Решение № 648 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7245/2018 г.

Решение № 648 от 15.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7245/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Медея" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик срещу решение № 277 от 27.04.2018 г., постановено по адм. д. № 91/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, І състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на издадените административни актове. Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пазарджик, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на "Медея" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик против решение № 1012-12-132 #1 от 2.01.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-12-00332663 от 27.10.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение на НОИ гр. Пазарджик. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба. При преценката на оспореното решение при условията на чл. 218, ал. 1 АПК, с оглед посочените в касационната жалба пороци и служебната проверка на приложението на материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК, въз основа на доказателствата по първоинстанционното дело, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: "Медея" ООД е представило в Териториално поделение на НОИ гр. Пазарджик болнични листове за Т. Дрангажов за периодите от 27.03.2013 г. до 28.04.2013 г.; от 10.06.2013 г. до 11.07.2013 г.; от 26.11.2013 г. до 28.12.2013 г.; от 12.05.2014 г. до 20.06.2014 г.; от 21.06.2014 г. до 20.07.2014 г.; от 21.07.2014 г. до 19.08.2014 г.; от 20.08.2014 г. до 18.09.2014 г. и от 19.09.2014 г. до 18.10.2014 г., по които дружеството е подало декларации по чл. 3, ал. 1 НИИПОПДОО (в сила до 31.12.2015 г.), че лицето е осигурено за риска "общо заболяване". Обезщетенията за временна неработоспособност са били изплатени. Дружеството е подавало декларация образец № 1 от м. януари 2010 г. до м. юли 2013 г. само за Т. Дрангажов, а от м. август 2013 г. до извършване на проверката за Т. Дрангажов и за П. Дрангажова, като заявеното осигуряване е до максималния размер на осигурителния доход за съответната година, без да са внасяни осигурителни вноски. При извършената от ТД на НАП гр. Пловдив - Офис Пазарджик проверка, въз основа на запитване вх. № 30723 от 11.11.2014 г. на ТП на НОИ гр. Пазарджик, е получено писмо № 30723#5 от 23.01.2015 г., с което органите по социално осигуряване са уведомени, че от задълженото лице са подавани отчетни регистри по ЗДДС - СД и дневници за периода м. януари 2010 г. - месец ноември 2014 г., като декларациите са с нулеви стойности, с изключение на м. януари, февруари, април и май 2010 г., а за периода 2010 г. - 2013 г., в ГДД по ЗКПО са декларирани нулеви приходи. Във връзка с проведеното от жалбоподателя по първоинстанционното дело оспорване на писмото на ТД на НАП гр. Пловдив - Офис Пазарджик, с определение от 27.02.2018 г., съдът е изискал от този административен орган писмени доказателства. В резултат на определението, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив - Офис Пазарджик е представил годишните данъчни декларации на дружеството по чл. 92 ЗКПО за периода 2010 г. - 2014 г., които потвърждават казаното в писмо № 30723#5 от 23.01.2015 г., включително и за данъчната 2014 г., за която ГДД е подадена на 31.03.2015 г. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е установено Дрангажов да е започнал да извършва трудова дейност, за която твърди, че е осигуряван. Този извод кореспондира доказателствата по делото, които са събрани при отсъствие на процесуални нарушения. Административният орган е изискал от ТД на НАП гр. Пловдив - Офис Пазарджик данни относно дейността на дружеството, провел е ревизионно производство, приключило с ревизионен акт за начет № РА-5-12-00320936 от 3.10.2017 г., в което производство не е установено "Медея" ООД да е осъществявало търговска дейност, като казаното се отнася и до Т. Дрангажов, в качеството му на съдружник и управител - осигурен по трудово правоотношение. Отчитани са разходи единствено за заплати и за осигурителни вноски на това лице и на П. Дрангажова, които не са внесени. Трудовите възнаграждения са начислени, но не са изплатени - виж анализ към ревизионния акт. Констатирано е също така, че по посочените в акта болнични листове на Дрангажов е заплатена сумата 13 384. 51 лв., представляваща обезщетение за временна неработоспособност, за възстановяне на която и за начислените по ревизионния акт лихви в размер на 4712. 12 лв., е издадено разпореждане № РЖ-5-12-00332663 от 27.10.2017 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Териториално поделение НОИ гр. Пазарджик. Последното е потвърдено с решение № 1012-12-132 #1 от 2.01.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Пазарджик. Релевираните едва пред настоящата инстанция оплаквания, че последното решение е нищожно, тъй като ревизията е обхванала период от 2010 г. до 24.07.2017 г., без да се съобразява с давностите срокове, е неоснователно, тъй като не съществува забрана за извършване на проверки и ревизии за минало време, а давностните срокове са относими към възможността органите на НОИ да възстановят във фондовете си неправилно извършените осигурителни разходи. В решението на първоинстанционния съд са изложени мотиви, че в случая давностните срокове са започнали да текат от 1.01.2014 г. и петгодишния срок по чл. 115, ал. 1 КСО не е изтекъл. В случая заповедта за възлагане на ревизия е от 24.07.2017 г. и неоснователно е твърдението на касатора, че процесните вземания на НОИ за главницата и лихвите, са погасени по давност. Административният орган доказва съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване на оспорения административен акт с административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложима в административния процес по силата на чл. 144 АПК, предвижда, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Ето защо се приема, че липсват твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно доказателствената тежест в процеса. По първоначалното дело е установено, че Т. Дрангажов е получил обезщетение за временна неработоспособност в размер на процесната главница, без да е осъществявал трудова дейност. Наличието на трудови договори е само предпоставка за посочената дейност. По първоинстанционното дело не е установено след сключване на трудовите договори лицето да е престирало труд по смисъла на чл. 1 КТ, да му е изплащано трудово възнаграждение и за него да са внасяни осигурителни вноски. В същия смисъл е и решение № 15925 от 19.12.2018 г., постановено по адм. д. № 7247/2018 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение, което касае спор между същите страни относно задължителни предписания № ЗД-1-12-00322970 от 9.10.2017 г. за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 КСО с код за вид осигурен "01" за Т. Дрангажов, за периода от м. януари 2010 г. до м. ноември 2014 г. Тези предписания са дадени във връзка със същия ревизионен акт за начет № РА-5-12-00320936 от 3.10.2017 г. са представени и по адм. д. № 91/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик (лист 134), но по жалбата на дружеството срещу тях не е бил налице влязъл в сила съдебен акт. От деловодната система на ВАС се установява, че жалбата на "Медея" ООД срещу цитираните предписания е била отхвърлена с решение № 274 от 26.04.2018 г., постановено по адм. д. 98/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, което решение е оставено в сила с решение № 15925 от 19.12.2018 г. по адм. д. № 7247/2018 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО (в редакцията в сила от 01.01.2011 г.) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Тази разпоредба следва да се тълкува и прилага във връзка с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, в редакцията в сила от 01.01.2010 г. Според последната "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Текстът на чл. 10 КСО, в сила от 01.01.2010 г., изрично сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно една от основните характеристики на осигуреното лице е осъществяването на трудова дейност, каквато по отношение на Т. Дрангажов не е доказана. Представените от касатора два броя епикризи от 2018 г., заповед от 22.08.2018 г., констативен протокол от 28.08.2018 г. и задължителни предписания от 28.08.2018 г., не са относими към спорните правоотношения, предвид посочените в тях периоди. По изложените в тези мотиви съображения се приема, че постановеното от Административен съд - Пазарджик решение не страда от твърдяните от "Медея" ООД отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. По аргументи от чл. 143, ал. 1 и 4 АПК, разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,