Решение № 5359 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2021 г.

Решение № 5359 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2021 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО, Наредбата) при район "Искър" чрез юрисконсулт Т. С., срещу решение № 7044 от 07.12.2020 г., постановено по адм. дело № 6577/2020 г. от Административен съд София-град. С него по жалба на Р. С. е отменено решение по протокол № 205/26.05.2020 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район "Искър", с което е отказано на Р. С. да бъде включена в картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Сердика" - Столична община (СО), и преписката е върната на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО към СО, район "Искър" за ново произнасяне по заявлението на Р. С. С касационната жалба се твърди нарушение на съдопроизводствените правила и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на отменено решение по протокол № 205/26.05.2020 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район "Искър". Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Р. С. чрез адвокат П., в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че липсват касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в настоящия състав от четвърто отделение намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на Р. С. срещу решение по протокол № 205/26.05.2020 г. на Комисията по чл. 10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО, назначена със Заповед № РИС19-РД91-103/29.11.2019 г. на кмета на Столична община, район "Искър", с което е постановен отказ да включи в картотеката на нуждаещите се от жилище на СО, район Искър семейството на Р. С. С обжалваното решение № 7044 от 07.12.2020 г., постановено по адм. дело № 6577/2020 г. от Административен съд София-град е отменено решение по протокол № 205/26.05.2020 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район "Искър", с което е отказано на Р. С. да бъде включена в картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Сердика" - Столична община (СО), и преписката е върната на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО към СО, район "Искър" за ново произнасяне по заявлението на Р. С. За да постанови този резултат съдът е счел, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата, право да кандидатстват за настаняване под наем в жилища по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата имат семейства или домакинства, които не са прехвърляли имоти по т. 2, 3 или 4 на други лица през последните десет години, с изключение на прекратяване на съсобственост, прехвърляне на идеални части на трето лице или дарение в полза на Столична община. Извел е извод, че за да бъде постановен отказ за картотекиране на заявителката, е необходимо не само да е установена прехвърлителна сделка на недвижимия имот през последните 10 години, но същият следва да е бил годен за постоянно обитаване, тъй като е част от фактическия състав на посочената норма /съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 във вр. с т. 2 от Наредбата/. Съдът е посочил, че, за да се приеме, че заявителката не отговаря на изискванията за настаняване под наем съгласно Наредбата, следва са се установи не само наличието на прехвърлителна сделка по отношение на недвижим имот, но и да се установи, че имотът е бил годен за постоянно обитаване. В обжалваното решение според съда, липсват каквито и да било мотиви, че продаденият от жалбоподателката и от нейния съпруг имот е бил годен за постоянно обитаване, като не са събрани такива доказателства и в хода на административното производство. Посочено е, че понятието "годни за постоянно обитаване" следва да се тълкува не само съобразно състоянието на жилището като сграда/ с оглед на санитарни, строителни или други изисквания/, но и и във вр. с чл. 17 от Наредбата, определяща нормите за жилищно настаняване. Ответникът не е извършил преценка дали продаденият от жалбоподателката и съпруга й имот е бил годен за постоянно обитаване. Тази преценка е била дължима, след като в обжалваното решение ответникът сам се е позовал на продаденото от жалбоподателката и нейния съпруг жилище и на пречката по чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Решение е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за липса на дадени указания от първоинстанционния съд относно разпределянето на доказателствената тежест между страните. Напротив, видно от разпореждане № 5431 от 20.07.2020 година, съдът изрично указал на административния орган, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в това число, че същият е издаден от компетентен орган и че е спазена процедурата по издаване на акта. На следващо място, съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от НРУУРОЖТСО в районните администрации по настоящ адрес на лицата и членовете на семействата (домакинствата) им, които отговарят на условията по чл. 5, се съставят и поддържат картотеки за настаняване под наем в общински жилища, като включването в тях е въз основа на решение на комисия. Според разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата, право да кандидатстват за настаняване под наем в жилища по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата имат семейства или домакинства, като в ал. 2 са посочени условията, на които те трябва да отговарят, а именно: 2. не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване или право на ползване върху тях, на територията на Столична община и в районите на населени места от 0 до 3 категория включително, определена в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в Република България; 3. не притежават незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на територията на Столична община, в районите на населени места от 0 до 3 категория включително; в курортните зони и комплекси и във вилните зони към тях; земи до 10 км от морската брегова ивица; 4. не притежават фабрики, работилници, магазини, складове за търговска и стопанска дейност или идеални части от такива имоти, в районите на населени места от 0 до 3 категория включително; 5. не са прехвърляли имоти по т. 2, 3 или 4 на други лица през последните десет години, с изключение на прекратяване на съсобственост, прехвърляне на идеални части на трето лице или дарение в полза на Столична община. В тази връзка, правилно е прието от съда, че с оспореното решение е отказано настаняване на семейството на Р. С., като е посочено, че съпругът на Е. Ю. /дъщеря на заявителката/ притежава имот, годен за обитаване на територията на Столична община с адрес град София, [адрес]. От приложения по делото нотариален акт се установява, че посоченият имот с площ от 25, 92 кв. метра е собственост на Е. Ю., който не е член на домакинството на С.. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата: "Семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак; а "Домакинство" са съпрузите, ненавършилите пълнолетие низходящи, възходящите и пълнолетните низходящи, които живеят с наемателя, както и братята и сестрите, които не са встъпили в брак. Предвид горното правилно е прието, че не може да се приеме, че Е. Ю. е член на домакинството на С., тъй като липсват доказателства същият да живее със заявителката и останалите членове на нейното домакинство. Освен това, не е взето предвид и че площта на имота, притежаван от Ю., е 25, 92 кв. м., поради което същият не отговаря за задоволяване на потребностите на 4 членно домакинство, съобразно и чл. 17 от Наредбата и за което е подадено заявлението от Р. С. Освен това, липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на мотивите, че посоченият имот е годен за обитаване. Ето защо настоящата инстанция намира за обоснован извода на съда, че не е установен годен за постоянно обитаване жилищен имот, за да се приеме, че заявителката не отговаря на кумулативно изискуемото условие по чл. 5, ал. 2, т. 2 от НРУУРОЖТСО за включване в картотеката за настаняване под наем в общинско жилище, както незаконосъобразно е прието с решението на комисията. На следващо място, правилно е установено от съда, че за да се постанови обжалваният отказ, са изложени мотиви, че Р. С. и съпругът й са продали жилище на територията на Столична община, находящо се в град София, [адрес] на дата 31.05.2013 г. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата, право да кандидатстват за настаняване под наем в жилища по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата имат семейства или домакинства, които не са прехвърляли имоти по т. 2, 3 или 4 на други лица през последните десет години, с изключение на прекратяване на съсобственост, прехвърляне на идеални части на трето лице или дарение в полза на Столична община. Обосновано е прието от съда, че в решението на Комисията и потвърждаващото го решение от 24.06.20 г. на кмета на СО – район "Искър" липсват мотиви, че продаденият от Р. С. и съпругът й през 2013 г. жилищен имот е бил годен за постоянно обитаване, както по отношение на техническите изисквания, така и във вр. с чл. 17 от НРУУРОЖТСО, определяща нормите за жилищно настаняване. Формалното позоваване на пречката по чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖТСО за отказ да се включи в картотеката за отдаване под наем на общински жилища на Р. С. и семейството й, и липсата на мотиви за обосноваване на тази нормативна пречка е самостоятелно основание за отмяна на процесното решение, което правилно е направено от административния съд. Нещо повече, излагането на релевантните факти и обстоятелства от административния орган е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т. к. посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. По изложените съображения и при липсата на сочените в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани по основание и размер с представения договор за правна защита и съдействие. Поради това Столична община следва да бъде осъдена да заплати на Р. С. сумата от 500 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,