Решение № 3927 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1985/2015 г.

Решение № 3927 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1985/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по чл. 209 и сл. от АПК. С решение № 15481 от 18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 9613/2012 г., Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на "ТЕЦ Марица 3" АД - гр. Димитровград, против решение № ТЕ - 021 от 28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 1, с която за "ТЕЦ Марица 3" АД е определена считано от 01.07.2012 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2013 г. С решението съдът е осъдил "ТЕЦ Марица 3" - АД да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране направените по делото разноски в размер на 1 300 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "ТЕЦ Марица 3" АД - гр. Димитровград, чрез процесуалния му представител адв. Николай Лазаров. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспореното решение № ТЕ - 021 от 28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 1, с която за "ТЕЦ Марица 3" АД е определена считано от 01.07.2012 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2013 г. Ответната по касационната жалба Държавна комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на "ТЕЦ Марица 3" АД - гр. Димитровград, против решение № ТЕ-021 от 28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 1, с която за "ТЕЦ Марица 3"-АД е определена считано от 01.07.2012 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2013 г. в размер на 182 486 мвч нетна разполагаемост за второто полугодие на 2012 г., от които 164 238 мвч нетна разполагаемост за сключване на сделки с обществения доставчик за покриване на потреблението на крайните снабдители през второто полугодие на 2012 г., както и 214 883 мвч за първото полугодие на 2013 г., от които 193 395 мвч нетна разполагаемост за сключване на сделки с обществения доставчик за покриване на потреблението на крайните снабдители през първото полугодие на 2013 г. Изложени са мотиви, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на функциите му, визирани в чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗЕ при изпълнение на правомощията на ДКЕВР за регулиране на дейностите по производството, пренос и разпределение на енергията и осигуряване на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия. Прието е, че решението е постановено в предвидената от закона форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Наведените от жалбоподателя оплаквания за липса на такава форма са квалифицирани като неоснователни. Този извод е обоснован с това, че оспореното решение съдържа подробни мотиви, изразяващи волята на органа, посочени са правните и фактическите основания за издаването му, като такива се съдържат и в съпровождащите го документи. Съдът е квалифицирал като неоснователни и оплакванията за допуснати нарушения на административно-производствените правила при постановяване на решението. Прието е, че в конкретния случай е спазена процедурата, заложена в нормите на ЗЕ, Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация и Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Маркирано е, че съгласно чл. 14 от въпросната методика спорните индивидуални квоти на "ТЕЦ Марица 3" АД са определени от ДКЕВР въз основа на постъпилата информация от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за регулаторния период, данни от електроразпределителните дружества относно количествата електроенергия за техните разходи, информация от обществения доставчик относно количествата електроенергия за предходния период и информация от "ЕСО" ЕАД за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Тричленният състав е приел, че атакуваното решение е прието след обобщаване и прецизен анализ на горепосочената информация, в изпълнение на регулаторната компетентност по чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ, като правомощието на комисията е осъществено при оперативна самостоятелност. В решението е посочено, че от доказателствата по административната преписка и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че постъпилата информация е обсъдена и анализирана от ДКЕВР, като обстоятелството, че определените за жалбоподателя квоти не са идентични с претендираните от него не означава, че е допуснато нарушение на административно-производствените правила, защото ДКЕВР няма нормативно установено задължение да възпроизвежда подаденото от дружеството заявление. Съдът е приел за неоснователно и възражението, че е нарушена разпоредбата на чл. 14 от ЗЕ, тъй като тази норма регламентира провеждането на обществено обсъждане при приемане на общи административни актове, а в случая в оспорената си част решението съставлява индивидуален административен акт. От решаващият съд е изграден и извод, че при постановяване на оспореното решение са спазени изискванията на материалния закон. Възпроизведено е съдържанието на нормата на § 1, т. 48 от ДР на ЗЕ относно понятието "Разполагаемост" и нормата на чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ /в приложимата редакция/, която определя компетентността на ДКЕВР да определя разполагаемостта за производството на електрическа енергия, като е отбелязано, че въпросните разпоредби имат за цел да се гарантират необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители и за нуждите на малките и средни предприятия по регулирани цени, както и необходимите на електроразпределителните дружества количества електрическа енергия за покриване на технологичните им разходи, което и обосновава необходимостта при определяне на разполагаемостта да се вземат предвид не само прогнозните количества, посочени от дружествата, но и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на потребителите по регулирани цени за същия период. Посочено е и това, че разликата в размера и процента на индивидуалните квоти се дължи на различната цена при съответните производители на електроенергия, което се обуславя от различната технология на производство, от различната цена на суровините, други фактори и икономически показатели. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение и неоснователност на жалбата. В касационна жалба на "ТЕЦ Марица 3" АД се правят оплаквания за неправилност на решението на тричленния състав поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички оплаквания на жалбоподателя, както и събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е очертал вярно правната рамка на спора по отношение на оспореното решение на ДКЕВР. Според § 1, т. 48 от ДР на ЗЕ, "разполагаемост" е способността на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. По силата на чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ /в съответната редакция към датата на издаване на решението/, Комисията определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 от ЗЕ. Основните оплаквания на жалбоподателя пред първоинстанционния съд са относно това, че при постановяване на решението административният орган не е изпълнил изискванията на АПК, ЗЕ и Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Наведени са доводи, че мотивите на решението на ДКЕВР са формални, съставляват цитати от нормативната уредба и описание на събраната информация, без последната да бъде анализирана и съобразена с конкретните факти. Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на всички тези оплаквания. Този негов извод е логически обоснован на фактите по делото и закона и се споделя от настоящата съдебна инстанция. От събраните по делото доказателства, в това число от заключението /основно и допълнително/ на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, се установява, че при постановяване на решението ДКЕВР е спазила закона и е анализирала предоставената й информация. Обстоятелството, че няма съвпадение между квотите, заявени от жалбоподателя и тези определени от комисията, не води автоматично до извода, че издаденото решение е неправилно и незаконосъобразно. По силата на цитираната методика "ЕСО" ЕАД има задължения да предоставя прогнозни данни, а не договорени между него и съответния производител количества, поради което обстоятелството, че има разминаване между двете групи данни, не може да бъде разглеждано като допуснато нарушение на административно-производствените правила. Не спазването на нормативно установения срок за предоставяне на информация от страна на "ЕСО" ЕАД с няколко дни не може да бъде разглеждано като особено съществено нарушение на административно-производствените правила, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт. Актът е издаден след анализ и преценка на информацията, предоставена от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, съответно от електроразпределителните дружества - относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, от обществения доставчик - относно количествата енергия за изтеклия период и от електроенергийния системен оператор - за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Спазено е и изискването на чл. 12 и чл. 13 от Методиката, освен прогнозните количества, заявени от дружеството, да бъдат съобразени и количествата енергия, посочени в предложението му за утвърждаване на цени за същия период, като липсата на разлика в посочените стойности не променя направеният от първоинстанционния съд краен извод, за липсата на установено противоречие с посочения текст. Първоинстанционният съд е обсъдил заключенията на вещото лице, като е възприел същите, изключая частта, в която вещото лице дава отговори на правни въпроси, на които правомощие да даде отговор разполага само съда, поради което оплакванията в тази част от касационната жалба не могат да бъдат споделени. В по-голямата си част констатациите на експерта потвърждават правилността на оспорения административен акт, като е установено, че в общ план от гледна точка на производителите основен икономически критерий за постановяване на решението е реализирането на доходност от дейността, а спрямо потребителите такъв е да получат гарантирано количество услуга на съответната /регулирана/цена, която да е поносима за тях. Установено е още, при определяне на квотите за разполагаемост останалите трите топло-електрически централи са били равнопоставени при равни други условия, като по този начин е спазен принципа по чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Съгласно чл. 208 от АПК, на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Поради това оплакванията в касационната жалба на "ТЕЦ Марица 3"-АД, касаещи неправилност на решението на ДКЕВР, не следва да бъдат обсъждани. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първо колегия,