Решение № 807 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2008 г.

Решение № 807 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "София Консултинг Груп"ООД, чрез пълномощника си адв. Драгнева, срещу Решение от 16.05.2008 г., постановено по адм. д. № 02524/06 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Административно отделение (АО), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Данъчно ревизионен акт (ДРА) № 1106/30.12.2005 г., издаден от Анита Христова Славова, ръководител на екип в ДП-"Изток"при ТДД-гр. София, потвърден на основание чл. 156 ал. 4 ДОПК от Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП, гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано - отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че по всички доставки са налице законовите предпоставки по чл. 64 и чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Счита, че неправилно съдът е приел, че допуснатите в хода на ревизията процесуални нарушения при извършване на насрещна проверка на доставчика, не са съществени и нямат за последица незаконосъобразност на ДРА. Позовава се на факта, че двете дружества- доставчик и получател по процесните доставки се представляват от едно и също физическо лица, което е било известно на данъчните органи. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответника по жалбата Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, чрез проц. Си представител юрк. Мирчева излага подробни съображения досежно правилността на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ДРА No 1106/30.12.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. София, ДП-"Изток", мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП, гр. София, в частта на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 07.2003, м. 11.2003и м. 12.2003 г. в размер на 2 901.58 лв. по доставки на "Експерт тим-София консултинг груп" ООД, гр. София. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания ДРА е издаден въз основа на надлежно възложена данъчна ревизия и при спазване на процедурата по издаването му. От обективна страна съдът е приел, че в хода на ревизията при извършена насрещна проверка на доставчика "Експерт тим-София консултинг груп" ООД не е открит представител на декларирания адрес. Изготвено е искане за представяне на документи, което е връчено по реда на чл. 50 ДПК (отм.). От приетата по делото, неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е установено, че вещото лице е извършило проверка на представените по делото писмени доказателства и тези в счетоводството на жалбоподателя. Вещото лице е дало заключение, че данъчните фактури са заведени съгласно изискванията на ЗСч. и ЗДДС, отразени са по счетоводните сметки в счетоводството на жалбоподателя и отразени в подадените данъчни декларации за процесните периоди. За доставчика"Експерт Тим"ООД същите са отразени в дневниците по продажбите и декларирани в декларациите по ЗДДС. От правна страна съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4 т. 4 ЗДДС (отм.) и на жалбоподателя следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като доставчикът не е начислил данъка в предвидените в този закон случаи и не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчния орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, когато за това е уведомен по реда на ДПК (отм.). Решението е правилно, като следва да се изложат допълнителни доводи. Съгласно разпоредбата на чл 65, ал 4, т. 4 ЗДДС данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи че доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-процесуалния кодекс. В конкретния случай доставчикът не е бил надлежно уведомен по реда на чл. 50 от ДПК (отм.), чрез връчване на искането да бъдат представени от него документи и обяснения към данъчното му досие. Съгласно разпоредбата на чл. 50 ал. 3 от ДПК (отм.) връчването на искане за представяне на документи става чрез прилагане към данъчното досие, когато лицето, обявено за получаване на данъчни съобщения, данъчният субект, неговият представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на данъчния адрес след щателно и документирано издирване от данъчните органи, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба, посоченото обстоятелство се установява с подписа на връчителя и поне на един свидетел, който не е данъчен служител, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и прави бележка за това в разписката или с документ, изходящ от пощата. В конкретния случай, както е приел и СГС, обратната разписка до адреса на доставчика е върната с отметка "непотърсен", а не "непознат", "преместен на друг адрес" или по друг начин да бъде установен релеватния факт на ненамиране на данъчния адрес. Неправилно СГС е приел, че това нарушение не е от категорията на съществените, респ., че са налице материално правните предпоставки на чл. 65 ал. 4 т. 4 от ЗДДС. (отм.). Въпреки констатираното нарушение на процедурата по връчване на съобщение чрез прилагане към данъчното досие по реда на чл. 50 от ДПК (отм.), съгласно разпоредбата на чл. 130 ал. 1 от ДПК (отм.) съдът не разполага с процесуална възможност за отмяна на ДРА на това основание, а е длъжен да се произнесе по същество, относно спорното материално право. За да е налице право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставка, следва да са изпълнени кумулативните предпоставки, визирани в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Необходимо е да е налице облагаема доставка и данъка по нея да е начислен от регистрирано по този закон лице, най-късно към датата на издаване на данъчната фактура. Безспорно в хода на ревизията, административното и съдебното обжалване от касатора не са представени доказателства, че данъка по облагаемата доставка е начислен като задължение към бюджета. Това обстоятелство не е установено, чрез проверка в счетоводството на доставчика и от приетото заключение на ССЕ. Факта на наличие предпоставките на чл. 64 от ЗДДС (отм.) е положителен и касатора се позовава на него, поради което и негова е доказателствената тежест да го установи, с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка - декларация. Съгласно НС данъкът се отразява по сметка 453 "Разчети за данък добавена стойност" и чрез нея регистрираните лица отчитат сметните си взаимоотношения с държавния бюджет. Към сметка 453 се откриват сметки 4531 - начислен данък за покупките, 4532 начислен данък при продажбите, 4538 - данък за възстановяване и 4539 - данък за внасяне. Всички изисквания относно начисляването на данъка са дадени кумулативно. Проверката в счетоводството на доставчика следва да се извърши в цялост с оглед на визираното в чл. 81, ал. 1 от ДПК (отм.), а именно, че вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите доказателства по данъчната преписка. За да се установи дали данъкът е начислен за отделна доставка е необходимо да съвпадат кредитните обороти на сметка 4532 от оборотната ведомост за периода с данъка, отразен в Дневника за продажбите и справката декларация. Необходимо да се съпостави аналитичната отчетност на счетоводна сметка 411 по отделни клиенти с аналитичната отчетност по сметка 4532 по отделни доставки. Като се обсъдят тези документи в съвкупност и се съпостави съдържащата се в тях информация едва тогава могат да се направят изводи дали ДДС е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Заключението на вещото лице изготвило ССЕ е само въз основа писмените доказателства по делото без осъществена проверка в счетоводството на доставчика, поради което правилно съдът е приел, че не е установен факта на начисляване на данъка. Недоказана от касатора е останала и втората кумулативна предпоставка на чл. 64 ал. 1 от ЗДДС (отм), а именно дали доставката е реална, за да е облагаема по смисъла на чл. 64 ал. 1 т. 3 от ЗДДС. Доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е прехвърляне на собственост върху стока или други вещи права върху стока, извършването на услуга срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. Както правилно е приел съдът, в хода на съдебното производство не са представени доказателства относно реалност на доставките по процесиите фактури - договори, анекси, приемо-предавателни протоколи, както и че доставчика е разполагал с необходимата техническа и кадрова обезпеченост да извърши доставката, като е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. Липсва процесуална възможност, обсъждани от вещото лице доказателства, но не представени и приети по делото да бъдат кредитирани от съда. С оглед на изложеното е неоснователен довода, свързан с необоснованост на обжалваното решение. Съдът е изложил подробни доводи какви факти е приел за установени, въз основа на кои доказателства и е достигнал до съответните правни изводи. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, касаторът следва да заплати на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение