Решение № 2459 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15073/2014 г.

Решение № 2459 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15073/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. АПК. Образувано е по касационна жалба на Антоний Иванов Солаков от гр. Пловдив, чрез адв. Недева като процесуален представител, срещу решение № 1927 от 29.08.2014 г., постановено по адм. дело № 2280/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което жалбата му срещу заповед № ДК - 02 - ЮЦР - 365/17.06.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район е отхвърлена като неоснователна. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Подадена е и частна жалба срещу определение № 10083 от 30.10.2014 г. по същото дело, с което искането на Антоний Иванов Солаков на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за изменение на решението в частта за разноските относно размера на присъдените суми за юрисконсултско и адвокатско възнаграждения е оставено без разглеждане като недопустимо. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен централен район (ЮЦР) -Пловдив не взема становище. Ответниците - Евгения Иванова Иванова, Ивелин Иванов Иванов, Нина Иванова Иванова, София Христова Качева и Кирилка Иванова Качева, чрез адв. Василева като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените за тази инстанция разноски. Ответниците - Димитър Кирилов Качев и Недялко Иванов Солаков не депозират становище по касационната и частна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и за частична основателност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като прецени изложените в подадените жалби доводи, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Антоний Иванов Солаков срещу заповед № ДК - 02 - ЮЦР - 365/17.06.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "изграждане на мансарден етаж върху източната секция на жилищна сграда", находящ се гр. Пловдив, с посочен административен адрес, кв. 24 - нов, (48 - стар) по плана на кв. Чайка, УПИ VI-299. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд приел, че се касае за строеж, извършен без строителни книжа - разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, поради което с издаването на оспорената заповед за премахването му, административният орган е приложил материалния закон правилно. Като се е позовал на неоспореното от страните заключение на тройната съдебно - техническа експертиза, съдът е обосновал заключение, че в случая е извършено преустройство на подпокривно пространство в тавански етаж и не е налице текущ ремонт, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя. Приел е за установено, че изпълнената покривна конструкция съществено се различава от съществувалата такава преди нейното изграждане, променен е кота корниз и достъпът до тавана. Решението е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Антоний Иванов Солаков против оспорената заповед. Изводите на съда са направени, след като е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от дозакателствата по делото. Установено е, че извършеното представлява изграждане на трети мансарден етаж (подпокривен). Авторството на строежа е безспорно установено в лицето на касатора. Строителството е извършено през 2009 г., което се установява от събраните писмени и гласни доказателства. Строежът е индивидуализиран, а разминаванията в установеното на място от вещите лица и в констативния протокол, са незначителни. Посочването в разпоредителната част на заповедта на местонахождението на строежа в УПИ VI-299, вместо в УПИ VII-299 e техническа грешка и не води до неяснота относно индивидуализацията му. Изграденото правилно е квалифицирано като строеж, а не като ремонт или подмяна на покрива. За изграденото липсват строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Извършеното строителство на мансардния етаж не попада в хипотезите на чл. 147, ал. 1 ЗУТ (при които не се изисква одобрен инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж), нито пък в тези на чл. 151, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУТ (при които не се изисква разрешение за строеж). Правилно предвид установените строителни работи като изливане на стоманобетонова плоча, изпълнени стоманобетонови пояси и надзид с монтирани в едната част прозорец и врата, изградена трискатна дървена покривна конструкция с капандура, оформена тераса на южната фасада и др. е прието, че не се касае за подменяне на покривни материали или за вътрешно преустройство по чл. 151, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ, а за строеж, за който се изисква наличието на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, с каквито касаторът не разполага. Липсата им обуславя правилния извод за наличието на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган за издаде заповед за премахването му. Правните й последици не могат да се преодолеят, тъй като предвид времето на извършването му, строежът не е търпим и не попада в хипотезите на § 16 ПР ЗУТ. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението в тази част като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Решението е недопустимо в частта, в която е постановено по отношение на: Евгения Иванова Иванова, Ивелин Иванов Иванов, Нина Иванова Иванова, София Христова Качева, Кирилка Иванова Качева, Димитър Кирилов Качев и Недялко Иванов Солаков. Неправилно същите са конституирани като заинтересовани в първоинстанционното производство страни. В производството по премахване на незаконен строеж страни са органът, издал заповедта и адресатът на същата. По отношение на съсобствениците на терена и собственици на жилищни обекти в сградата, в която е изграден строежа, когато те са различни от неговия извършител, заповедта за премахване не създава права и задължения и не засяга законни права и интереси. Решението по отношение на посочените лица следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото в тази част - прекратено. Подадената частна жалба от Антоний Иванов Солаков против определение № 10083 от 30.10.2014 г., с което искането му на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за изменение на решението в частта за разноските относно размера на присъдените суми за юрисконсултско и адвокатско възнаграждения, е допустима, а по същество - основателна. Определението е неправилно и следва да бъде отменено. Изводът на съда за недопустимост на направеното искане е незаконосъобразен. Същото е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. В случая жалбоподателят е поискал изменение на постановеното от първоинстанционния съд решение в частта за разноските, присъдени в полза на административния орган и заинтересованите лица относно размера на юрисконсултското и адвокатско възнаграждение, поради което въпросът дали същият е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК е неотносим към направеното искане. С оглед изложеното определението следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне в тази част на Административен съд - Пловдив за произнасяне по основателността на направеното искане за изменение на решението в частта за разноските. Неоснователно е искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция, направено от процесуалния представител на Евгения Иванова Иванова, Ивелин Иванов Иванов, Нина Иванова Иванова, София Христова Качева и Кирилка Иванова Качева с оглед недопустимостта на производството по отношение на тези лица. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение