твърдените от Стоянов неимуществени вреди в резултат на нищожното решение на общинския съвет, първоинстанционният съд намерил за доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели Валентин Стоянов Табаков и Йорданка Василева Стоянова, доколкото и двамата свидетели установяват, че след приемане на решението на общинския съвет ищецът е преживял негативни емоции - гняв, възмущение, напрежение, разочарование, чувство на несигурност, нервност, което довело до понижаване на жизнения му тонус, оказало е влияние върху цялостното му емоционално състояние, отразило се е негативно на съня му, който се разстроил, не спял по цели нощи, наложило се да взима лекарства за сън, понижила се като цяло работоспособността му, а в отношенията с членовете на семейството му, както и при работа с клиенти, като адвокат, станал раздразнителен, нервен и сприхав. Определил е размерът на обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - по справедливост. В тази връзка е направил извод, че справедливият размер за обезщетяване на негативните емоционални последици от нищожния акт е в по-нисък размер от претендирания от Стоянов, тъй като макар действително той да е преживял негативни емоции, те не са се отразили значително на психо-емоционалното му състояние и поведение. Поради това е уважил частично предявения до размера на 2000,00 лв. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, в отхвърлената част, е правилен и обоснован на приобщените по делото относими доказателства. С исковата молба, по която е образувано производството пред АСПк, след отделянето на иска от разглеждането на жалбата на Стоянов срещу Решение № 204 от 31.10.2013 г. на Общинския съвет - Пазарджик, ищецът е претендирал заплащането на обезщетение в размер на 10000,00 лв. за претърпени от него неимуществени вреди от посоченото решение. В нея са въведени твърдения, че решението на Общински съвет - Пазарджик му е причинило неимуществени вреди - възмущение и гняв от неговата незаконосъобразност, заради потъпкване на правата на Стоянов по предложение на кмета Т. Попов и нарушаването на няколко съдебни решения (посочени в исковата молба), както и заради негативните изживявания, свързани с процедурата по оспорването на това решение. Тези вреди ищецът оценил на 10000,00 лв., които претендира, ведно с лихвата от 31.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Поискал е допускането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при довеждане за установяване изложеното в исковата молба относно претърпените неимуществени вреди и професионалното минало на кмета, което искане е конкретизирано от Стоянов в негова молба от 31.05.2014 г. - показанията на свидетелите се ангажират с оглед претърпените вреди и причинната връзка между тях и "отмененото решение". Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване. Съдът дължи произнасяне в рамките на твърденията, направени в исковата молба. Вредите са елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и наличието им не се презюмира, само поради наличие на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на администрацията, а подлежат на доказване, заедно с останалите елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 ЗОДОВ. Задължението да ги докаже в исковото производство е на ищеца. В случая източникът на претендираните вреди е обявеното за нищожно с влязло в сила съдебно решение, решение на общинския съвет. Твърденията на ищеца досежно вида и характера на претърпените от него вреди, очертаващи предмета на доказване, въведени в исковата молба, са за изпитани гняв и възмущение от нищожното решение, с което са потъпкани правата на ищеца и са нарушени няколко съдебни решения, както и заради негативните преживявания във връзка с неговото обжалване. В рамките на очертания предмет на доказване и като е взел предвид относимите доказателства, съдът е изследвал спорния въпрос досежно претърпените от ищеца вреди и причинно - следствената връзка с обявения за нищожен административен акт. Като е обсъдил относимите към твърденията на Стоянов показания на свидетелите и при съобразяване чл. 52 ЗЗД, е определил размер на обезщетение, който да му бъде заплатен за претърпените вреди. В този смисъл неоснователни са възраженията на касатора, че "...решението щеше да е друго", ако съдът беше обсъдил доводите му, свързани с това, че незаконосъобразният административен акт е взет с участието на кмета Т. Попов, юрист по образование, бивш съдия и бивш адвокат, и председателя на общинския съвет Х. Харалампиев, юрист по образование, адвокат, чл. на Висшия адвокатски съвет, с които Стоянов имал добри лични и колегиални отношения, предвид което било естествено негативните изживявания да са в по-голяма степен и с по - голям интензитет от обичайните. Такива твърдения (освен посочването, че Попов е юрист, бивш съдия и бивш адвокат) не са въведени от ищеца нито в исковата молба, нито по - късно в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Едва в представената по делото след последното съдебно заседание писмена защита от ищеца се навеждат твърдения в тази насока, но те правилно не са били взети предвид от първоинстанционния съд. Наред с това, дори при отчитане тези взаимоотношения, определеното от първоинстанционния съд обезщетение се явява адекватно по размер. Действително в исковата молба ищецът е посочил, че обсъжданото решение на общинския съвет противоречи на редица влезли в сила съдебни решения, по силата на които следвало една от канторите да бъде продадена на него и В. Табаков по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.), а за другите офиси следвало да се продължи конкурсната процедура. Размерът на обезщетението за претърпените от Стоянов вреди, определен от първоинстанционния съд не е обоснован изрично и с отражението на този факт и приведените доказателства в тази насока. Въпреки това настоящият съд намира, че правилна и в съответствие чл. 52 ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е преценката на първоинстанционния съд досежно размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди. Този размер се явява адекватен на характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на търпените преживявания от увредения, както и на общественото възприемане на справедливостта и икономическото положение в страната. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, в отхвърлената част, е правилен и обоснован на приобщените по делото доказателства. Така определеното обезщетение е достатъчно, за да възмезди претърпените от Стоянов неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от обявения за нищожен административен акт. В този смисъл то се преценява от настоящия състав като паричен еквивалент на претърпените вреди, тоест определено е като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички приети по делото доказателства, но в случая това не води на извод за допуснато от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на решението. Подробно обсъдени и взети предвид са от съда именно относимите към твърденията на ищеца, наведени в исковата молба, показания на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на тяхното обсъждане съдът е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Фактите, които касаторът поддържа в представените по настоящото дело писмени бележки, че се установяват от необсъдените от състава на АСПк писмени доказателства, се явяват неотносими, доколкото не са твърдени от ищеца в исковата молба и са били извън предмета на доказване. Касационното оплакване, че съдът не е съобразил цитирана в жалбата съдебна практика е неоснователно, доколкото същата не е задължителна. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението на АСПк, в обжалваната част е правилно постановено. Затова, като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила, в обжалваната част. В осъдителната си част то е влязло в сила, доколкото производството по подадената касационна жалба от Община Пазарджик е прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,