Решение № 4526 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15541/2009 г.

Решение № 4526 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15541/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Траян Радев Белов, гр. София, кв. Враждебна, ул. 8, № 28 срещу решение № 72 от 05.10.2009 г. на Административен съд, гр. София, постановено по административно дело № 4439/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо, неправилно и необосновано. Съдът неправилно е приел, че е налице спор за материално право само, защото актът за попълване на непълнотите и грешките не е подписан от заинтересованите страни и има възражение от тях. Не е налице друго съдебно производство между страните, за да има спор за материално право. Решението е постановено без по надлежния ред да е изяснено налице ли е действително застъпване на имотите. Съдът не е вникнал в основанията за оспорване на заповедта и е постановил решение, с което на практика е отрекъл правото на собственост на жалбоподателя. Това обосновава нищожността на обжалваното решение. Решението е неправилно и в частта за разноските, тъй като по делото липсва списък на разноските по чл. 80 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Подуяне", Столична община, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно, постановено в съответствие с доказателства по делото. Неподписването на акта за попълване на непълнотите и грешките от заинтересованите страни е абсолютна процесуална пречка за издаване на заповед по поправка на непълноти или грешки в кадастъра. Ответниците по касационната жалба - "Гланц модел дизайн" ЕООД и Кристина Иванова Николова, не вземат становище. Ответникът по касационната жалба - Нина Венкова Василева, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно, тъй като е налице спор за материално право. Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Боряна Радославова Николова, счита същата за неоснователна. По изготвения проект за изменение на кадастралния план нейният имот и имотът, който жалбоподателят иска да бъде нанесен се застъпват. С оглед на това правилно съдът е приел, че е налице спор за материално право. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението не е нищожно и не е недопустимо. То е правилно, постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Приел е, с оглед отказа на заинтересованите страни да подпишат акта за непълноти и грешки, че е налице спор за материално право. Въз основа на това е направил извода, че оспорената заповед на кмета на район "Подуяне" е законосъобразна. С оглед изхода от делото е осъдил касатора да заплати направените от страните по делото разноски. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. Неоснователни са твърденията на касатора за нищожност и недопустимост на обжалваното решение. Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав по смисъла на чл. 164 АПК, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдията, поради което не е нищожно. Решението не е и недопустимо, тъй като е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за постановяване на съдебен акт и при липсата на отрицателни такива. Неоснователни са и твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото и настоящата инстанция я възприема изцяло. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил правилни и обосновани правни изводи. Безспорно по делото е, че жалбоподателят, с решение № 4375 от 06.02.2008 г. на общинската служба по земеделие и гори, община Панчарево, е признат за собственик на недвижим имот - нива от 3, 223 дка, находяща се в строителните граници на Подуяне, областта Орницата, имот № 130349, кадастрален лист № 321. Безспорно е също така, че ответниците - Боряна Николова, Нина Василева и "Гланц модел дизайн" ЕООД са собственици на поземлен имот пл. № 202 и на урегулирани поземлени имоти Х203 и XI204, кв. 34, по плана на местност "Левски - Зона В". По делото не се спори, че по изготвения, по искане на жалбоподателя, проект за изменение на кадастралния план, нанасянето на твърдяните от него верни имотни граници на имота му засяга имотите на ответниците - Нина Василева, Боряна Николова и "Гланц модел дизайн" ЕООД. С оглед на това и в съответствие с отказа на горните лица да подпишат акта за попълване на непълноти и грешки в кадастъра, съдът правилно е приел, че е налице спор за материално право. Както правилно е посочил в мотивите си съдът, самият факт на отказ да се подпише акта за непълноти и грешки, е абсолютна пречка за административния орган да издаде заповед за поправка на кадастралния план. Фактът, че все още не е образувано съдебно производство между страните с предмет правото на собственост върху частите от посочените по-горе имоти, за които и касаторът, и ответниците се легитимират като собственици не означава, че не е налице спор за материално право. Напротив, именно отказът на ответниците да подпишат акта за непълноти и грешки е онзи неоспорим факт, в съответствие с който административният орган не може да издаде заповед за поправка на кадастъра, а лицето, което твърди, че неправилно или грешно са нанесени границите на имота му следва да докаже твърденията си в отделно, нарочно производство по установяване на спорното материално право. Едва след като по несъмнен начин се установи собствеността върху частите от процесните имоти административният орган ще е длъжен да нанесе, съобразно съдебното решение, верните граници на имотите. Абсолютно неоснователни са твърденията на касатора, че с обжалваното решение му се отрича правото на собственост, признато въз основа на решение на поземлената комисия. Именно защото е налице конкуренция на права административният органи и съдът са постановили актове, с които не са уважили искането на касатора за поправка на кадастралния план. Кадастърът е съвкупност от основните данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, той не титул за собственост. При конкуренция на права на собственост компетентен е не административният орган, съответно административният съд, а гражданският съд. Неоснователни са и твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение в частта за разноските. С оглед на изхода от делото, направеното от страните искане и представените по делото доказателства за реално направените разходи съдът правилно е определил дължимите разноски. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, направено от ответниците искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника Нина Василева направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 1 500 лв., видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 0891940 от 23.10.2009 г. Съдът, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може, ако заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и права сложност на делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но за това е необходимо да е направено искане от касатора. Такова искане касационният жалбоподател не е направил в производството пред настоящата инстанция. С оглед на това касаторът дължи пълния размер на направените от Нина Василева разноски за настоящата инстанция - 1500 лв. Искане за присъждане на направените по делото разноски има и от Боряна Николова. Същата е представила договор за правна помощ № 358728 от 08.02.2010 г. на стойност 200 лв., но по делото не са ангажирани доказателства за реално заплатените суми по този договор. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК искането на Боряна Николова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд