Решение № 8915 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2014 г.
ВАСV отделение22.07.2015 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4644/7.07.2014 г., постановено по адм. дело № 11588/2013 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кристиан Величков Йонов срещу заповед рег. № 2657/2.11.2013 г. на полицейски орган - старши полицай в Първо РУП при СДВР, с която е разпоредено задържането му на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. ОСЪЖДА Кристиан Величков Йонов от град София да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8915 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на полицейски орган при Първо Районно управление на полицията /РУП/ при СДВР против решение № 4644/7.07.2014 г., постановено по адм. дело № 11588/2013 г. от Административен съд София - град/АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Кристиан Величков Йонов от град София, чрез пълномощника си адв. Йонова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № 2657/2.11.2013 г. на полицейски орган - старши полицай в Първо РУП при СДВР, с която е разпоредено задържане на Кристиан Величков Йонов, на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. От доказателствата по административната преписка са установени следните факти: На 2.11.2013 г. около 21.20 часа в град София са спрени за проверка три лица от служители на МВР, между които и Кристиан Йонов. При зададени въпроси дали притежават наркотични вещества, Йонов е заявил, че носи в себе си "едно топче марихуана, което е купил от Първа английска гимназия за 10 лева". Йонов е предал доброволно пакетчето. Същият е бил задържан в Първо РУП град София въз основа на заповед за задържане за срок от 24 часа, издадена на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР, като е освободен в 00.30 часа на 03.11.2013 г. Образувана е пр. пр. № 47442/2013 г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, като с постановление от 14.12.2013 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК, поради незначителна степен на обществена опасност на престъплението по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. първо НК. Изготвената експертна справка № 2220-Х/2013 г. е установила, че иззетото от Йонов вещество има положителен тест за наличие на канабиноиди, което указва, че е от растението коноп и тежи 0,35 грама, от които са изразходвани 0,02 грама При тези доказателства АССГ е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при липса на доказателства, установяващи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като целта на мярката по цитираната разпоредба е да попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Първоинстанционният съд е приел, че доказателствата по преписката не сочат за наличието на нито една от визираните хипотези, поради което целта на мярката "задържане за срок от 24 часа" е несъразмерна на извършеното деяние. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР (отм.) регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК, по силата на която норма: " Който без надлежно разрешително придобие или държи наркотични вещества или техни аналози, се наказва: 1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева; 2. за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева". Задържането е било извършено в рамките на срока, посочен в закона /в случая е само три часа, необходими за извършване на полицейската проверка/ и е издадена в изискуемата форма. Налице са и фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 63 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АССГ, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от Йонов престъпление, независимо, че същото е прието за малозначително в последствие от прокуратурата, поради което тя не е образувала наказателно производство. В конкретния случай административният орган е приел наличието на хипотезата "да се попречи да се извърши друго престъпление, както и да се осуети наказателно преследване". Нормата на разпоредбата на чл. 63, т. 1 от ЗМВР дава правомощия на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Поради това изводите на АССГ, че към момента на задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето, а е направил това след задържането му, са необосновани и в противоречие с представените по делото писмени доказателства и в този смисъл мотивите в оспореното решение противоречат на приложимите материалноправни разпоредби. Следва да бъдат споделено и становището на прокурора от ВАП, досежно съответствието на оспорената пред АССГ заповед с целта на закона. Йонов е бил задържан по повод съмнение за извършено престъпление по чл. 354а от НК. Съставомерността му е регламентирана в Глава единадесета "общоопасни престъпления" на Наказателния кодекс. Задържан е на публично място, като с него е имало други две лица, в тъмната част на денонощието (месец ноември, 21.20 ч.). Тези обстоятелства обосновават обществена опасност и възможността да бъде извършено престъпление, която съответства на приложената ПАМ, в съответствие с принципа на съразмерност, закрепен в нормата на чл. 6 от АПК, който изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Кристиан Величков Йонов срещу заповед рег. № 2657/2.11.2013 г. на полицейски орган - старши полицай в Първо РУП при СДВР, с която е разпоредено задържането му на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. Разноски от административния орган са претендирани само пред първоинстанционния съд, поради което в полза на СДВР следва да бъдат присъдени 400 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение