Решение № 16157 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2019 г.

Решение № 16157 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Тодоров, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 299/21.02.2019 г. по адм. дело № 3373/2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Л-4639/1.11.2018 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието. Касаторът поддържа в касационната жалба и писмено становище, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационна жалба – главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспорената заповед № Л-4639/1.11.2018 г. е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Й. Тодоров - надзирател първа степен в затворническо общежитие "Разделна" на основание на основание чл. 13, ал. 2, т. 4 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи, тъй като служебното му правоотношение е възникнало, след като държавният служител е упражнил правото си на пенсия. АС е приел, че Тодоров е упражнил правото си на пенсия на 7.09.2010 г., а служебното му правоотношение е възникнало на 9.10.2010 г. Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необхидимите реквизити, спазени са административнопроцесуалните правила по издаването й, в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на АС-Варна, който се е позовава на факт, който е без значение за преценка дали е налице хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 15 ЗМВР - датата, считано от която е отпусната пенсията на Тодоров и която предхожда възникването на служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател е встъпил в длъжност на 9.09.2010 г., подал е заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 1.11.2010 г. (видно от разпореждането на ТП на НОИ), пенсията му е отпусната от ТП на НОИ с разпореждане от 1.12.2010 г., но считано от 7.09.2010 г. Упражняването на правото на пенсия е чрез подаване на заявление за отпускането й и датата на подаване на заявлението - 1.11.2010 г. е последващо възникването на служебното правоотношение на 9.10.2010 г., поради което преценката за наличие на материалноправната предпоставка на чл. 226, ал. 1, т. 15 ЗМВР е неправилна. Решението като неправилно - материално правно незаконосъобразно, следва да бъде отменено, вместо него да се постанови друго, с което се отменя заповедта като материалноправно незаконосъобразна. Предвид изхода на делото на касатора следва да се присъдят претендираните заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и 70 лева държавна такса, направени пред настоящата инстанция, както и направените разноски пред първа инстанция - 800 лева адвокатски хонорар и 5 лева държавна такса - общо 1875 лева на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, платими от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията". Няма правна възможност за присъждане на претендираните пътни разноски от касатора за първоинстанционното производство, нито пък за присъждане на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение - последното предвид изхода на делото. Н. ННП воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение